ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ Р-78
гр. София, 17.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в открито заседание на 10.06.2019 г. в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
при секретаря Ангел Йорданов разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 3010 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. С. И. срещу „Профи кредит България“ ЕООД с искания за прогласяване нищожността или за отмяна на решение от 25.06.2010 г. по арб. дело № 18548/2010 г., постановено от арбитър Б. Г. на основание чл. 47, ал. 2, реп. чл. 47, ал. 1, т. 2 и 4 ЗМТА – поради неарбитрируемост на спора, недействителност на арбитражната клауза и неуведомяване на ищеца от страна на арбитражния съд.
Ответникът оспорва исковете като недопустими и неоснователни.
При проверка на допустимостта на производството съдът прие следното.
Установява се от служебно изисканото удостоверение от частния съдебен изпълнител, че ищецът е узнала реално за постановеното против нея арбитражно решение при получаване на поканата за доброволно изпълнение по изп. д. № 20128410412156 на ЧСИ Н. М., с приложен препис от арбитражното решение – редовно връчена на 04.12.2012 г. чрез работодателя по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК. Исковата молба е подадена на 03.12.2018 г., т. е. след срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Този срок е приложим спрямо всички искове по чл. 47 ЗМТА, вкл. тези по ал. 2, доколкото липсва правна норма, която да освобождава съда от задължението да следи за допустимостта на исковата молба по чл. 47 ЗМТА в зависимост от отделните хипотези за порочност на арбитражното решение. ЗМТА е специален закон, в него липсва препращане към правилата на ГПК за неуредените случаи и няма основание процесуални норми от кодекса да се прилагат по аналогия. Освен това, решението е постановено преди изменението на чл. 47 ЗМТА и чл. 19 ал.1 ГПК. За да се запази двуфазната висящност на арбитражното производство и да намерят приложение изменените разпоредби, съгл. § 6, ал. 2 ЗИД ГПК, съдът следва да е сезиран в срока по чл. 48, ал. 1 ГПК, а в случая такова сезиране липсва.
Неоснователен е доводът на ищеца, че не е узнала за арбитражното решение въз основа на поканата за доброволно изпълнение, тъй като същата не й е предадена от работодателя. При връчване по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, както в настоящия случай, връчването се осъществява в момента на получаване на съдебните книжа от лицето, поело задължението да ги предаде на адресата, и от този момент за адресата започват да текат свързаните с това връчване срокове. Реалното предаване на книжата от получилото ги лице на адресата не е елемент от фактическия състав на връчването и поради това е без значение за началото на сроковете.
По изложените съображения производството е недопустимо, поради което следва да бъде прекратено.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определението от 10.06.2019 г., с което е даден ход на делото по същество.
Прекратява производството по т. д. № 3010/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, І т. о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: