3
Определение на ВКС-Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
С., 04,02,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I т.о. в закрито заседание на 30.01.2015 г., в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Иво Димитров
като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 160 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 452/14.07.2014 г., постановено по в. т. д. № 238 по описа на Апелативен съд П. за 2014 г., постановено по жалба срещу Решение № 504/04.11.2013 г., постановено по т. д. № 693 по описа на Окръжен съд Пловдив за 2012 г.
Първоинстанционният се е произнесъл по предявените от [фирма] срещу И. В. Д. от [населено място], частични искове с правно основание чл.145 ТЗ, за сума в общ размер на 50 000 лв.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на подадената касационна жалба от ответника И. В. Д.. Становището на настоящия съдебен състав, че касационната жалба е недопустима, произтича от следното:
С постановеното първоинстанционно решение съдът се е произнесъл по предявените частични искове с правно основание чл.145 ТЗ, като е осъдил ответника И. В. Д. да заплати на [фирма] сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за вреди (включващи пропуснати ползи, причинени от ответника в качеството му на управител на дружеството – ищец за периода от 30.11.2005 г. – 25.09.2008 г.), като същевременно са отхвърлени другите предявени искове – главен частичен иск, с който е поискано да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., като част от дължимата в пълен размер сума от 250 000 лв. (представляваща обезщетение за вреди (загуби), причинени от ответника като управител на дружеството – ищец за същия период, явяващи се резултат от неотчитане от управителя на приходи от продажба на селскостопанска продукция), и евентуални частични искове, както следва: за сумата от 10 000 лв. – частичен иск от пълен размер от 250 000 лв. (представляваща обезщетение за вреди, причинени от ответника като управител на дружеството – ищец, вследствие неизпълнението на задължението му да застрахова произведената селскостопанска продукция) и за сумата от 10 000 лв. – частичен иск от пълния размер на претенцията от 250 000 лв. (представляваща обезщетение за пропуснати ползи от бездействие на управителя, изразяващо се в незасяване на селскостопанска продукция на обработваните от дружеството – ищец оранжерийни и открити площи, с което дружеството е било лишено от доходи от реализацията на продукцията, която би била произведена).
Срещу това решение на Окръжен съд Пловдив, в частта му с която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск за заплащане на сумата от 10 000 лв., (предявена като частичен иск за вземане в пълен размер от 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, причинени на дружеството от ответника по делото, в качеството му на управител на дружеството, настъпили поради неотчитане на приходите от продажбата на селскостопанска продукция за времето от 30.11.2005 г. до 25.09.2008 г.) е подадена въззивна жалба от [фирма], по която е образувано въззивно т. д. № 238 по описа на Апелативен съд П. за 2014 г. С обжалваното пред настоящата касационна инстанция Решение № 452/14.07.2014 г., постановено по същото дело, Апелативен съд П. е потвърдил Решение № 504/04.11.2013 г., постановено по т. д. № 693/2012 г. на Окръжен съд Пловдив в така обжалваната му част.
Предявените искове са с правно основание чл.145 ТЗ, от което следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за обезщетение за вреди, причинени на дружеството – ищец от ответника И. В. Д., в качеството му на управител на това дружество. Предмет на настоящото касационно дело е Решение № 452/14.07.2014 г. на Апелативен съд П., с която съдът се е произнесъл по основателността на иск с цена 10 000 лв.
Съобразно чл.280 ал.2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно, като решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лева, не подлежат на касационно обжалване.
Неправилното посочване в обжалваното въззивно решение, че същото подлежи на касачионно обжалване, не сочи на такава обжалваемост, доколкото същата се урежда не от постановеното от съда в решението му, но само от приложимия процесуален закон, който в конкретния процесен случай, я изключва.
Предвид на горното, Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 452/14.07.2014 г. на Апелативен съд П., постановено по в. т. д. № 238 по описа на съда за 2014 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.