4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№447
[населено място] 28.07.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли ,през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 557 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по частна жалба на [фирма] – конституирано в производството трето лице – помагач на ответника – ЕТ „ Д. – Г. З. Йонов „ , против определение № 342 / 17.11.2014 год. по т.д.№ 1280 / 2014 год. , с което състав на второ търговско отделение на ВКС е конституирал ,на основание чл.226 ал.2 изр. второ ГПК ЗД [фирма] на мястото на ищеца – касатор „И. България „З. / в ликвидация / и съответно прекратил производството по отношение последното дружество. Жалбоподателят оспорва правилността на конституирането, като противоречаща на чл.108 вр.с чл.111 КЗ,предвид липсата на доказателства, че упражненото с иска на „И. България„З. суброгационно право,с правно основание чл.213 КЗ,е включено в обхвата на прехвърления застрахователен портфейл,тъй като е различно от правата и задълженията, възникващи по силата на застрахователни договори от съответния вид и упражнимо не спрямо страна по същите, както и предвид липсата изобщо на доказателства,че конкретният вид застрахователен договор се включва в обхвата на прехвърлянето / поради липса на приложен списък на прехвърляните застрахователни договори /. Оспорва и процесуалните предпоставки за конституирането,съгласно чл.226 ал.1 ГПК,предвид преклудиране правото на приобретателя за заместване в процеса, след като не е упражнено в първа инстанция, както и като недопустимо поради недадено от ответните страни съгласие за конституирането, предвидено в чл .222 вр. с чл.226 ал.2 пр.второ ГПК.
Ответните страни не са взели становище по частната жалба, с изключение на заместената страна – „И. България„З. в ликвидация, която оспорва същата, позовава се на трайната практика на Върховен касационен съд, както и на обстоятелството,че предмет на прехвърлителната сделка с правоприемника ЗД [фирма] са всички сключени от „И. България „ З. / в ликвидация / застрахователни договори , т.е. целия застрахователен портфейл.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и от легитимирана да обжалва страна .
Частната жалба е основателна.
Атакуваното определение – относно допустимостта на конституирането, с оглед вида процесуално правоприемство – действително е съобразено с непротиворечивата практика на съдебни състави от ТК на Върховен касационен съд, според която :
Процесуалното приемство , изразяващо се в заместване на страна по висящ процес в процесуалното й правоотношение със съда от друго лице бива два вида – законно и доброволно. Разликата между тях се изразява в това, че докато при законното процесуално приемство заместването на страната от приемника настъпва по право, при доброволното процесуално приемство е необходимо съгласие за това на страните и приемника.
По правило законното процесуално приемство е съпроводено от универсално материалноправно приемство,а частното материално приемство обуславя доброволно процесуално приемство, необходимо условие за което е съгласието на страните в производството, тъй като целта на закона е да се предотвратят негативни за насрещната страна процесуални последици,произтичащи от прехвърлянето по време на процеса на спорното материално право /задължение/.В досегашната практика на ВКС , обаче, е споделяно разбиране,че законното процесуално приемство е възможно и при частно приемство,когато последното се дължи на държавен акт и сключен и одобрен въз основа на него договор / така решение № 34 от 01.04.2003 год. по гр.д.№ 247 / 2002 год. на ВКС, петчленен състав /.Това е така, защото при охранителната функция на държавната санкция се явява удовлетворена горепосочената защитна цел на разпоредбата на чл.226 вр. с чл. 222 ГПК ,поради което и в тези хипотези същата не намира приложение.Частното материално приемство,основано на акта на зам.председателя на КФН,обуславя законово процесуално приемство, което настъпва по право и задължава съда служебно да конституира правоприемника на страната в процеса, независимо в коя инстанционна фаза на производството е настъпило. Последното изключва допустимото му конституиране като подпомагаща страна / в този смисъл опр.№ 594 от 17.07.2014 год. по ч.т.д.№ 1078 / 2014 год. на І т.о. ВКС и др./.
Тази съдебна практика, обаче,е формирана в различна от настоящата хипотеза – при искове, с предмет произтичащи пряко от застрахователния договор задължения на застрахователя / чл.208 КЗ / или по преки искове по чл.226 ал.1 КЗ,производството по които е висящо към момента на прехвърляне застрахователния портфейл.Служебно известно е обстоятелството, че „И. България„ З. е прехвърлило целият си застрахователен портфейл, което означава всички действащи застрахователни договори, независимо от вида им . Основателно е,обаче,съображението на жалбоподателя, че от този предмет на прехвърлянето и чл.111 вр. с чл. 108 и чл. 109 КЗ не може да бъде изведена автоматично принадлежност към обхвата на застрахователния портфейл на суброгационното право на праводателя, доколкото същото се упражнява по силата на изпълнено преди прехвърлителната сделка със застрахователния портфейл задължение по застрахователен договор, с оглед спецификата му / годишна абонаментна карго полица – застраховане товари по време на превоз, с отделен сертификат за застраховане на конкретен товар и за конкретен превоз – № 03104 / – прекратен към момента на спорното правоприемство / раздел „Времетраене „ от Институтски карго клаузи „А” за застраховане на товари по време на превоз /. Фактическият състав на така упражнимото право включва именно изпълнено задължение на застрахователя – прехвърлител по силата на съответния вид застраховка.Прехвърлянето на застрахователния портфейл предпоставя действащи застрахователни договори,поради което и с прехвърлянето на неупражнени или упражними към същия момент права и задължения, последващо преминават в патримониума на застрахователя – приобретател и съответни регресни или суброгационни права.Не такъв е ,обаче, настоящият случай . Да се приеме противното действително означава неоправдано , без опора в закона,да се разшири приложното поле на чл.111 КЗ ,в директно противоречие с ал.3 на същия,в който изрично е прието, че с прехвърлянето прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си по прехвърлените застрахователни договори , но не се упоменава автоматично изгубване на права,основани на същите, каквото безспорно се явява суброгационното право при изпълнено спрямо застрахования задължение. При липса на доказателства за цедиране на процесното вземане към ЕТ „ Д. Г. – З. Йонов „, в полза на ЗД [фирма],правоприемство не се установява, а и същото би било частно,допустимо единствено при висящо първоинстанционно производство,в случай че не съставлява част от прехвърления застрахователен портфейл.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 342 / 17.11.2014 год. по т.д.№ 1280 / 2014 год.,с което състав на второ търговско отделение на ВКС е конституирал , на основание чл.226 ал.2 изр. второ ГПК ЗД [фирма] на мястото на ищеца – касатор „ И. България „ З. / в ликвидация / .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „И. България” З. / в ликвидация / и ЗД [фирма] ,с вх . № 9512 / 03.11.2014 година.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :