4
Определение на ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
С., 19,03,2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I. т.о. в закрито заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Иво Димитров
като изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 403 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК,образувано по частна жалба на Б. С. М. срещу разпореждане № 195/15.12.2014 г. на Окръжен съд -Търговище, постановено по в.т.д. № 88 год. по описа на съда за 2014 г., с което на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК е върната касационната жалба на Б. С. М. срещу решение № 23/06.11.2014 г. на Окръжен съд – Търговище, по в. т. д. № 88 по описа на съда за 2014 г.
Ответникът по частната жалба- П. „Б.” – [населено място] на становище, че атакуваното определение е правилно. Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, който съгласно чл.286, ал.2 ГПК подлежи на обжалване и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Обжалваното разпореждане е постановено в рамките на производство по търговско дело, образувано пред първа инстанция по предявени от П. „Б. – 93”, [населено място], кв. Б., срещу Б. С. М. обективно съединени искове за установяване съществуването на арендни правоотношения между страните по договори за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], както следва:
1. Договор за аренда № 88 с нотариално заверени подписи от 26.10.2010 г. на нива с площ 8, 148 дка, имот № 73626.411.259 и нива с площ от 5, 001 дка, имот № 73626.414.256 /общо 13, 149 дка/;
2. Договор за аренда № 112, с нотариално заверени подписи от 03.11.2010 г. на нива с площ 4, 423 дка, имот № 73626.410.60 и нива с площ от 5, 226 дка, имот № 73626.413.130 /общо 9, 649 дка/;
3. Договор за аренда № 272 с нотариално заверени подписи от 02.02.2011 г. на нива с площ 3, 400 дка, имот № 73626.413.212;
4. Договор за аренда № 122 с нотариално заверени подписи от 03.11.2010 г. на нива с площ 7, 751 дка, имот № 73626.413;
5. Договор за аренда № 8 с нотариално заверени подписи от 03.11.2010 г. на нива с площ 5, 003 дка, имот № 73626.414.237; ? ид. ч. от нива с площ от 6, 192 дка, имот № 73626.411.112, която идеална част се равнява на 3, 096 дка; ? ид. ч. от нива с площ от 9, 819 дка, имот № 73626.413.16, която идеална част се равнява на 4, 909 дка; ? ид. ч. от нива с площ от 11, 552 дка, имот № 73626.414.100, която идеална част се равнява на 5, 776 дка /общо 13, 781 дка/;
6. Договор за аренда № 120 с нотариално заверени подписи от 21.10.2011 г. на 1/8 ид. ч. от нива с площ от 10, 083 дка, имот № 73626.417.18, която идеална част се равнява на 1, 260 дка; 1/8 ид. ч. от нива с площ от 6, 001 дка, имот № 73626.411.88, която идеална част се равнява на 0, 750 дка; 1/8 ид. ч. от нива с площ от 13, 251 дка, имот № 73626.411.19, която идеална част се равнява на 1, 656 дка /общо 3, 666 дка/.
По така изброените договори, съгласно установеното в чл.7 от всеки едни от тях, е договорен годишен размер на арендно плащане не –по малко от 20лв. на декар.
Пред първоинстанционния съд с исковата молба на основание чл.124, ал.1 ГПК е поискано установяване съществуването на арендни правоотношения между страните по горецитираните договори, както и за отмяна вписването на едностранно прекратяване на същите договори за аренда, поради несъществуване на вписано обстоятелство – на основание чл.88 от ЗКИР във връзка с чл.537, ал.2, изр. последно от ГПК.
Постановеното от Районен съд – Търговище Решение № 353/04.07.2014 г. по гр. д. № 1195/2013 г. е обжалвано и същото е потвърдено изцяло от въззивния съд с Решение № 23/06.11.2014 г. постановено по в. т. д. № 88 по описа на Окръжен съд–Търговище за 2014г.
Срещу постановеният от въззивната инстанция съдебен акт е подадена касационна жалба от Б. С. М., която с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 195/15.12.2014 г. на Окръжен съд – Търговище е върната на жалбоподателя на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК. Обсъждайки допустимостта на касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК въззивният съд е приел, че срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното, са налице пречките на процесуалната норма за осъществяване на касационен контрол. Обсъдена е цената на всеки един от обективно съединените искове за установяване съществуването на арендни правоотношения между страните, изчислена по правилото на чл.69, ал.1, т.5 ГПК – в размер на наемната цена за една година, при което е установено, че същата е под законовия минимум – в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Предвид характера на делото – търговско, определено като такова съобразно разпоредбата на чл. 286,ал.1 ТЗ вр. Чл. чл.1, ал.2 т.2 ТЗ и предвид обстоятелството, че цената на всеки един от обективно съединените искове не надвишава предвидения законов минимум от 10 000 лв. – съгласно чл.280, ал.2, хипотеза втора ГПК, обжалваното разпореждане на администриращия съд, с което е върната подадената касационна жалба, се явява правилен и законосъобразно постановен съдебен акт и като такъв следва да бъде потвърден.
Правно необосновано жалбоподателят счита, че всички договори, предмет на спор следва да бъдат третирани като един,цената на иска, по който се определя от сумарното изражение на стойностите на всеки едни от тях, определена по реда на чл. 69, ал.1, т.4 ГПК. Следва да се отбележи, че хипотезата на т.4 от чл.69, ал.1 ГПК е ирелевантна спрямо предявените искове, тъй като поддържаното от страната не е съобразено с вида на договорите – такива за наем / аренда/ на земеделска земя, по които цената на иска се определя ,както правилно е приел въззивния съд, по чл. 69,ал.1, т.5 ГПК. Освен това доколкото всеки едни от процесните договори е сключен между кооперацията – ищец и различни физически лица, в чиито права ответникът по спора е встъпил, с оглед придобиване на земеделската земя, техен предмет, и съответно обуславят самостоятелно правоотношение, с различни за всеки едни от тях параметри, предвид подробното им описание по-горе – различен падеж, различен обем задължения, различни имоти, то и се налага извод за отделни искове, предявени в обективно съединение цената, на които се определя за всеки едни от тях отделно.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 195/15.12.2014 г. на Окръжен съд -Търговище, постановено по в.т.д. № 88 год. по описа на съда за 2014 г., с което на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК е върната касационната жалба на Б. С. М. срещу решение № 23/06.11.2014 г. на Окръжен съд – Търговище, постановено по в. т. д. № 88 по описа на съда за 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.