О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 05.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2891/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на
„Първа инвестиционна банка АД, [населено място] против решение №62 от 12.07.2018г. по т.д. №121/18г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация – „Данс енерджи” ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Г. П. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С решението, предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд е потвърдил решение №58 от 22.12.2017г. по т.д. №97/16г. на Сливенски окръжен съд, с което е отхвърлен иска по чл.422 ГПК, предявен от настоящия касатор против „Данс енерджи”ЕООД,гр. Враца. За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно сключването между страните на договор за условен кредит, с който е било обезпечено изпълнението по друг договор между тях – за револвираща кредитна линия, по който след като не е било налице изпълнение на задължението от ответното дружество и встъпилите с него съдлъжници, банката служебно е усвоила от гаранцията дължимите суми и е отправила предизвестие, че в тридесетдневния договорен срок сумите следва да й бъдат заплатени. Прието е още, че макар и задължението по револвиращия кредит да е направено изрично предсрочно изискуемо, не било достатъчно, с получената от ответника нотариална покана да бъде посочено, че същият ще усвои служебно сумите, служещи за обезпечение, а следвало преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК да изпълни задължението си да уведоми длъжника по договора за условен заем, съгласно чл. 5.1. от него за служебното усвояване на средствата. И тъй като връчването на нотариалната покана за това че сумата е усвоена не е надлежно, съдът е приел че и към случая следва да намери приложение изискването на т.18 на ТР ОСГТК №4/13г., като едва след изпълнение на това изискване касатолрът би могъл да реализира предприетия от него ред успешно.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. С. Н. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Страната е изложила своето оплакване, за това, че съдилищата не са взели предвид, че действителната воля на страните по двата обсъждани процесни договора е в смисъл, че формираното задължение в резултат на неизпълнение на обезпечения кредит да бъде погасено с усвояване на главница в същия размер от обезпечаващия кредит. Касаторът, също така, е направил оплакване за това, че съдът е игнорирал факта, че съобщение за предсрочна изискуемост на сумата, усвоена по договора за револвираща кредитна линия е получено надлежно, като с него изрично е посочено, че ако не бъде платено задължението, кредиторът ще събере вземането от представените обезпечения, като в този смисъл е настъпила и изискуемостта на сумите, предмет на разглеждания иск. След обстойно излагане на защитната позиция, страната е поставила въпросите, за които е подържано и общо противоречие с ТР ОСГТК № 4/13г. -1/„Изводът на съда, че банката не е изпълнила задължението си да уведоми кредитополучателя за усвоените суми, преди да пристъпи към принудително събиране на своите вземания означава ли, че съдебния състав приема вземането на банката за изискуемо на основание настъпил падеж, но поставя възможността и правото на банката да иска изпълнение от уведомяване на длъжника за вече настъпил падеж”. 2 / „ В случая е ли е задължена банката при определен падеж да уведомява длъжника за неговото настъпване с оглед възможността да предприеме принудително събиране на вземането си” , 3/ „Съдът сам е констатирал, че е налице новосформиран дълг и е приел, че изискуемостта настъпва при условията на договора на 30-тия ден от усвояването като обаче не е отчел, че страните не са уговорили уведомяването – – е ли е налице дължимост на усвоените и непогасени суми…” и 4 /”Задължението за извършване на уведомления от банката по смисъл на т.18 от ТР №4/14г. на ОСГТК на ВКС намира ли приложение в случаите на настъпване на предвидено от страните отлагателно условие за възникване задължението по договора за кредит”.Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.2, предл. 3-то. като е посочила, че във връзка с тълкуването на двата процесни договора, съдът очевидно неправилно е извършил преценка относно действителната воля на страните и противоречиво е приел фактите по делото. Изложени са и други подробни съображения за връзката на двата договора помежду им, както и спецификите на така обусловените облигаторни отношения.Изложени са още и оплаквания относно необоснованост на приетото по отношение на получаването на изпратената нотариална покана.
.Формулираните от касатора въпроси не са релевантни, поради това, че са фактически, а не правни. Но дори и от тях да бъде изведен релевантен то същите са поддържани в хипотеза на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по което страната не е обосновала доводи съобразно въведената със задължителна практика негова дефинитивност / т.4 ТРОСГТК №1/09г. / а го е обосновала с оплакванията си за неправилност на изводите на състава, така квалифицирани и от нея, като тези оплаквания се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, като са ирелевантни спрямо основанията за неговото допускане.
Налице, обаче, в случая е поддържаното от страната основание по чл.280, ал.2 предл 3-то.ГПК, доколкото са развити доводи, свързани с обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието му- приет конкретен юридически факт – а именно мотивираната установеност, че ползваната част от процесния условен кредит се погасява от длъжника в тридесетдневен срок от датата на усвояването му, т.е., че към момента на подаване на заявлението е налице настъпила изискуемост на дълга, поради настъпване на падежа на задължението и изведената неоснователност на предявения иск, чрез игнориране на така установеното с приетото за приложимост на т.18 от ТР ОСГТК №4/13г. – третираща различна хипотеза ирелевантна към случая, а именно – хипотеза на задължение на банката да направи договор за банков кредит предсрочно изцяло изискуем, след като упражни правото си за това, с оглед неплащането на определени вноски по него. Т.е. изводът на съда, предполага съвсем различен вид правоотношение, поради което и приетото от него не съответства на така установения факт, в резултат, на което е формиран очевидно неправилен решаващ правен извод.
С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 150775.71лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №62 от 12.07.2018г. по т.д. №121/18г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- „Първа инвестиционна банка АД, [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 150775.71лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: