2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр. С., 25,02,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 3594 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма] против определение № 392, постановено на 25. 08. 2015 г. от Русенски окръжен съд по ч.т.д. № 240 по описа на съда за 2015 г., с което е потвърдено първоинстанционно определение на РС – Русе от 07. 07. 2015 г. по т.д. № 1403 по описа на съда за 2015 г. в неговата част, с която е отхвърлено направеното от частния жалбоподател възражение за неподсъдност на делото на Районен съд – [населено място].
По изложени в частната касационна жалба и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване оплаквания се иска, след допускане на касационно обжалване на въззивното определение, същото да бъде отменено и да бъде постановено друго такова по съществото на спора, с което да бъде уважено направеното от жалбоподателя възражение за неподсъдност на спора на Районен съд – [населено място] по правилата на местната подсъдност, като делото бъде изпратено за разглеждане на Софийски районен съд, претендират се разноски.
Противната страна не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след съвкупна преценка на твърденията на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
Касационната жалба, като подадена от страна в производството и в законоустановения срок, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е процесуално недопустима. Въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционно такова, с което е отхвърлен отвод за неподсъдност на делото на сезирания съд, не подлежи на касационно обжалване, доколкото същото не е от актовете, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т. 9, б. „в“ от Тълкувателно решение № 1/09. 12. 2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което не се променя от обстоятелството, че в обжалваното определение е посочено, че същото подлежи на касационно обжалване – обжалваемостта на съдебните актове произтича пряко и само от приложимия процесуален закон, и в случая същата не е налице.
Поради изложеното частната касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима. При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски за касационната инстанция.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба, подадена от [фирма] против определение № 392, постановено на 25. 08. 2015 г. от Русенски окръжен съд по ч.т.д. № 240 по описа на съда за 2015 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: Членове: