3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр. София, 16.02. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 415 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 13309/19. 11. 2014 г. по регистратурата на САС, подадена от [фирма], ЕИК:[ЕИК] против определение № 2692, постановено на 03. 11. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав по ч.гр.д. № 4080 по описа на съда за 2014 г., с което е потвърдено първоинстанционно определение на ОС – Монтана, постановено на 23. 09. 2014 г. по гр.д. № 100 по описа на съда за 2014 г. в частта му, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател – ответник в производството за прекратяване на делото, поради неподведомственост на спора, на гражданския съд.
По изложени в частната касационна жалба и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се иска, след допускане на касационно обжалване на въззивното определение, същото да бъде отменено и да бъде постановено друго такова по съществото на спора, с което да бъде уважено направеното от жалбоподателя възражение за неподведомственост на спора, на гражданския съд. Противната страна оспорва жалбата, претендира адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след съвкупна преценка на твърденията на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
Касационната жалба, като подадена от страна в производството и в законоустановения срок, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е процесуално недопустима. Въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционно такова, с което е отказано прекратяването на производството пред сезирания граждански съд, поради неподведомственост на спора, не подлежи на касационно обжалване. Съгласно т. 9, б.“в“ от Тълкувателно решение № 1/09. 12. 2013 г. по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивен съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподведомственост на спора – чл. 15, ал. 2 ГПК, подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, като в тези случаи е актуално приетото в т. 5 на ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ВКС, ОСГТК. Съобразно разрешенията, дадени също в т. 9, б. „в“ от цитираното Тълкувателно решение № 1/09. 12. 2013 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС обаче, не подлежат на касационно обжалване определенията, като процесното, с които въззивен съд потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост. Тези определения не са от актовете, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. Този извод на касационната инстанция не се променя от обстоятелството, че в обжалваното определение е посочено, че същото подлежи на касационно обжалване – обжалваемостта на съдебните актове произтича пряко и само от приложимия процесуален закон, и в случая същата не е налице.
Поради изложеното частната касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима. При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски за касационната инстанция. Ответникът по жалбата претендира такива и представя договор за правна помощ, в който обаче е уговорено плащане на претендираното адвокатско възнаграждение по банков път, за каквото плащане доказателства не са ангажирани, поради което и съобразно т. 1 от ТР № 6/2012 г., постановено по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, същите разноски не му се следват.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 13309/19. 11. 2014 г. по регистратурата на САС, подадена от [фирма], ЕИК:[ЕИК] против определение № 2692, постановено на 03. 11. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав по ч.гр.д. № 4080 по описа на съда за 2014 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: Членове: