О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
София, 18.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1429/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на финансите срещу решение №123 от 16.01.2019г. по т.д.292/18г. на Бургаски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С решението,предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд е потвърдил решение № 34 от 03.10.2018г. по гр.д. 86/16г. на БОС, с което е обявена неплатежоспособността на ЕТ „ Теотранс Ж. Ж.”, определена е началната дата на неплатежоспособността, наложена е обща възбрана и запор, назначен е временен синдик.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, чрез пълномощниците си е направил довод за недопустимост на съдебният акт. Този довод е основан на твърдението за липса на процесуалноправна легитимация на държавата да участва в производството по несъстоятелност на едноличният търговец, починал преди завеждане на производството, порази неправилно приложение от страна на първостепенния съд на чл.11 ЗН.
С оглед възприетото, с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г., въпросът относно вероятната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора и същият да е обосновал наличие предпоставките по една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и съставлява самостоятелно основание за допускане на акта до касационно обжалване. В случая обосноваван е довода на страната за евентуална недопустимост на обжалваното решение. Развити са релевантни съображения относно наличието на наследници на починалата Ж. Ж. по смисъла на чл.8, ал.2 ЗН, които не са призовани към наследяване, нито са направили отказ от наследство, поради което задължение на съда е да ги призове, респективно ако приемат наследството да ги конституира в производството на мястото на починалия търговец. От приложеното удостоверение за наследниците на Ж. Ж. в първоинстанционното производство, се извежда и основателност на така направения довод за евентуална недопустимост на постановения съдебен акт спрямо ненадлежен ответник.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради вероятна недопустимост на въззивното решение. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 25лв..
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №123 от 16.01.2019г. по т.д.292/18г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- Държавата, чрез Министъра на финансите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: