3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
София, 21.11. 2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 607/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Застрахователна компания „ Лев инс”АД, [населено място] против решение №245 от 01.11.2018г. по т.д.296/2018г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация- Р. И. Х. от [населено място] е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т. 1 и ал.2, предл.3-то ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Ст. Р. е поддържала основанието по чл.280, ал.2, прдл.3-то ГПК, което е извела от това, че съдът бил допуснал нарушения на закона като определил обезщетение по-високо от 50000лв., за касатора не било ясно по какви съображения съдът приел постановения размер на обезщетението, като не били обсъдени обективните обстоятелства относими към приложението на чл.52 ЗЗД. Общо е посочено, че обжалваното решение противоречи на редица изброени съдебни актове Други доводи не са развити, само в заключение е отбелязано, че тъй като страната се е позовала на основанието по чл.280, ал.2 предл. 3-то ГПК то и същата счита, че не е необходимо да формулира правен въпрос.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, квалифицирано така с оглед общото изброяване на съдебна практика на ВКС, с която е сочено общо противоречие в изложението. Този извод се налага поради липсата на формулиран правен въпрос, който съставлява общо основание и който е необходимо условие за установяване на основанието.
Страната е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от нея, чрез възпроизвеждане на оплакванията в касационната жалба. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, освен фактически невярното оплакване, че съдът е съобразявал неотносима към изводите му за дължимост на обезщетението в този размер правна норма и с общите оплаквания за необоснованост на съдебният акт поради липса на мотиви. Доводът, освен правно, е и фактически неверен, тъй като съдът обстойно и мотивирано е определил както дължимостта на обезщетението, с оглед установеност на активната материалноправна легитмация на ищцата, така и доказаност на тази дължимост, поради установеност, както на връзката между ищцата и починалите, така и с оглед търпяните и доказани в хода на процеса болки и страдания от нея. Следователно, тъкмо обратното на поддържаното, съдът е съобразявал доказателствата по делото, сравнявал ги е и е извел нарочен извод, за това кое от тях възприема като последователно и най-точно и безпристрастно отразяващо фактическата обстановка по спора, като освен това същият ги е обсъждал и в контекста на показанията на разпитаните свидетели. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на ВАпС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №245 от 01.11.2018г. по т.д.296/2018г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: