7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр. С., 25,03, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 1347 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 и 274 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена от ищеца в производството касационна жалба срещу въззивно решение, постановено на 27. 06. 2013 г. от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-Б въззивен състав по гр.д. № 12727 по описа на съда за 2012 г., с което е потвърдено първоинстанционно такова, постановено от Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора Д. Ж. Т. срещу [фирма], главен иск с правно основание чл. 208 от Кодекса за застраховане (КЗ), със законните последици, както и по подадени от страните в производството две частни жалби срещу определение от 27. 01. 2014 г. по делото, с което е допълнено постановеното решение в частта му за разноските. Последното се обжалва от касатора в частта му, с която е осъден за разноски и от ответника по касация – ответник и в производството в частта му, с която разноски не са му присъдени до пълния, претендиран от него размер.
В касационната жалба и приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към жалбата касационни основания, и основания за допускане на касационно обжалване се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, иска се отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявеният от касатора иск да бъде уважен, със законните последици, претендират се разноски. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се формулира твърдян да е релевантен материалноправен въпрос, подържа се наличието на допълнителен критерий за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В частните жалби срещу определението по чл. 248 от ГПК се излагат твърдения за неговата незаконосъобразност в съответните му, обжалвани от страните части, иска се отмяната му и пререшаване на въпроса за отговорността за разноски в производството. Страните взаимно оспорват жалбите си, претендират разноски.
Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима. По отношение на допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, преценена съобразно съвкупно изложените в жалбата и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване, настоящата касационна инстанция намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от касатора иск е отхвърлен в цялост, въззивният съд в решаващите си мотиви, освен че е препратил, на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, е изложил и собствени мотиви, като е посочил, че в процесния случай застрахователят се е задължил да предостави застрахователно покритие, при настъпване на щети от буря, ураган, градушка и проливен дъжд. Действително, процесните вреди са в резултат от въздействие на вода, но не е установено по делото настъпването на конкретно метеорологично събитие, което да се определи като буря или проливен дъжд, поради което не всяка вреда, причинена от вода следва да бъде обезщетена, без да се изследва обстоятелството, дали представлява застрахователно събитие по покрит риск, респ. – настъпилите вреди дали са в резултат именно на настъпването на конкретното застрахователно събитие. Въззивният съд е изложил още, че отделно от това, от заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че течовете по сградата са резултат на неизпълнена хидроизолация и циментова замазка, необработена топлоизолация, липса на хидроизолация по еркерите, както и повърхностно напукване на стоманобетонната плоча на покрива, поради което следва да се приеме, че не е установена и причинна връзка между твърдяното настъпило застрахователно събитие и настъпилите вреди, доколкото ВЛ установява, че причина за повредите (течовете) са некачествено изпълнени или неизпълнени строителни работи. Първоинстанционният съд, към чиито мотиви въззивният е препратил, като по този начин ги е приобщил към собствените си правни изводи по делото, в решаващите си мотиви, за да отхвърли предявеният иск е приел, че вредите, обезщетение за които се претендира, не попадат в обхвата на застрахователното покритие по процесната застраховка. Сред покритите рискове са буря и проливен дъжд, а вредите са настъпили вследствие въздействие на вода върху сградата, но не се установява по делото настъпване на конкретно метеорологично явление, което може да се квалифицира, като буря или проливен дъжд, като по делото няма данни за такова събитие. Сочи се още неустановяването на причинно-следствена връзка между евентуално застрахователно събитие (буря, дъжд) и вредите, доколкото с оглед установеното по делото конкретно състояние на сградата, всяко количество вода, без то да е от предвидените в условията на застраховката, като застрахователни събития – буря и/или проливен дъжд, би довело до настъпване на процесните вреди – резултат от течове.
Съобразно разрешенията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Формулираният от касатора, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, правен въпрос досежно това, при валидно сключен договор за застраховка на недовършен недвижим имот може ли да се откаже застрахователно обезщетение, и да се вмени във вина на застрахованото лице собственик на имота, настъпването на вредите, причинени от застрахователното събитие, но вследствие на недовършеността на имота, не отговаря на така посочения общ критерий за селектиране на касационната жалба. Изходът на делото във въззивната инстанция не е резултат от даден от въззивния съд отговор на така формулирания от касатора материалноправен въпрос, поради което и същият не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, и съответно – не е релевантен по см. на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, установяваща общия критерий за допускане на касационно обжалване. Решаващите мотиви на съдилищата, послужили като основание за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ са основани на приетото от съда неустановяване по делото от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за това, настъпване на конкретно застрахователно събитие – буря, ураган, градушка и/или проливен дъжд, обезщетяването на вредите от което, по смисъла на конкретните условия на договора за застраховка, да съставлява покрит риск. Съдържащите се в мотивите на въззивния съд изводи досежно незавършеността на сградата са от една страна второстепенни, изложени отделно и след главните такива (за недоказаност на настъпило конкретно застрахователно събитие), и в този смисъл същите не са обусловили решаващите правни изводи на съда в решението му, а от друга страна – са само част от алтернативно посочените, като обосноваващи макар и допълнителни изводи на съда в посочения смисъл причини, наред със също посочените, некачествено изпълнени строителни работи, по отношение на каквито формулиран правен въпрос от касатора, няма. При преценката на решаващите мотиви на въззивния съд във връзка с формулирания от касатора правен въпрос и с оглед извършеното препращане към мотивите на първоинстанционния такъв, следва да се отбележи по-прецизната формулировка на последния, досежно приетата липса на причинно-следствена връзка между евентуално застрахователно събитие и процесните вреди, и да се настои, че съдилищата са отхвърлили иска не поради обстоятелството, че сградата е в недовършен вид (в какъвто е била и при сключването на застрахователния договор), както това се твърди от касатора, а поради това, че този недовършен вид препятства възможното установяване на пряка причинно следствена-връзка между конкретно събитие от категорията на застрахователните и установените вреди, доколкото последните биха могли да настъпят и от всяко друго въздействие на вода, без непременно същото да е резултат от буря и/или проливен дъжд. (В този смисъл, приетата по делото СТЕ сочи, като възможна причина за вредите не буря и/или проливен дъжд, а обилно овлажняване и задържане на вода от дъжд или постепенно топене на сняг.) Не е налице и поддържаният от касатора допълнителен критерий за подбор на касационната му жалба – този по т. 3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. Приложимите и приложени от въззивния съд в обжалваното му решение по конкретното дело правни норми са в достатъчна степен ясни и съществуващата по прилагането им практика на съдилищата не сочи на необходимост от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, от осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и/или, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, от създаването на съдебна практика по прилагането им, или от осъвременяването й, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Изложените в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК твърдения за неправилно тълкуване от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства и за необсъждане, и липса на преценка относно всички, събрани доказателства по делото, сочат на оплакване за евентуална необоснованост на въззивното решение, и на допуснати, при постановяването му, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същите обаче съставляват не основание за допускане на касационно обжалване, а са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, наличието или липсата на които биха могли да бъдат преценявани едва в рамките на евентуално последващо, същинско касационно производство по преценка на правилността на въззивното решение, и след допускането на касационното обжалване на същото, но не и в настоящата фаза на производството по преценка относно допустимостта на касационното обжалване.
Поради изложеното и доколкото по делото не се установява наличието на сочените от касатора, както основен, така и допълнителен критерии за селектиране на касационната му жалба, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. При този изход на делото само ответникът по жалбата има право на претендираните от него разноски за касационната инстанция. Същите следва да бъдат определени само в размер на 746 лв. юрисконсултско възнаграждение за защита в настоящата инстанция, представляващо минималния размер по Наредба № 1 на ВАС от 2004 г., съобразно цената на иска. Правото на ответника по касация да претендира разноски за първата инстанция, в какъвто смисъл е формулирано искане е преклудирано, като неупражнено с нарочна молба в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Неоснователна е депозираната от ищеца частна жалба срещу определението за допълване на въззивното решение в частта му за разноските. Такива противната страна е претендирала още с отговора на въззивната жалба, а съобразно разрешенията, дадени с т. 8 от ТР № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Частично е основателна частната жалба срещу същото определение, подадена от ответника. Правото му да претендира разноски в първата инстанция е преклудирано с изтичането на срока за подаване на молба за допълване на първоинстанционното решение, поради което и определението на въззивния съд, с което такива не са му присъдени е по същество правилно. Неправилно е определен от въззивния съд размерът на дължащото се на ответника юрисконсултско възнаграждение за защита във въззивната инстанция – съобразно цената на иска същото е в минимален размер на 746 лв., поради което на частния жалбоподател следва да бъде присъдена допълнително и сумата 646 лв., представляваща разликата над присъдената му сума от 100 лв. до общия минимален размер, съобразно Наредба № 1 на ВАС от 2004 г.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение, постановено на 27. 06. 2013 г. от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-Б въззивен състав по гр.д. № 12727 по описа на съда за 2012 г.
ОСЪЖДА Д. Ж. Т. да заплати на [фирма] допълнително и сумата 646 лв. юрисконсултско възнаграждение за защита във въззивната инстанция, както и сумата 761 лв. разноски за касационната инстанция, от които 764 лв. юрисконсултско възнаграждение и 15 лв. държавна такса по частна жалба.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: