О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
[населено място] ,20,01,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на пети октомври,през две хиляди и петнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1009 /2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Л.-р. др. С. – А.” против решение № 773/09.12.2014 год. по т.д.№ 1169/ 2014 год. на Пловдивски апелативен съд,с което е отменено решение по т.д.№ 535/2013 год. на Пловдивски районен съд и вместо това са отменени, като противоречащи на закона и устава,решенията взети на проведеното на 22.06.2013 год. Общо събрание на сдружението с нестопанска цел „Л.-р. др. С. – А.„. Касаторът оспорва допустимостта,евентуално – правилността на въззивното решение,квалифицирайки пороците му като противоречие с материалния закон и необоснованост.Недопустимост на въззивния акт се твърди като резултат от нарушаване принципа на диспозитивното начало, доколкото предмет на иска са решенията на ОС на сдружението, което изключва произнасяне на въззивния съд и по незаконосъобразност или противоуставност на предхождащите го Общи събрания на дружинките и то въз основа на невъведените изрично от ищеца обстоятелства – за провеждането им преди вземането на решение за свикване на ОС на сдружението и преди обнародване поканата за същото. Отделно и в аспект на неправилността на въззивния акт се сочи,че в настоящия спор инцидентният контрол върху законосъобразността на предходно взетите решения на ОС на дружинките е недопустим.Касаторът оспорва резултата от извършеното от въззивния съд граматическо тълкуване на чл.28 ал.6 т.3 и логическо такова на чл.31 ал.4 абзаци 3 и 4 от Устава на сдружението,въз основа които е обоснован извода,че определянето на представителите /делегати / за Общото събрание на сдружението следва да е последващо на насрочването на Общото събрание,предвид необходимост от яснота относно дневния ред,определящ за мандата / въпросите по които ще бъдат упълномощени / на представителите.Оттук оспорва правилността на извода за незаконосъобразност на провеждането на ОС ,поради нарушение на чл.24 от ЗЮЛНЦ.Оспорва се и правилността на фактическата констатация за провеждане общите събрания на дружинките последващо на насрочването на ОС на Сдружението,извършено с решение на УС от 16.05.2013 година.Доколкото на тези събрания са избрани представители в съответствие с утвърдената норма на представителство с последващото ги решение на УС от 11.04.2013 год.,според касатора е ирелевантно обстоятелството за провеждането им предходно на същото.Относно кумулативно възприетото и друго основание за незаконосъобразност на взетите решения,относно избора на членове на УС,предвид неустановимост на гласували за същите,в съответствие с изискуемото мнозинство, делегати,касаторът се позовава на инкорпорираните в съдържанието на протокола от ОС на 22.06.2013 год. данни от доклада на комисията по избора и факта, че същият и в свидетелстващата си част не е оспорен от ищеца.
Ответната страна – Л. Н. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.Счита необосновани сочените от касатора допълнителни селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е обосновал иска си по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ с доводи за свикване и провеждане на ОС на сдружението – ответник, в противоречие със ЗЮЛНЦ и Устава, както следва : 1 / нарушение на чл.28 от Устава при определяне на участвалите в ОС на сдружението представители на отделните дружинки /делегати/ и при липса на надлежното им овластяване за представителство на съответната дружинка,вкл. поради липса на последващо одобряване протоколите от ОС на дружинките за определяне представители в ОС на сдружението,съгласно чл.28 ал.5 от Устава;2/ Липса на данни за резултатите от проведеното гласуване за членове на УС и КС,като се твърди,че част от членовете на УС и новоизбраният председател не са избрани с предвиденото в Устава мнозинство за вземане на това решение – обикновено мнозинство от присъствалите 89 делегата .
За да уважи предявеният иск,въззивният съд е приел,че от логическото и граматическо тълкуване на разпоредби от Устава може да се формира извод, че ОС на дружинките – за определяне представителите на същите за участие в ОС на сдружението, трябва да са последващи на, респ. не могат да предхождат,решението за свикване на ОС на сдружението,респ. обявяването на дневния ред на същото,за да би се приело,че е налице валидно овластяване на тези представители за определени по съдържание, в съответствие с дневния ред,действия. Приел е, че в случая решението за насрочване на ОС е взето на 16.05.2013 год. , а всички общи събрания на дружинките са проведени преди тази дата . Поради това и не може да се приеме за редовно упълномощаване на делагатите от всички членове на съответната дружинка,за представляването им на ОС на сдружението.Съдът се е позовал и на обстоятелството,че част от ОС на дружинките са проведени и преди решението на УС от 11.04.2013 год.,с което е определена нормата на представителство в ОС на членовете на всяка дружинка. Въз основа така приетото е формиран извод за незаконосъобразност на ОС на сдружението, предвид провеждането му с участието на нередовно избрани пълномощници на редовните членове на сдружението, в нарушение на чл.24 от ЗЮЛНЦ. По втория довод за незаконосъобразност, в нарушение на чл.34 ал.3 от Устава – недоказано взети с изискуемото се мнозинство решения на ОС за избор на членове на УС, КС и Председател на сдружението, въззивният съд е приел, че от включените в съдържанието на Протокола на ОС от 22.06.2013 год. данни относно резултатите от избора, с възпроизвеждане дадените от Председателя на комисията по избора разяснения, е неустановим действителния брой гласували за членове на УС на сдружението,а единствено за взети с необходимото мнозинство решения за членове на КС и Председател на сдружението.В тази връзка въззивният съд е изтъкнал недопустимото заместване на изисканите от ищеца,с исковата молба, писмени доказателства относно проведения избор /протоколи на изборните бюра и самите бюлетини/,с разпит на поисканите от ответника свидетели във връзка с проведеното гласуване – обстоятелства по същото,механизъм,начин на формиране извод за избора на съответното лице.Предвид неизпълнение от ответника задължението да представи документацията по избора,съдът е счел за приложими правните последици на чл.190 вр. с чл.161 ГПК и оттук – за оспорена доказателствената сила на протокола от ОС на сдружението и досежно включените в съдържанието му изявления на Председателя на комисията относно избора на всички / т.е. и за КС и Председателя / органи на ответника.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК,касаторът формулира следните въпроси:1/ Допустимо ли е въззивният съд, при проверка правилността на първоинстанционното решение,да се произнесе по въпроси,които не са въведени като доводи във въззивната жалба? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното с т.1 от ТР № 1/2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС; 2/ При предявен иск за отмяна на решение на ОС на сдружение с нестопанска цел,проведено с участие на делегати,избрани от организационни звена на сдружението,овластен ли е съдът да се произнася по законосъобразността на избора на тези делегати,като относимо към законосъобразността на решенията на ОС на сдружението,взети с участието на тия делегати,обстоятелство.Има ли такова правомощие съдът, в случай че нито решенията на отделните организационни звена за избор на делегатите,нито обективиращите ги протоколи са изрично оспорени в преклузивните за това срокове? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с решение № 85 по т.д.№ 913 / 2009 год. на второ т.о. на ВКС; 3/ При провеждане на ОС на сдружение с нестопанска цел,с участие на делегати,избрани от организационните звена на сдружението,съгласно чл.28 ал.3 от ЗЮЛНЦ, от значение ли е за редовността на ОС на сдружението момента на избор на тия делегати – като предхождащ или следващ свикването на ОС, с оглед обема на представителната им власт? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от поставените въпроси не удовлетворява изискването за правен,тъй като по съдържание е относим към довод за нарушение разпоредбата на чл.269 пр.второ ГПК , какъвто касационната жалба не съдържа.Касаторът се е позовавал на недопустимост на въззивното решение,с оглед произнасяне в нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса,т.е. по основания за незаконосъобразност и противоуставност на решенията на ОС на ответното сдружение, невъведени в предмета на спора от ищеца, както и по правилността на изводите на въззивния съд относно релевантност на факта за незаконосъобразността и противоуставността на избора на делегати на дружинките към предмета на настоящия спор – незаконосъобразност и противоуставност на решенията на ОС на сдружението. Касационният му довод по чл.281 т.3 ГПК предпоставя различен релевантен процесуалноправен въпрос,към който би било относимо разрешението в цитираното, но в обосноваване на втори въпрос решение № 85 по т.д.№ 913 / 2009 год. на второ т.о. на ВКС.Непокриването на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК изключва необходимостта от коментар на сочения допълнителен такъв – ТР №1 / 2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Вторият от формулираните въпроси покрива общия селективен критерий. Отговор на същия е включен в предмета на спора и обосновал решаващ за отмяната на всички решения на ОС на сдружението извод. Даденото от въззивния съд разрешение, обаче, се явява в противоречие с приетото в казуалната част на цитираното решение на състав на ВКС , постановено по реда на чл.290 ГПК,но съставляващо задължителна за въззивния съд съдебна практика по съвършено различен правен въпрос: „ за задължението на съда да се произнесе по предявения иск,в рамките очертани от основанието и петитума и последиците от нарушаване на диспозитивното начало в процеса,като определящо рамките на правораздавателната дейност на съда.Следователно, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий, сочен единствено в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Третият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,като относим към общ за отмяна на всички решения на ОС от 22.06.2013 год. решаващ извод, за нарушение на чл.24 от ЗЮЛНЦ – избор на делегати за ОС, предхождащ решението на УС за насрочването на ОС на сдружението,респ. за определяне дневния ред на същото.Необоснован се явява, обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК, прилагането на хипотезата изисква задължително позоваване на непълна, неясна или противоречива правна норма / такава не е посочена – напротив касаторът сочи,че решаващият извод на съда не почива на никаква правна норма, но не обосновава предпоставки за прилагане на закона по аналогия или аналогия на правото/,чието проблемно тълкуване е предпоставило противоречива съдебна практика,с посочване на същата,или непротиворечива,но подлежаща на преодоляване съдебна практика,с обосноваване на причините за тази необходимост – изменение на законодателството или развитие на обществените отношения,с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото.Тези предпоставки по обосноваване хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са мотивирани в изложението по чл.284 ал.3 ГПК.
По довода за недопустимост на въззивното решение настоящият състав намира следното: С исковата молба ищецът изрично е обосновал незаконосъобразност и противоуставност на решенията на ОС с пороци в избора на делегатите,участвали в същото,рефлектирали върху редовността на овластяването им.В този смисъл исковата молба съдържа неограничено позоваване на каквито и да било пороци досежно избора на делегати,поради което и последващите изявления на ищеца съставляват ограничаване на относимите,в преценката на изтъкнатия в преклузивния за това срок порок на решенията на ОС, предпоставки , със смисъла на уточняване на обстоятелствената част на исковата молба,но без да надхвърля рамките на предварително очертания предмет на спора, включващ преценката за законосъобразност и противоуставност на решенията на ОС на дружинките за избор на делегати,в цялост. Настоящият състав не счита, че с така преценените факти въззивният съд е излязъл извън предмета на спора и в отклонение от принципа на диспозитивното начало.Правилността на преценката му по същество е извън обхвата на настоящото произнасяне.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 773 / 09.12.2014 год. по т.д.№ 1169/ 2014 год. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Л. р. др. С. – А.„ – сдружение с нестопанска цел, на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК,да заплати на Л. Т. Н. разноски за настоящата инстанция,в размер на 300 / триста / лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :