4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
гр. С., 14,04, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 383 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо, вр. с ал. 1, т. 1 и по препращане от чл. 279 от ГПК. Образувано е по подадена от М. П. Б. частна жалба вх. № 5450/29. 12. 2014 г. по рег. на ВТАС срещу разпореждане, постановено на 02. 12. 2014 г. от Великотърновски апелативен съд по въззивно ч.т.д. № 225 по описа на съда за 2014 г., с което е върната на частния жалбоподател частната му касационна жалба срещу определение по делото от 13. 08. 2014 г., с което е потвърдено първоинстанционно разпореждане на Габровски окръжен съд по т.д. № 39/2013 г. за връщане, като просрочена, на жалба срещу определение, с което е отхвърлена молба на частния жалбоподател да бъде освободен от държавна такса по подадена въззивна жалба.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на материалите по делото и твърденията на страните, намира следното:
Частната жалба, като подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С предходно разпореждане по делото от 16. 10. 2014 г., редовно съобщено на частния жалбоподател лично, срещу подпис на 17. 11. 2014 г., на същия е указано в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на подадената от него частна касационна жалба, като представи жалбата приподписана от адвокат и пълномощно за това, приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и документ за внесена държавна такса. В определения от съда срок нередовностите на жалбата не са отстранени. В депозирано по делото на 25. 11. 2014 г. становище жалбоподателят е заявил, че ще се защитава сам, тъй като не може да заплати адвокатски хонорар, твърди, че е поискал предоставяне на правна помощ, но му било отказано на този етап, като все още не е налице окончателен съдебен акт в тази насока, посочил е твърдяно от него основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК и не е представил доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС, въпреки че противни твърдения се съдържат в становището. Върнатата с обжалваното разпореждане частна касационна жалба е срещу определение по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, с което въззивен съд е оставил без уважение частна жалба срещу преграждащ по-нататъшното развитие на делото, първоинстанционен съдебен акт. Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 1 от ГПК, обжалването на определения, като процесното се допуска, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 от с.з. Изложеното сочи на императивно установено от процесуалния закон изискване частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат и да се представи пълномощно за приподписването й. В случаите, в които жалбоподателят – физическо лице няма финансова възможност да ангажира адвокат, на разположение на същия е институтът за предоставянето на безплатна правна помощ, уреден в Глава десета от ГПК. Няма каквито и да било данни по делото частният жалбоподател да е искал предоставянето на правна помощ и такава да му е била отказана, в каквато насока са изложени твърдения в частната му жалба, поради което и неподписването на жалбата от адвокат с пълномощно за това или от служебно назначен такъв, доколкото съставлява неотстраняване на нередовност на жалбата, само по себе си е достатъчно основание за връщането й. В случая не са изпълнени указанията на администриращия съд и за представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждането на жалбата от ВКС, жалбоподателят не е освобождаван от задължение за внасяне на държавни такси и след отхвърленото искане за освобождаване от държавна такса по въззивната жалба срещу решението на ГОС, друго негово такова искане по делото не е правено. Законоустановените в чл. 275 от ГПК условия за редовност на частните жалби са кумулативни и неизпълнението на което и да е от тях, след редовно дадени и съобщени, както в случая указания на администриращия жалбата съд за отстраняване на нередовностите й, има като последица връщането на жалбата. Неоснователно е оплакването за липса на произнасяне по искането на частния жалбоподател за възстановяване на срок – такова искане, със съдържанието и във формата по чл. 65 от ГПК, не е формулирано по делото. Не са изложени нито фактически твърдения, относими към законоустановената хипотеза за допустимо възстановяване на срок (пропускането на срок да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее), нито са ангажирани доказателства и/или са формулирани доказателствени искания в такава насока, а изложените в жалбата твърдения са относими изцяло и само към началния момент за броенето на срока и изтичането, респ. – спазването и/или неспазването му. Неоснователно е и оплакването на частния жалбоподател, че разпореждането на администриращия съд от 16. 10. 2014 г. не му било връчено – обратното се установява от приложено по делото и редовно оформено от длъжностното лице по призоваването, като връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя, на 17. 11. 2014 г., съобщение.
Поради изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, постановено на 02. 12. 2014 г. от Великотърновски апелативен съд по въззивно ч.т.д. № 225 по описа на съда за 2014 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: