4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
гр. София, 06.08. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ.
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров. ч.т.д. № 1036 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК[ЕИК] чрез пълномощника си адв. Я. Т., частна касационна жалба срещу Определение № 5 от 21.01.2015г., постановено по в.ч.т.д. № 11/2015г. на Великотърновски апелативен съд. С последното е потвърдено Определение от 02.10.2014г., постановено по т.д. № 1406/2012г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за изменение в частта за разноските на Решение № 46 от 09.05.2014г., постановено по т.д. № 1406/2012г. на Великотърновски окръжен съд и присъждане на договорено адвокатско възнаграждение в размер на 740 лв. В частната жалба и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1, по препращане от чл. 278, ал. 4 от ГПК се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и основания за допускане на касационно обжалване на същото.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба, като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване, при условията на чл. 280, ал. 1 по препращане от чл. 274, ал. 3 от ГПК съдебен акт, е процесуално допустима. В случая обаче не се установява по делото да са налице кумулативно законоустановените основания за допускане на касационно обжалване на определението на Великотърновски апелативен съд, поради следното: касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по еднакви въпроси, които са решени противоречиво от съдилищата, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като сочи конкретни съдебни актове: с Определение от 19.04.2013г., постановено по гр.д. № 659/2011г. на Великотърновски окръжен съд, което е посочено от касатора като противоречива съдебна практика, е разрешен правен въпрос, който напълно се различава от въпроса, предмет на настоящото производство. В цитираното определение се разглежда искане по чл. 658, ал.1, т.9 ТЗ, а обжалваното определение разглежда искане по чл. 248 ГПК. Следователно не се касае до един и същ материалноправен или процесуалноправен въпрос, което прави горепосоченото определение ирелевантно и не обосновава приложното поле на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Представени са още Решение № 63 от 11.07.2014г., постановено по гр.д. № 1405/2012г., Определение от 13.11.2014г., постановено по гр.д. № 1401/2012г., Определение от 03.10.2014г., постановено по т.д № 1403/2012г. , Определение от 15.07.2014г., постановено по гр.д. № 1396/2012г., Определение от 05.11.2014г., постановено по гр.д. 1402/2012г. всички на Великотърновски окръжен съд. Тези съдебни актове, обаче не са окончателни и подлежат на обжалване. Съгласно т.3 от ТР № 1/2009г. на ОСГТКВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Следователно посочените съдебни актове не представляват противоречива съдебна практика по един и същ въпрос и не могат да обосноват приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
На следващо място в изложението за допускане на касационно обжалване се формулират, с твърдения да са релевантни за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпроси, които представляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Посочените въпроси са:
1. „Следва ли да се приложи изискването за заплащане предварително на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на длъжника, дължимо в хода на съпътстващите отменителни производства по реда на чл.647 ТЗ и ако се приложи, по какъв ред следва да се извърши това предварително плащане, след като всички разплащания след откриване на производството по несъстоятелност се извършват от особената сметка на длъжника при спазване на императивното правило за съгласие на съда на несъстоятелността? ”
2. „Допустимо ли е съдът по несъстоятелност да откаже да даде разрешение за заплащане на договорените суми за адвокатско възнаграждение на процесуален представител на длъжника в несъстоятелност от особената сметка на длъжника в противоречие с чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата, с аргумент, че същите трябва да бъдат присъдени на ответника с влязъл в сила с акт, а с актовете си окръжните съдилища, разгледали отменителните искове да искат същите да бъдат предварително изплатени, за да бъдат присъдени ?”
3. „След като съдът по несъстоятелност не е присъдил дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника откъде същото следва да бъде изплатено и по какъв ред?”
От така поставените въпроси релевантен към конкретния правен спор е само първият въпрос и то в първата си част. Той, обаче не обосновава допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като този въпрос е изяснен с ТР 6/2012г. на ОСГТКВКС. Останалите два въпроса са напълно неотносими към спора, тъй като не са били обсъждани от въззивния съд при постановяване на обжалвания съдебен акт и той не се е произнасял по тях.
С оглед изложеното и доколкото в конкретния процесен случай по делото не се установява да са налице, както общият, така и допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд, то и такова обжалване не следва да бъде допускано.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 5, постановено на 21. 01. 2015 г. от Великотърновски апелативен съд по в.ч.т.д. № 11 по описа на съда за 2015 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: