2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№454
София, 30.07.2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1715/2015 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „П Х” Ад – [населено място] против определение № 81 от 05.03.2015 г. по ч.т.дело №55/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение,представено в резултат на проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК, касаторът е заявил, че са налице основания на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.Поставил е въпроса – „Допустим ли е искът по чл.124 от ГПК при наличието на евентуален интерес у ищеца. Прави ли го това надлежна страна в производството.”
Така поставен въпросът е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. За да бъде допуснато, обаче, касационно обжалване, страната следва да установи предпоставките на едно от лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1, т.1 ,2 и 3 ГПК.
Касаторът е обосновавал, като се е позовал на приетото от съдилищата, че искът, предявен от него по чл.124 ГПК бил главен, а този по чл.74 ТЗ евентуален, като е посочил, че съгласно ТР ОСГК №1/02г. легитимирани да проведат иска по 124, ал.1 ГПК / 97,ал.1 ГПК, както е посочено в цитирания акт на ОСГК/ били както членове на дружеството, така и трети лица, ако имат правен интерес. Страната не е поддържала изрично противоречие като отклонение на състава от тази практика, а и не е сочила основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като налично. В тази връзка не се и обосновава такова отклонение, тъй като в така разгледания от касатора мотив на ТР №1/02г. не се третира евентуален правен интерес, в какъвто смисъл е поставения въпрос, очертаващ общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Т.е. от така посоченото задължително тълкуване, не може да бъде изведен и обоснован отговор на въпроса на касатора, поради което и не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Страната е сочила като допълнително основание противоречие с решение на ВКС, № 133 от 22.11.2011г., което също е относимо към неподдържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С това решение е формирана задължителна за съдилищата практика по въпроса – налице ли е правен интерес за съдружник в дружество с ограничена отговорност да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за ипотека, сключен от дружеството, в което е съдружник, ако той счита, че с този договор се накърняват неговите членствени права”. Така поставеният въпрос нито е разглеждан от касатора, нито е поставен от него съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, а също така и не може да обоснове соченото противоречие, с оглед различната фактическа и правна обстановка по разглеждания спор, с чийто предмет същият не кореспондира.Изложеното е относимо и към приложеното решение на СГС, за което страната е поддържала наличие на противоречие по смисъла на чл.280, ал.1 т.2 ГПК. С това решение,обаче, е разгледан установителен иск с предмет – да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът има участие в капитала на ответното дружество с определен брой акции, изведено от твърдяните обстоятелства- че ищецът е уведомил ответното дружество, че е закупил акции, но въпреки това, този факт не е отразен в книгата на акционерите. Така,с оглед предмета на установителния иск, съставът на СГС е обосновал и правния интерес и съответно е обсъждал допустимост при евентуален интерес на иск по чл.71 ТЗ, като е приел, че отричането от страна на ответника на правата на ищеца, като акционер представлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, който е допустимо да бъде съединен с иск по чл.71 ТЗ. Следователно, не се установява противоречие, с оглед различните правни изводи, направени по отношение на различни искове, а основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК изисква и фактически идентитет на правопроизводящите факти, спрямо които е направен извода,какъвто очевидно в случая не е налице. Соченото от касатора решение на Варненски окръжен съд е / приложено с извлечение от регистъра за данни за движението му/ не е влязло в сила, видно от удостоверяването, тъй като е било обжалвано, поради което и не съставлява практика по смисъла на чл.280, ал.1 т2 ГПК- арг. т.3 ТРОСГТК №1 /09г.
Вторият поставен въпрос във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е :”С какви правни средства разполага акционер, чиито акции са отнети по незаконосъобразен начин от трети лица.” Въпросът не обосновава наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е хипотетичен и несвързан с конкретните правни изводи на съда, обусловили обжалвания резултат. Освен това не се обосновава с оглед направените оплаквания за неправилност на акта и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК,което изисква мотивирано изложение от страна на касатора,за това, че конкретно формулирания правен въпрос, съответстващ на критериите по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите-т.4 ТР ОСГТК №1/09г.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 81 от 05.03.2015 г. по ч.т.дело №55/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: