О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
гр. София ,18.06.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Б. т.д. № 3192/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Т. П. К. – конституирана като трето лице – помагач на страната на ищеца – Синдика на „Екстрийм„ЕООД / в несъстоятелност / и от „Екстрийм„ ЕООД / в несъстоятелност / против решение № 224/20.07.2018 г. по т.д.№ 240/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 91/26.02.2018 г. по т.д.№ 13/2017 г. на Старозагорски окръжен съд , в частта му, с която е обявена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Екстрийм„ ЕООД / в несъстоятелност / сделката – договор за цесия с нотариална заверка на подписите рег.№ 2034/27.06.2014 г. по описа на Нотариус , с рег.№ 381 на НК, вписан в Служба по вписванията гр. Стара Загора с входящ № 6942, т.ІІ, акт № 141/27.06.2014 г..Със същата „Екстрийм„ ЕООД / в несъстоятелност /, в качеството на цедент, е прехвърлило в полза на П. С. С. , в качеството на цесионер, вземането си от трети лица, в размер на 12 000 евро / 23 469,96 лева /, срещу заплащането на цена от 21 000 лева , в срок от 6 години, считано от датата на нотариалната заверка на подписите по договора за цесия. Относителната недействителност на сделката е обявена на основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, като сделка по която даденото значително надхвърля полученото, извършена след обявената от съда дата на неплатежоспособност на „Екстрийм„ ЕООД / в несъстоятелност / и в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, досежно извода на съда, че даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото, за който извод съдът не е изхождал от съпоставянето на размера на прехвърленото вземане спрямо цената по цесията, а от заключение на съдебно-икономическа експертиза, определяща реална цена на придобитото по цесията, предвид обезпеченост на прехвърлените вземания с ипотека и реална стойност на насрещното вземане от цена на цесията, отсрочено с 6 години, респ. съпоставяйки сумите от 23 469,96 лева / стойност на прехвърлените вземания / и 11 070,69 лева / стойност на цената по цесията /. Касаторът „Екстрийм”ЕООД се позовава и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради непроизнасяне на съда по всички доводи на ответниците, както и по всички установени факти и обстоятелства, без да конкретизира отделни такива.
Ответната страна – синдика на „Екстрийм „ЕООД / в несъстоятелност/ – оспорва касационните жалби и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Ответната страна – П. С. С. – не е депозирал становище .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно касационните доводи за неправилност на въззивното решение , настоящият състав съобрази следното:
Няма спор по останалите предпоставки за уважаване на иска по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, извън тази за съотношението между дадено и получено по атакуваната сделка, респ. за значително превишение стойността на даденото спрямо тази на полученото. Прехвърленото по договора за цесия вземане е в размер на 12 000 евро, в левова равностойност от 23 469,96 лева, срещу договорена цена по договора за цесия от 21 000 лева. За да приеме за установена и тази предпоставка съдът е отказал да съпоставя тези две стойности, изхождайки от факта, че несъстоятелният длъжник се е разпоредил с едно обезпечено – чрез ипотека върху жилищен имот – вземане срещу отсрочено за 6 години, необезпечено вземане от цена по договора за цесия. Съдът е счел, че тези особености на договора променят съществено р е а л н а т а с т о й н о с т на престациите. Така уговорена цената по цесията има към момента на сключването й различна от договорената номинална стойност. За целта съдът е кредитирал заключение на икономическа експертиза , според което, предвид обезпечеността на цедираното вземане с ипотека върху жилищен имот, реалната му стойност към датата на сключване на договора не е била различна от номиналната, то не е било обезценено, съобразявайки тенденцията за увеличаване стойностите на единица жилищна площ за страната. Необезпечеността на вземането от цена по цесията, респ. отложеното й за значителен период след сключване на договора за цесия плащане и липсата на уговорена лихва за периода на отложено плащане, според вещото лице предпоставя реална пазарна цена на прехвърленото вземане – 11 070,69 лева, значително по-ниска от гарантирания размер на цедираните вземания – 23 469,96 лева. Споделяйки заключението на икономическата експертиза, съдът очевидно е възприел и съответно възпроизвел в решението обосновката му, основана на това, че два парични потока могат да се сравняват само ако възникват в един и същ времеви момент. При възникване в различни моменти се налагат корекции, които да ги направят сравними, отчитайки определени фактори, които могат да променят стойността им през определен период. Действителната стойност на парите, обоснована със специалните знания на назначеното по делото вещо лице, е тяхната бъдеща стойност, коригирана по определен начин, т.е. дисконтирана с определен процент – дисконтова норма.
В изложението на касатора „Екстрийм „ЕООД /в несъстоятелност/ е формулиран въпроса : „ Следва ли да се направи сравнение между номиналните стойности на цедираното вземане – 12 000 евро и уговорената продажна цена – 21 000 лева, като се вземат предвид обезпечеността на прехвърленото вземане и разсроченото плащане на цената по цесията за 6 години ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ТЗ. Твърди се и „очевидна неправилност” на въззивното решение , по смисъла на чл.280 ал.2 пр.трето ГПК, обосновавана с отказа за съпоставяне на фигуриращите в договора стойности на прехвърлените с цесията вземания и дължимата насрещно цена, респ. неправилност на преценката за 10 % занижение на втората / отново при съпоставка на номиналните стойности / като значително, по смисъла на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ.
В изложението по чл. 280 ГПК касаторът Т. К. се позовава единствено на „очевидна неправилност„, на основание чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, по идентични съображения, акцентирайки на свободата на договарянето и считайки, че с отлагане на плащането „вземането по цесията не се лишава от обезпечение„.
Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма , което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281 т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо,по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед единствено спорния в касационна инстанция решаващ извод на въззивния съд, не се обосновава „ очевидна неправилност „ , изводима единствено и пряко от мотивите на въззивното решение, тъй като същият е базиран на специални знания / съдебно-икономическа експертиза / , чиято обосновка, вкл. икономическа, относно стойността на паричните потоци , в релевантен за съпоставянето им момент, не е възпроизведена изцяло в решението, а и предполага собствен логически и правен анализ на настоящата инстанция. По начало липсва обоснована от всеки от касаторите „очевидна неправилност„ в някоя от преждепосочените хипотези, извън позоваването на касационните доводи за неправилност на решаващият извод, за недоказаност на визираната в чл.647 ал.1 т.3 ТЗ предпоставка – даденото по атакуваната сделка значително да надхвърля по стойност полученото. Направеният от съда извод , за доказаност на иска на това основание, не противоречи на съдържащия се в разпоредбата фактически състав, не е приложена друга, неотносима правна норма, не се посочва конкретно съществено нарушение на съдопроизводствено правило, обусловило решаващия извод, нито се обосновава пряко изводимо от решението противоречие с логиката, науката или опитните правила на решаващия извод за различна от номиналната , реална стойност на съпоставяните вземания.
Напротив, именно обосноваността на извода за адекватна съпоставка на стойности, към релевантен за преценка на съотношението им момент , извън номиналната им / договорена / стойност, с оглед логично и научно, икономически обосновано съобразими обстоятелства, обуславя значимост на посочения в касационната жалба на „Екстрийм„ЕООД / в несъстоятелност / въпрос, който удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ГПК, както и допълнителния такъв, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като следва да се конкретизира до следното : В хипотезата на иск, с правно основание чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ, за преценка на предпоставката – „даденото значително надхвърля по стойност полученото „ – по атакувана сделка цесия, съпоставими ли са единствено номиналните стойности на прехвърленото вземане и насрещно дължимата цена по цесията или за определяне на действителната стойност на насрещните вземания са от значение и други обстоятелства, като обезпечеността на прехвърленото вземане и разсроченото плащане на цената по цесията ?. Прилагането на разпоредбата на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ , в хипотеза на сделка с настоящата специфика, предпоставя значение на отговора на правния въпрос за точното прилагане на закона, а липсата на трайно установена практика – значението му за развитието на правото. Съгласно чл.649 ал.6 ТЗ предварително внасяне на държавна такса не се дължи.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 224/20.07.2018 г. по т.д.№ 240/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, по касационната жалба на „Екстрийм„ЕООД / в несъстоятелност /.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 224/20.07.2018 г. по т.д.№ 240/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, по касационната жалба на Т. П. К. .
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС, за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: