7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
гр. С., 06,07, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д.н. № 787 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от „Р. (Б.)” Е. срещу въззивно решение № 1948, постановено на 27. 10. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Девети състав по т.д.н. № 2035 по описа на съда за 2014 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно такова на Софийски окръжен съд по т.д.н. № 747 по описа за 2009 г. в неговата част, с която на основание чл. 735, ал. 2 от ТЗ е постановено заличаване на [фирма] (в несъстоятелност), ЕИК:[ЕИК]. По изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, основания за допускане на касационно обжалване, се иска допускане на такова и отмяна на въззивното решение в обжалваната му част. В касационната жалба се поддържа, че касаторът е взискател по изпълнително дело, образувано от ЧСИ Н. М. по изпълнителен лист, издаден срещу дружеството в несъстоятелност и негов солидарен съдлъжник, по което изпълнението е насочено върху имущество на трети лица, ипотекирали свои имоти в обезпечение на приетите в производството по несъстоятелност на [фирма] (н.), задължения на несъстоятелния длъжник, към банката – касатор. Излага се, че чл. 429, ал. 3 от ГПК предоставя в полза на взискателя – касатор право да насочва изпълнението върху имущество, което не принадлежи на длъжника, а на трето лице, но е предназначено предварително (чрез ипотекирането му), за удовлетворяване вземанията на взискателя. Според касатора по-натам, със заличаването на дружеството в несъстоятелност, като правен субект, правата на взискателя да реализира обезпеченото си вземане в същото изпълнително производство, ще бъдат значително затруднени, тъй като те били обусловени от съществуването на главния длъжник. Ако длъжникът бъде заличен, той престава да съществува като субект и дори и по-късно да се открие имущество, въз основа на което да се поиска възобновяване на производството, ще бъде възобновено само производството, но не и самото юридическо лице на длъжника. Макар и да няма имущество в масата на несъстоятелността, собственост на несъстоятелния длъжник, налице са непогасени вземания на взискателя, за погасяването на които било налице имущество на трети лица, поради което и производството по несъстоятелност не следвало да се прекратява, и длъжникът – да се заличава, за да се осигури възможност изпълнението да продължи спрямо имуществото на третите лица, с цел погасяване задълженията на несъстоятелния, към касатора. В този смисъл понятието „маса на несъстоятелността“ следвало да се разглежда в широк смисъл, който включва и имуществото, с което трети лица са обезпечили вземането на взискателя от дружеството – длъжник, макар и само по отношение на един кредитор. Обратно – заличаването на длъжника ще лиши банката – касатор от гарантираната от закона възможност да събере вземането си и то – при наличието на имущество, от реализацията на което може да го събере. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се заявяват и се поддържат, като обосноваващи наличието на основния критерий за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, разяснен с т. 1 от ТРОГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 2009 г., въпросите: „Наличието на висящото индивидуално принудително изпълнение на кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност с предмет имоти, собственост на ипотекарни длъжници – трети лица, следва ли да се счита за отрицателна предпоставка за заличаване на дружеството в несъстоятелност от търговския регистър?“ и „Имуществото, собственост на трети лица, което обезпечава приетите в производството по несъстоятелност вземания на кредитор, следва ли да се обхваща от понятието „маса на несъстоятелността?“ По отношение на същите се поддържа наличието на допълнителен селекционен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (т. 3 от същия текст се сочи изцяло и само бланкетно, без въобще да се обосновава) в смисъла, разяснен с т. 3 от ТРОГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 2009 г., като се сочи, че в обжалваното въззивно решение, поставените правни въпроси са разрешени в противоречие с постановеното, при същата фактическа обстановка, а именно наличието на висящо индивидуално принудително изпълнение на кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност, с предмет имоти – собственост на ипотекарни длъжници – трети лица, Решение № 180 от 07. 07. 2014 г. на Великотърновски апелативен съд, ГК, постановено по в.т.д. 160/2014 г. В последното ВТАС е постановил, че при заличаване на несъстоятелния длъжник задължението му престава да съществува. В този смисъл заличаването на юридическото лице – длъжник, ще лиши банката – кредитор от възможността да събере вземането си чрез изпълнението по висящото индивидуално принудително изпълнение, тъй като несъстоятелният търговец ще престане да съществува, като въз основа на тези изводи, ВТАС е отменил решението на окръжния съд в частта, с която е постановено заличаване на несъстоятелния длъжник.
Касационната жалба, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима. При преценка на допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, съобразно изложените в жалбата касационни основания и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение намира, че в конкретния процесен случай по делото не се установява да са налице, кумулативно законоустановените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следното: За да потвърди обжалваното по въззивен ред първоинстанционно решение в частта му, с която първоинстанционният съд е заличил търговеца, въззивният съд е изложил в решаващите си мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато масата на несъстоятелността е изчерпана. Нормата на чл. 735, ал. 2 ТЗ предвижда, че с решението по алинея първа съдът постановява заличаване на търговеца, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество. С оглед на тези разпоредби следва да се приеме, че когато маса на несъстоятелността е била формирана, но е изчерпана, без да бъдат удовлетворени кредиторите, тоест преминала е фазата по осребряване, одобрена е окончателната сметка за разпределение, приключването на производството е по реда на чл. 735 ТЗ, като за съда е въведено императивно задължението да постанови заличаването на търговеца в хипотезата на чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ. В случая делото е във фазата на приключване на производството по несъстоятелността – чл. 733 – 739 ТЗ и по същото е осъществена хипотезата, в която масата на несъстоятелността е била изчерпана, и са останали неудовлетворени кредитори, като вземанията на кредитора от първи ред по чл. 722, ал.1, т. 1 ТЗ – касатора [фирма], са само частично погасени, а вземанията по следващите редове на чл. 722, ал. 1 от ТЗ, са изцяло непогасени, и относно това не се спори по делото. Ето защо, според въззивния съд следва да се приеме, че на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ТЗ производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено, като се постанови и заличаването на търговеца. Според съда по-натам, не може да се приеме, че висящото изпълнително производство по изпълнително дело № 20098410401059/2009 г. на частен съдебен изпълнител Н. М., с взискател банката – касатор за вземанията й срещу [фирма] (н.), предявени и приети в производството в несъстоятелност, и срещу солидарния съдлъжник [фирма], по което изпълнението е насочено срещу недвижими имоти, ипотекирани от трети лица за обезпечаване на вземанията на банката, е обстоятелство от значение за приключване на производството по несъстоятелността, съответно за заличаването на търговеца. Висящото индивидуално принудително изпълнение на кредитор с приети вземания в производството в несъстоятелност с предмет имоти, собственост на ипотекарни длъжници – трети лица, не е отрицателна предпоставка за прекратяването на производството по несъстоятелност и за заличаването на търговеца, при изчерпана маса на несъстоятелността, а с оглед легалното определение, дадено в чл. 614 от ТЗ, не намира основание в закона доводът на касатора, че имуществото на трети лица, дадено за обезпечение на предявените и приети в производството по несъстоятелност вземания на кредитор, следва да се включи в масата на несъстоятелността, и съответно – да е от значение за хипотезата по чл. 735, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ТЗ. В тези случаи става въпрос за имоти, които не са собственост на несъстоятелния длъжник, но с оглед ипотекирането им за чужд дълг, кредиторът има право на предпочтително удовлетворяване от цената им в изпълнителния процес.
Формулираните от касатора, като общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, разяснен с т. 1 от ТРОГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 2009 г. въпроси, са релевантни, доколкото видно от възпроизведените в настоящите мотиви, решаващи изводи на въззивния съд, послужили му като основание да потвърди първоинстанционното решение, същите въпроси са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. Не се установява по делото от касатора обаче, наличието на претендирания от него допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – този по т. 2 от ал. 1 на чл. 280 ГПК, а именно – същите въпроси да са разрешени в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос (срв. т. 3 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г.) Действително, цитираното и приложено решение на ВТАС е постановено при сходна фактическа обстановка, както това се излага от касатора. Не се установява по делото от касатора, чието е задължението за това обаче, че същото решение е влязло в сила. Върху самото решение няма заверка в такъв смисъл, не са ангажирани и други доказателства в уверение на влизането му в сила. Настоящият касационен състав, при извършената служебна проверка и с достъпните за състава технически средства, също не установява, цитираното и приложено от касатора, въззивно решение на ВТАС да е влязло в сила, било като необжалвано, било като недопуснато до касационен контрол. При така изложеното и доколкото по делото не се установява от касатора, наличието на иначе също императивно законоустановения, допълнителен селекционен критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 3 от ТРОГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 2009 г., то и претендираното от касатора, касационно обжалване на въззивното решение, не следва да бъде допускано.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1948, постановено на 27. 10. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Девети състав по т.д.н. № 2035 по описа на съда за 2014 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение на Софийски окръжен съд по т.д.н. № 747 по описа за 2009 г. в неговата част, с която на основание чл. 735, ал. 2 от ТЗ е постановено заличаване на [фирма] (в несъстоятелност), ЕИК:[ЕИК].
Определението е окончателно.
Председател: Членове: