ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 242
гр. София, 28.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1144 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на молителя А. М. срещу определение на състав на ВКС, с което на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот, с изложени оплаквания и искане за отмяната му.
Ответникът П. С. оспорва частната жалба, останалите ответници не изразяват становище.
Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.
С молбата за отмяна жалбоподателят е поискала отмяна на постановление за възлагане на идеална част от недвижим имот.
В молбата са изложени твърдения, че след издаването на възлагателното постановление с определение по чл. 402 ГПК било отменено допуснатото по-рано обезпечение на иска, решението по който се изпълнява, както и че са налице влезли в сила две съдебни решения, с които противоречиво е решен въпросът относно секвестируемостта на процесния имот – основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК според предложената от жалбоподателя квалификация.
Обжалваното определение е мотивирано със съображенията, че по отношение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК молбата е подадена след тримесечния срок по чл. 305, ал. 1 ГПК, считано от датата на постановяване и влизане в сила (с оглед необжалваемостта му) на второто от посочените решения. Прието е също, че във връзка със същото основание молбата е недопустима, тъй като не е обосновано противоречие между оспорваното възлагателно постановление и влязло в сила решение (каквато е хипотезата по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК), а се твърди противоречие между решения, които не са предмет на искането за отмяна. По отношение на второто основание е прието, че определението за отмяна на обезпечение не е от значение за образуването и провеждането на изпълнителното производство и следователно и за законосъобразността на възлагателното постановление. Изложени са и съображения за недопустимост на допълнително въведените, извън първоначалния предмет на искането за отмяна, фактически твърдения на молителя.
Неоснователен е доводът, че институтът на отмяната е допустим спрямо постановления за възлагане, поради което обжалваното определение противоречи на установената практика. В определението не са изложени съображения, че възлагателно постановление не може да бъде предмет на отмяна, обратно, подчертана е принципната допустимост на извънинстанционния контрол по отношение на постановлението за възлагане на изнесен на публична продан недвижим имот.
Същото се отнася и до изложеното относно легитимацията на жалбоподателя – обжалваното определение не е мотивирано с извод за липса на интерес от подаване на молбата за отмяна.
Неоснователно е и оплакването за постановяване на обжалваното определение в закрито заседание, въпреки че съдът е приел молбата за редовна, а нередовностите за отстранени. Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК предмет на произнасяне в закрито заседание е допустимостта на молбата за отмяна. Редовността на молбата е само един от въпросите, предмет на обсъждане в това производство, наред с останалите въпроси от значение за допустимостта й (подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 303 ГПК, молбата изхожда ли от легитимирано лице, спазен ли е преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна, дали подадената молба е редовна – т. 10 от ТР № 7/14 на ВКС-ОСГТК), т. е. подаването на редовна съобразно изискванията на чл. 306 ГПК молба за отмяна само по себе си не е достатъчно да обуслови автоматично допускането й до разглеждане в открито заседание.
Неоснователно е и оплакването за наличие на основание за отстраняване на един от членовете на съдебния състав, постановил обжалваното определение, тъй като същият е участвал в постановяването на въззивно решение по иска с предмет вземането, изпълнявано в същото изпълнително производство. Посочените обстоятелства се установява да са налице, но същите не обосновават основание за отстраняване в никоя от хипотезите по чл. 22, ал. 1 ГПК, в частност относимата към тези обстоятелства хипотеза по т. 5, пр. 1 „участие при решаване на делото в друга инстанция“. Това основание за отстраняване се ограничава само в рамките на един и същи спор, т. е. в разглеждания случай само за исковото производство, и няма правно значение в следващи, макар и свързани, производства с различен предмет. В разглеждания случай предмет на молбата за отмяна е възлагателно постановление, издадено в изпълнително производство, а не съдебен акт, постановен в рамките на исковото производство, поради което не е налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК. Същите обстоятелства не могат да обосноват и основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК съобразно посочената от жалбоподателя квалификация, при липсата на допълнителни конкретни твърдения за обстоятелства, засягащи безпристрастието на съдията.
Неоснователни са и доводите, свързани с липсата на разпределение на събраните в изпълнителното производство парични средства. Разпределението по чл. 460 ГПК не е условие за издаването и законосъобразността на постановлението за възлагане, поради което наличието или липсата на такова не може да бъде подведено под никоя от хипотезите по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Без значение за основателността на частната жалба са допълнително въведените твърдения за междувременно извършен въз основа на атакуваното постановление въвод във владение, доколкото същите са неотносими към предмета на производството по чл. 303 ГПК така, както е определен с молбата за отмяна.
Неоснователни са и оплакванията във връзка с извода за просрочие по чл. 305 ГПК.
Преди всичко следва да се подчертае, че в обжалваното определение не е прието срокът да е започнал да тече от датата на издаване на атакуваното възлагателно постановление – прието е съобразно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, че същият тече от датата на последното решение, т. е. 01.12.2017 г. Поради това срокът е изтекъл на 01.03.2018 г. (във връзка с което неоснователно се поддържа довод за едногодишна продължителност на срока – срокове с такава продължителност са предвидени само за случаите по чл. 303, ал. 1, т. 2-3 ГПК), докато молбата е подадена едва на 20.09.2018 г.
Възраженията за несъществуване на изпълняемото право и за незаконосъобразно допуснато присъединяване на взискател не следва да се обсъждат като неотносими към предмета на производството по отмяна, респ. настоящото частно производство.
Като неотносими към това производство не следва да се обсъждат и въведените с допълнителната молба от 13.05.2019 г. твърдения за новонастъпили обстоятелства (отказ да бъде вписано атакуваното постановление за възлагане) и за новооткрити писмени доказателства (въззивно определение от 2008 г. за потвърждаване на отказ да се допусне допълнително обезпечение на предявения срещу частния жалбоподател иск).
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 31/12.02.2019 г. по т. д. № 3014/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, 1 т. о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: