8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
гр. София,22.07. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдията Иво Д. т.д. № 1560 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Р. Р И, гражданин на Руската Федерация срещу въззивно решение № 23, постановено на 16. 01. 2014 г. от Варненски апелативен съд, Търговско отделение по т.д. № 705 по описа на съда за 2013 г., с което е потвърдено решение № 471/01. 08. 2013 г., постановено от Варненски окръжен съд, Търговско отделение, Първи състав по търговско дело № 455/2013 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], ЕИК: 14807553 иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за заплащане на сумата от 95 269 лева, представляваща левовата равностойност на 48 721.48 евро, платени без правно основание по предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове в [фирма], със законните последици. По изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, основания за допускане на касационно обжалване, се иска допускане на такова обжалване, отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявения от касатора иск да бъде уважен в цялост, със законните последици. В касационната жалба се поддържа, че от събраните по делото писмени доказателства, както и от вписаните в Търговския регистър обстоятелства се установява, че с протоколно решение от 20. 04. 2012 г. едноличният собственик на капитала на [фирма] е дал съгласие касаторът да закупи 25 дяла по 100 лева всеки от капитала на [фирма] на обща стойност 2500 лева, което решение е взето по молба на касатора. След приемане на молбата и вземане на решение за продажбата на цитираните дялове на стойност 2500 лева, на 24. 04. 2012 г. е проведено общо събрание на съдружниците в [фирма], в протокола от което е записано, че касаторът притежава 25 дяла по 100 лева всеки на обща стойност 2500 лева, представляващи 50% от капитала на дружеството, а това е така, защото с окончателния договор за покупко-продажба на дялове с нотариална заверка на подписите, касаторът е придобил собствеността върху дяловете, при условията и цената, която е посочена именно в окончателния договор, а не в предварителния такъв. Всичко платено над сумата от 2500 лева, според касатора е дадено без основание и подлежи на връщане от продавача [фирма]. Неправилен и влизащ в противоречие с константната практика на ВКС е изводът на съда, че извършената в последствие продажба на дружествените дялове на едно трето за спора лице има значение за първоначално разместване на престации между ищеца и ответното дружество. Цената посочена в предварителния договор не може да бъде приемана, като константна величина в отношенията между страните. В съответствие с чл. 9 ЗЗД, страните по договора могат да постигнат съгласие по отношение на съществените елементи на договора до неговото сключване, без да бъдат обвързани от постигнатото съгласие в предварителния договор по тези елементи, включително и по отношение на цената. Според касатора, транслация на собствеността върху дружествените дялове има едва със сключването на окончателния договор и дори да има уговорки в предварителния договор за по-висока цена от тази цена вписана в окончателния договор, то той няма задължителната сила по отношение на включените в него елементи, които ще добият своя завършен вид едва със сключването на окончателния договор.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се заявяват и се поддържат, като обосноваващи наличието на основния критерий за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, разяснен с т. 1 от ТРОГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 2009 г., въпросите: „Възможно ли е предоговаряне на цената на дружествените дялове в окончателния договор за покупко-продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите, вписан в Търговския регистър, въпреки наличието на текст в предварителния договор, че цената е окончателна и не подлежи на промяна, ако да изисква ли се изрично да бъде изписано това или е достатъчно в окончателния договор да е посочена цена, различна от цената посочена в предварителния договор?“ и „Ограничено ли е правото на свободно договаряне по смисъла на чл. 9 ЗЗД в случай, че договорката за промяна на цената в окончателния договор не противоречи на конкретна повелителна норма на закона?“ По отношение на същите се обосновава наличието на допълнителен селекционен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК в смисъла, разяснен с т. 2 от ТРОГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 2009 г., като се сочи, че в обжалваното въззивно решение, поставените правни въпроси са разрешени в противоречие със задължителна съдебна практика, обективирана в Решение № 739 от 15. 11. 2010 г. по гр.д. № 316/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение № 118 от 06. 10. 2010 г. по т.д. № 1053/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о. на ВКС, с което е утвърдена, като правилна и каузалната практика, залегнала в Решение № 70 от 11. 05. 2004 г. по гр. д. № 1402/2003 г. на ВКС, ГК, II г.о. По отношение на същите въпроси се поддържа и допълнителен селекционен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като се твърди, че са от значение за развитието на правото и макар, че по една част от тях има формирана практика в производството по чл.290 ГПК, то тя не е по въпроса касаещ цената на дружествени дялове, и по-конкретно сключването на предварителен и окончателен договор, и последващо вписване в ТР. Поради липса на такава конкретна практика на ВКС, било изпълнено и последното, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, имащо значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото това давало ниша за различно тълкуване на правните норми по тези въпроси и от там – за създаването на една нееднозначна съдебна практика.
Ответникът по касация оспорва жалбата и наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, претендира адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция.
Касационната жалба, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима. При преценка на допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, съобразно изложените в жалбата касационни основания и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение намира, че в конкретния процесен случай по делото не се установява да са налице, кумулативно законоустановените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следното: За да потвърди обжалваното по въззивен ред първоинстанционно решение, въззивният съд е изложил в решаващите си мотиви, че принципно е вярна постановката, изразена от касатора във въззивната му жалба, че цената, посочена в предварителния договор не е константна величина и в съответствие с чл. 9 от ЗЗД страните могат да постигнат съгласие за нейната промяна в окончателния договор, още повече че той по време следва постигнатите предварителни съглашения. Съдът излага по-натам, че в процесния случай обаче е налице новелата на чл. 5 от предварителния договор, която определя цената от 50 000 евро като окончателна и неподлежаща на промяна, налице е и реално плащане на тази цена на 28. 02. 2012 г., а девет месеца след покупко-продажбата ищецът-касатор продава закупените от него дялове за сумата от 140 819 лв., т.е. – за цена, малко над първоначалната от 50 000 евро, уговорена в предварителния договор и много над тази, вписана в окончателния такъв с нотариална заверка на подписите. Така от съвкупния анализ на всички релевантни доказателства, преценени в тяхната взаимосвързаност, въззивният съд е стигнал до решаващия си за изхода на делото извод, че цената, посочена в чл. 4 от предварителния договор не е променяна, поради което претенцията за връщането й в хипотезата на претендираната от ищеца – касатор, начална липса на основание е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед на така изложеното и двата, така формулирани от касатора, като общо основание за допускане на касационно обжалване материалноправни въпроси, не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 1 от ТРОГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 2009 г. Видно от възпроизведените непосредствено по-горе в настоящите мотиви, решаващи изводи на въззивния съд, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция, съдът изрично е възприел, като принципно правилна постановката, изразена от касатора във въззивната му жалба и застъпвана от същия, съобразно формулировката на поставените в изложението на основания за допускане на касационно обжалване въпроси, че цената, посочена в предварителния договор не е константна величина и в съответствие с чл. 9 от ЗЗД страните могат да постигнат съгласие за нейната промяна в окончателния договор. В пълно съответствие с така принципно приетото обаче, въззивният съд е формирал крайния си и единствено решаващ за изхода на делото, като еднозначно и самостоятелно обуславящ този изход, правен извод, подчертан и по-горе в настоящите мотиви, а именно – че независимо от признатата и от съда, принципна възможност за страните да постигнат съгласие за промяна на уговорената в предварителния договор цена, всъщност такова, последващо сключването на предварителния договор съгласие за промяна на уговорената същия цена, не е постигано, респ. – че цената, посочена в чл. 4 от предварителния договор не е променяна, поради което и само вследствие на което, претенцията за връщането й в хипотезата на претендираната от ищеца – касатор, начална липса на основание е неоснователна, и следва да се отхвърли. Доколкото видно е, че главните и решаващи изводи на съда в решението му, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция, са в смисъл само, че между страните въобще не е постигано съгласие за изменение на първоначално уговорената в сключения между тях предварителен договор цена, без при това по какъвто и да било начин съдът да е отрекъл, но напротив – в мотивите си въззивният съд изрично е признал претендираната от ищеца възможност за предоговаряне на цената в окончателния договор, включително и при наличието на текст в предварителния договор, че цената е окончателна и не подлежи на промяна, то и формулираният от касатора, като основание за допускане на касационно обжалване, първи въпрос не отговаря на изискването на т. 1 от ТРОГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 2009 г., да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Съвсем същото се отнася и за втория формулиран въпрос, който освен това е и изцяло хипотетичен, доколкото въззивният съд въобще не е нито обсъждал, нито формулирал и/или излагал по делото, каквито и да било, фактически и/или правни изводи, попадащи в предметния му обхват.
С оглед на изложеното и доколкото по делото, по отношение и на двата, формулирани от касатора, като основание за допускане на касационно обжалване въпроси, не се установява тяхната релевантност за изхода на делото, като основен, императивно законоустановен в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, критерий за допускане на касационно обжалване, така както същият е разяснен с т. 1 от ТРОГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 2009 г., то и касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано, без при това от страна на касационната инстанция, да се дължи нарочна преценка и на наличието, или липсата, и на на релевираните от касатора, допълнителни такива критерии по т.т. 1 и 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК.
При този изход на делото в касационната инстанция, касаторът няма право на разноски, а ответникът по касация има право на претендираните такива, представляващи адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция, за заплащането на което са ангажирани доказателства с отговора на касационната жалба и срещу размера на което от касатора не е релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 23, постановено на 16. 01. 2014 г. от Варненски апелативен съд, Търговско отделение по т.д. № 705 по описа на съда за 2013 г.
ОСЪЖДА Р. Р И, гражданин на Руска Федерация, роден на 12. 04. 1970 г., паспорт №[ЕИК], изд. на …….. г., да заплати на [фирма], ЕИК: , сумата 4400 лв. (четири хиляди и четиристотин лева) адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: