3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр. С., 03,04, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 1380 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл., вр. с чл. 248 от ГПК.
Образувано е по подадена от ищеца в производството М. Р. К. частна жалба срещу определение № 169 от 28. 01. 2014 г., постановено от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав по гр.д. № 2275 по описа на съда за 2013 г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Противната страна не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на материалите по делото и твърденията на страните, намира следното: Частната жалба, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Обжалваното определение е неправилно в частта му, с която е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, досежно присъждането на заплатено адвокатско възнаграждение за защита във въззивната инстанция в размер на 1500 евро. По отношение на същата сума по делото е своевременно представен договор за правно обслужване, в чл. 2, ал. 1, вр. с чл. 1 от който е уговорено възнаграждение за защита пред въззивната инстанция в претендирания размер от 1500 евро. За същата сума в чл. 2, ал. 1 от договора е вписано, че е платена при подписването му, като договорът служи за разписка за получаването на сумата от страна на процесуалния представител на частния жалбоподател. При така изложеното и съобразно разрешенията, дадени в т. 1, в края от ТРОСГТК на ВКС № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., за плащането, респ. – получаването на сумата не се изисква представянето на други доказателства, поради което и същата след отмяна на обжалваното определение в тази му част, следва да бъде присъдена на частния жалбоподател. Неоснователна е частната жалба в останалата й част. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение за първата инстанция, по делото не са представени своевременно – до края на устните състезания по делото във въззивната инстанция, доказателства за заплащането му, нито пък в договора за правно обслужване, в което същото е уговорено, се съдържа вписването, че договорът служи за разписка за получаването на сумата. Не подлежат на репариране от противната страна и направените от ищеца – частен жалбоподател разходи извън конкретното съдебно исково производство – такива за връчване на нотариални покани, издаване на съдебни удостоверения, данъчни оценки, кадастрални схеми, превод на доказателства, вписване в регистри, куриерски пратки, изпращане на писма и др.п., както са описани в списъка по чл. 80 от ГПК, представен в първоинстанционното производство. Не се потвърждават от материалите по делото и твърденията на ищеца в частната му жалба, част (и то – каква част) от така претендираните по делото разноски, да са извършени в обезпечително производство с предмет обезпечаването на конкретния иск, по който делото е образувано и водено.
При така изложеното обжалваното определение следва да бъде частично отменено и на частния жалбоподател да се присъди сумата 1500 евро адвокатско възнаграждение за защита във въззивната инстанция, и потвърдено – останалата му част.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 169 от 28. 01. 2014 г., постановено от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав по гр.д. № 2275 по описа на съда за 2013 г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на М. Р. К. с правно основание чл. 248 от ГПК за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение за защита във въззивната инстанция в размер на 1500 евро, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК] да заплати на М. Р. К., гражданин на И., чрез адв. В. Д. от САК, сумата 1500 E. (хиляда и петстотин евро) адвокатско възнаграждение за защита във въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА същото определение в останалата му част.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: