5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
гр. С., 18,11, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 3657 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от ищеца в производството [фирма] – В., ЕИК:[ЕИК] касационна жалба срещу въззивно решение № 374, постановено на 25. 09. 2014 г. от Врачански окръжен съд, Търговско отделение по т.д. № 444 по описа на съда за 2014 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Врачански районен съд, с което на свой ред са отхвърлени предявените от касатора срещу ответника по касация [фирма], ЕИК:[ЕИК], при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на суми, дължими на ищеца – касатор за отвеждане и пречистване на отпадни води по договор № 23/2006 г., със законните последици.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3о от ГПК, като конкретно се твърди, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, при установяване на приложимата между страните разпоредба измежду уредените в чл. 36 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите, и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), както и че е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е отхвърлил иска, уважавайки несвоевременно релевирано от ответника възражение срещу същия, и е потвърдил първоинстанционното решение, при изрично отричане на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото.
По изложените в жалбата оплаквания се иска отмяната на обжалваното въззивно решение и постановяването на друго такова по съществото на спора, с което предявените от касатора искове да бъдат уважени в цялост, претендират се разноски.
Противната страна оспорва жалбата, претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид:
Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима. В конкретния процесен случай обаче не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените от касатора искове са отхвърлени, въззивният съд в обжалваното си решение е приел, че по делото не се установява да е приложима към конкретните облигационни отношения между страните, претендираната от ответника разпоредба на чл. 36, ал. 2 от Наредбата, установяваща отчитане на отпадните води чрез монтирано от потребителя средство за търговско измерване, доколкото същото не е прието, както това изисква същата норма, от оператора – ищец и касатор, с протокол. В същото време въззивният съд е отрекъл приложимостта и на претендирания от ищеца – касатор, нормативен ред за уреждане на отношенията между страните – този по чл. 36, ал. 1 от Наредбата, като се е основал на и е приложил приетото в задължителното за съдилищата, като постановено в производство по чл. 290 от ГПК и то – между същите страни, и при същата фактическа обстановка, Решение № 104 от 16. 09. 2013 г. по т.д. № 1291/2011 г., Т.К., Второ т.о. на ВКС, съобразно което общото правило, установено в ал. 1 на чл. 36 от Наредбата не намира приложение в случаите, в които годишното количеството на отпадъчните води е било определено при сключване на договора между оператора и потребителя, поради невъзможност за монтиране на средство за неговото измерване. При така приетото, въззивният съд е изложил, че доколкото ответникът е доказал по делото, че фактурираното от ищеца количество вода не е отведено за пречистване и че не дължи плащане на претендираната от ищеца цена за тази услуга, предявените искове са неоснователни.
В изложението си на основания за допускане на касационно обжалване се формулира, като правен въпрос – общо основание за допускане на такова обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., въпросът: Представлява ли процесуално нарушение постановяването на съдебно решение, мотивирано върху възражение, направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 131 от ГПК?
Извън оплакванията за неправилност на въззивното решение, преценката на които е извън предмета на настоящото производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК, въпросът се обосновава с твърдението, че съдът е отхвърлил исковете на касатора, като е съобразил и приел за основателно възражение на ответника, което не е своевременно релевирано от последния по делото с отговора му на исковата молба.
По отношение на така поставения въпрос нито се твърди, нито се обосновава наличие на който и да било от трите допълнителни селективни критерии за подбор на касационната жалба, законоуредени в чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК, нито пък твърдения за наличието на конкретен такъв могат въобще да се извлекат от съдържанието на изложението на основания за допускане на касационно обжалване.
При така установеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Поставеният правен въпрос е принципно релевантен във всяко гражданско производство, доколкото е свързан с приложение на императивни, каквито са процесуалните, правни норми. В конкретния процесен случай обаче въпросът е от една страна правно необоснован, с оглед на установимите по делото действителни процесуални действи на страните и на съда, доколкото оспорваното от касатора, като (според него) несвоевременно релевирано „възражение“ на ответника срещу иска, съставлява по съществото си не материалноправно такова (правоизключващо, правопогасяващо и/или правоунищожаващо) срещу съществуването на заявеното за съдебна защита субективно материално право на касатора, но правен довод, свързан с приложимия към спорното правотношение материален закон, поради което и възможността за заявяването на същото не се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба. На следващо място, при пълната липса по делото, както въобще на твърдения, така и на обосноваване от страна на касатора, на наличието на конкретен допълнителен селективен критерий за подбор на касационната му жалба, претендираното касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде отказано – за допускането на такова обжалване процесуалният закон в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК изисква кумулативното установяване по делото на наличието, както на годен общ критерий за допускане на касационно обжалване – формулиран от касатора правен въпрос, съобразно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2010 г., така и на някой от допълнителните такива критерии, установени в т.т. 1-3 на същия законов текст, както същите са разяснени в т.т. 2-4 от същото тълкувателно решение, каквото кумулативно наличие в случая по делото не може да се установи.
Поради изложеното и доколкото по делото не установява наличието на основания за допускане на касационно обжалване, то и такова не следва да бъде допускано.
При този изход на делото касаторът няма право на разноски за касационната инстанция, а ответникът по касация има право на претендираните такива, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 374, постановено на 25. 09. 2014 г. от Врачански окръжен съд, Търговско отделение по т.д. № 444 по описа на съда за 2014 г.,
ОСЪЖДА [фирма] – В., ЕИК:[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК: 106006256да сумата 1200 лв. юрисконсултско възнаграждение за защита в касационната инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: