5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
гр. С., 17,08, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми август през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 1070 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена от А. С. Т., [населено място], чрез адв. Г. Х. частна касационна жалба срещу Определение № 3175 от 29.12.2014г., постановено по ч.гр.д. № 4077/2014г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу Определение № 5630 от 09.04.2014г., постановено по т.д. 1548/2013г. на Софийски градски съд. С последното подадената от касатора искова молба е върната, а производството по делото е прекратено. В частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по основателността на частна жалба срещу определение на СГС по същото дело от 08. 07. 2014 г. в частта за разноските, въззивното определение не е обжалвано от касатора и е влязло в сила.
В частната касационна жалба и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по препращане от чл. 278, ал. 4 от ГПК се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и основания за допускане на касационно обжалване на същото.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: частната жалба, като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване, при условията на чл. 280, ал. 1 по препращане от чл. 274, ал. 3 от ГПК съдебен акт, е процесуално допустима. В случая обаче не се установява по делото да са налице кумулативно законоустановените основания за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд, поради следното:
За да потвърди връщането на исковата молба и прекратяването на производството от страна на първоинстанционния съд, въззивният съд е възприел в решаващите си мотиви тези и на първоинстанционния съд в смисъл, че в случая е налице несъответствие между основанието на иска и предмета на търсената съдебна защита, което е довело до недопустимост на исковата претенция. САС е посочил, че в обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, сочещи на незаконосъобразност на решенията на процесното общо събрание на ответното сдружение, но не и на нищожност на същите. Според САС, гласуването от общото събрание на решение, което не е било посочено в дневния ред, следва да се квалифицира като действие, извършено в нарушение на императивна норма, каквато е посочената от ищеца разпоредба на чл. 29, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. Последиците от този акт, според въззивния съд обаче, не могат да се свързват с нищожност на взетото решение, а с неговата незаконосъобразност, като съдът се е основал на съществуващата в този смисъл, задължителна практика на касационната инстанция. В заключение САС е посочил, че пътят за оспорването на решение на общото събрание на ответното сдружение, като процесното, е конститутивният иск по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, а не установителния иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Въззивният съд е изложил мотиви и досежно недопустимостта на отмяната в конкретния случай, на регистърното решение на СГС, с което атакуванато от ищеца решение на общото събрание на ответното сдружение е вписано в регистъра при съда. В крайна сметка, за да потвърди обжалваното първоинстанционно определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният такъв е стигнал до правилния извод, че несъответствието между основанието на иска и предмета на търсената защита води до недопустимост на исковата претенция, и тъй като това несъответствие не е било отстранено в указаните от първоинстанционния съд срокове, връщането на исковата молба е законосъобразно, поради което и при съвпадане на крайните изводи на съдилищата, е постановил обжалваното си определение.
В частната си жалба касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното определение. В изложението за допускане на касационно обжалване се формулира, с твърдение да е релевантен за изхода на делото по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК следният въпрос: Има ли право член на ръководен орган на сдружение да оспорва решение на Общото събрание на сдружението, ако не е негов член? Твърди се, че с обжалваното определение въззивният съд е отговорил утвърдително на този въпрос, като в тази връзка е приел, че редът за защита на ищеца е този по чл. 25, ал. 6, вр. с ал. 4 от ЗЮЛНЦ, а не по чл. 537, ал. 2 от ГПК. В края на изложението същият въпрос е зададен, допълнен с подвъпроси: Кои лица са легитимирани да подават конститутивния иск по чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ – членовете на сдружението и органите на сдружението, или членовете на сдружението, или на органите на сдружението? Поддържа се допълнителен селективен критерий по т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК, като се твърди, че се налага произнасяне на касационната инстанция досежно действителният смисъл, вложен от законодателя в разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ.
Поставеният въпрос е на първо място ирелевантен за изхода на делото по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, както същият е изяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., доколкото не е включен в предмета на делото и отговорът му не е обусловил изхода на същото. Твърденията на касатора в насока на това, че въззивният съд в определението си е посочил, че ищецът, макар и нечлен на сдружението, но може да предяви конститутивен иск по чл. 25, ал. 4-6 от ЗЮЛНЦ, са фактически необосновани, като въобще несъответстващи на действителните, решаващи изводи на въззивния съд, обусловили изхода на делото, и като основани на изцяло превратно интерпретиране от страна на касатора, на обективираното в мотивите на въззивното определение. Никъде и по никакъв повод в обжалваното си определение САС не е сочил, че ищецът – нечлен на ответното сдружение, има право да води конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 и ал. 6 от ЗЮЛНЦ. Видно и от възпроизведените по-горе в настоящите мотиви, решаващи изводи на САС, последният е посочил само, че в обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, сочещи на незаконосъобразност на решенията на процесното общо събрание на ответното сдружение, а не и на нищожност на същите, поради което и защитата срещу така релевираните пороци на решения, като процесните, се осъществява чрез конститутивнен, а не чрез заявения от ищеца в петитума на исковата му молба, установителен иск. Решаващите изводи на въззивната инстанция, възпроизвеждащи и тези на първоинстанционния съд са основани изцяло на възприетото от съдилищата за съществуващо, несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата или, както същилищата са се изразили в мотивите си – на несъответствие между основанието на иска, и предмета на търсената съдебна защита. Поради изложеното по отношение на формулирания от касатора въпрос, не е налице общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е изяснен в посочения смисъл с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. По отношение на същия въпрос не е налице и поддържаният от касатора допълнителен селективен критерий по т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК, вр. с т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. Поставеният въпрос не обосновава допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Също така, чрез отговора на такъв въпрос не би могло да се постигне и развитие на правото, тъй като законите в тази насока не са непълни, противоречиви или неясни. Напротив, приложимите норми са ясни и непротиворечиви, а съдебната практика по прилагането им, освен непротиворечива, е и актуална, което изключва допускането на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК- в този смисъл и т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТКВКС.
С оглед изложеното и доколкото в конкретния процесен случай по делото не се установява да са налице, както общият, така и допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд, то и такова обжалване не следва да бъде допускано.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3175, постановено на 29. 12. 2014 г. от Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 4077 по описа на съда за 2014 г. в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу Определение № 5630 от 09.04.2014г., постановено по т.д. 1548/2013г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: