3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр. С., 02,03,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 20 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена от М. Д. Я. от [населено място] частна касационна жалба срещу определение № 553, постановено на 16. 10. 2015 г. от Пловдивски апелативен съд по ч.гр.д. № 556 по описа на съда за 2015 г., с което е оставена без уважение частна жалба на касационния жалбоподател срещу разпореждане № 5195/18. 06. 2015 г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 613/2014 г., с което е върната частната му жалба срещу определение по същото дело, с което е отхвърлена молба за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото първоинстанционно решение.
В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се твърди неправилност на изводите на въззивния съд за редовно връчване на частния жалбоподател, на съобщението от окръжния съд за отстраняване на нередовности на частната му жалба, чрез представяне на пълномощно за пред въззивната инстанция в полза на изготвилия и подалия частната жалба от негово име и за негова смета адвокат.
Иска се отмяната на въззивното определение и връщане на делото с указания за даване ход на производството.
Противната страна оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба, като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване, при условията на чл. 280, ал. 1 по препращане от чл. 274, ал. 3 от ГПК съдебен акт, е процесуално допустима, но в случая не са налице кумулативно законоустановените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определени, поради следното:
За да остави без уважение частната жалба на касатора срещу разпореждането за връщане на частната му жалба, против определение, с което му е отказано освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, въззивният състав е приел в решаващите си мотиви, че на касатора е редовно връчено на 05. 06. 2015 г. съобщение за отстраняване на нередовности на частната му жалба, чрез представяне на пълномощно в полза на изготвилия я и депозирал адвокат. За да стигне до такъв извод, въззивният съд е приел, че след изпълнение на изричните указания на първоинстанционния окръжен съд в тази насока, на касатора е връчено съобщение за отстраняване нередовности на жалбата му, оформено като връчено по местоработата му – обстоятелство, изрично удостоверено от длъжностното лице по призоваването в съобщението, което е прието със задължение да го предаде на касатора от счетоводител на търговско дружество, на което касаторът е собственик, като приелият съобщението счетоводител е заявил пред длъжностното лице по призоваването, че касаторът рядко се задържа в офиса. При така изложеното, съдът е приел, че съобщението е редовно връчено и указанията по същото не са изпълнени в посочения от съда срок, като не е искано от страна на касатора и възстановяване на същия, поради което и е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу разпореждането за връщане на частната му жалба срещу предходно определение по делото, с което му е отказано освобождаването от държавна такса.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване въобще не се формулира правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване, като вместо това бланково се твърди „произнасяне по процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС“ – допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Вместо обосноваване на така заявения допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, в изложението се пресъздават оплакванията на касатора срещу законосъобразността на обжалваното определение и становището му по разрешените със същото въпроси, като в края и на трите точки от изложението се посочва, че с допълнително изложение в законоустановения срок, ще бъде посочена релевантната практика, която е в противоречие с разрешението, дадено от въззивната инстанция. Такова допълнително изложение касаторът не е ангажирал.
При така изложеното по делото не се установява да са налице както общ, така и допълнителен селективен критерий за подбор на жалбата, поради което и касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 553, постановено на 16. 10. 2015 г. от Пловдивски апелативен съд по ч.гр.д. № 556 по описа на съда за 2015 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: