10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр. С., 02,03, 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 550 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по подадена от ищеца в производството [фирма], ЕИК:[ЕИК] касационна жалба срещу въззивно решение № 921, постановено на 14. 10. 2014 г. от Варненски окръжен съд, Търговско отделение по т.д. № 1480 по описа на съда за 2014 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Варненски районен съд по гр.д. № 6202/2013 г., с което на свой ред е отхвърлен предявеният от касатора срещу ответника по касация [фирма], ЕИК:[ЕИК] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за връщане на сумата 18000 лв., платена според касатора на отпаднало основание – развален поради неизпълнение договор за изработка, със законните последици.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, като се твърди неправилност и необоснованост на изводите на съда досежно това, че между страните са сключени два, а не един договор за изработка с предмет изкопни работи на два обекта в [населено място] (освен твърдяният от касатора договор от 14. 08. 2012 г. само за обект в м. „Т.“, но още и за такъв в[жк]), а не както това твърди касаторът – само на един обект в [населено място] – този в м. „Т.“, поради което се явявал неправилен и крайният извод на въззивния съд, че на касатора – ищец, не се дължало връщането на процесната сума от 18000 лв., заплатена авансово по две фактури (съответно за 6000 лв. и 12000 лв.), според касатора само по единствено сключеният и неизпълнен от ответника, (отново според касатора) договор за обекта в м. „Т.“. Според касатора, дори и да се приемело, че единственият договор между страните от 14. 08. 2012 г. за извършване на работа на обекта в м. „Т.“ не е прекратен (съобразно приетото от въззивния съд относно това, че не е налице основание за развалянето му, тъй като по него задълженията на ответника са изпълнени), то процесната сума отново би подлежала на връщане, тъй като ответникът не бил извършил възложените СМР – от твърденията на ответника и свидетелските показания се установявало, че са изкопани 3000 куб.м., а от представената СТЕ се установявало, че са извършени изкопни работи за 6461 куб.м., следователно част от изкопните работи не били извършени от ответника [фирма], а от друг. Релевират се съществени нарушения на съдопроизводствените правила, състоящи се в необсъждане на всички доказателства, излагане на привидни мотиви, липса на събрани по делото доказателства и факти, а наличие по делото само на тяхното възпроизвеждане, неизготвяне на доклад от въззивната инстанция, във връзка с правната квалификация на иска, неприемане от страна на въззивния съд на представени от касатора доказателства и необсъждане на свидетелски показания при условията на чл. 172 от ГПК, както и допускане на грешки при формирането на вътрешното убеждение на съда в насоки, ненормирани от закона, довели до необоснованост на въззивното решение.
Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявеният от касатора иск да бъде уважен, със законните последици.
По съображения в писмен отговор, ответникът по жалбата оспорва същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид: Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима.
В конкретния случай по делото не се установява да са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради следното: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел в относимата им към изложените в касационната жалба оплаквания и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване твърдения на касатора, част от решаващите мотиви на обжалваното си въззивно решение, че за действителността на договора за изработка не е необходима писмена форма. Съдът е изложил, че по делото са представени и не са оспорени двустранно подписани договор за изработка от 14. 08. 2014 г. с предмет изкоп и извозване на земни маси до сметище, при цена 7.80 лв. за куб.м. без ДДС от обект, за който не се спори между страните, че е този в [населено място], м. „Т.“ и две фактури – № 790/15. 08. 2012 г. за сумата от 6000 лв., с посочено основание за плащане „аванс по договор от 14. 08. 2012 г.“ и № 827/26. 10. 2012 г. за сумата 12000 лв. с посочено основание само „авансово плащане“. Доколкото и в двете фактури е посочено, като основание авансово плащане, а във фактура 790/15. 08. 2012 година изрично е записано още, че плащането е извършено по представения от страните писмен договор от 14. 08. 2012 година, съдът е приел за установено, както съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за изработка от 14. 08. 2012 година с предмет изкоп и извозване на земни маси до сметище от обект, находящ се в м. „Т.“, така и извършеното авансово плащане. Представена е и фактура № 826, също двустранно подписана от страните за обект в м. „Т.“, в която е посочено, че количеството изкоп земна маса по уговорената единична цена в договора 7.80 лева възлиза общо на сумата от 19262.88 лева с ДДС, като към тази фактура е представен и приемо-предавателен протокол (л. 39 от първоинстанционното производство), удостоверяващ приемането на работата, двустранно подписан, в който е отразено приемането на количеството, посочено във фактурата – 2058 куб.м. Като е изложил, че така представеният и неоспорен приемо-предавателен протокол съставлява частен свидетелстващ документ, изходящ от ищеца и удостоверяващ неизгодния за него факт, че работата е извършена и подлежи на плащане, съдът е приел за безспорно установено по делото, че работата по процесния, въведен от ищеца, като предмет на делото договор за изработка от 14. 08. 2012 г. е извършена, и за ищеца не е възникнало потестативното право да развали договора, заявено от него в уточнителна молба от 31. 05. 2013 г., като упражнено с исковата молба, дори обратното – за ответника е възникнало правото да получи окончателното плащане след приспадане на заплатения аванс, т.е. за ответника е налице вземане. Така установеното, според въззивния съд се потвърждава и от заключението по назначената ССЕ, от което се установява, че фактура № 826 за общо дължимата по договора от 14. 08. 2012 г. сума 19262.88 лв. е осчетоводена в счетоводството на ищеца, без да се приспада авансът по предходните фактури. Тази грешка при извършване на счетоводната операция, според въззивния съд е довела до съществуване на вземане в размер на 18000 лева по авансовите плащания към [фирма] и задължение също към [фирма] (след извършено частично плащане в размер на 7271.52 лева, признато от ответника) по фактура № 826 в размер на 11991.36 лева, които ако се приспаднат, от дължимото за ищеца ще остане вземане от ответника в размер на 6008.64 лева. По отношение на този остатък въззивният съд е посочил, че е обвързан от обстоятелствата, изложени в исковата молба и тъй като в нея се претендира разваляне на договора от 14. 08. 2012 г., поради неизпълнение на възложената работа от страна на ответника, то и при преценка основателността на иска, съдът е обвързан от установяването именно на този факт. Доколкото по делото се е установило, че работата е приета, подписан е приемо-предавателен протокол, издадена е двустранно подписана окончателна фактура в размера по протокола, същата е осчетоводена в счетоводството на ищеца, и формира негово задължение към ответника, извършено е частично плащане, и неправилно сумата от 6000 лева платена като аванс не е закрита със задължението към ответника, то и съдът, позовавайки се на това, че договорът е писмен, а всякакви изменения по него и уговорки относно плащането също следва да са в писмена форма, за да породят действието си между страните в крайна сметка е приел, че предявеният от касатора иск е неоснователен.
По отношение на фактура 827/26. 10. 2012 година за сумата 12000 лв. с посочено основание само „авансово плащане“ съдът е изложил, че е налице спор между страните относно основанието, на което е издадена тази фактура – ищецът твърди, че сумата е заплатена по представения по делото писмен договор от 14. 08. 2012 година, а ответникът твърди, че тази сума е заплатена по сключен между страните устен договор за обект в[жк]. Въззивният съд е посочил, че по делото е представен и не е оспорен приемо-предавателен протокол (л. 41 от първоинстанционното дело), в който изрично е отразено, както приемането на извършената работа за сумата от 12 000 лева, така и обстоятелствата, че се касае за изкопни работи, извършвани именно на обект В., както и че работата, която се приема е точно по фактура № 827. Според въззивния съд протоколът е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгоден за ищеца факт, поради което негова е тежестта да опровергава волеизявлението си, каквито доказателства по делото не са събрани, а от заключението по назначената СТЕ се установява, че количествата изкопни работи, посочени в представените по делото два приемо-предавателни протокола са извършени, като е налице разлика между отразеното в протоколите и извършената работа в полза на изпълнителя – ответник, т.е. налице е допълнително извършена работа, която не е заплатена. В заключение съставът на ВОС е изложил, че дори и да се приеме, че ищецът има правото да се откаже от изпълнението на договора, то същият дължи по силата на чл. 268 ЗЗД заплащане на извършената работа, доказана с приемо-предавателните протоколи, като сумите, посочени във фактурите изцяло съответстват на количествата по протоколите, удостоверяващи извършената работа. Така изложеното обосновава крайните изводи на въззивния съд в решението му, че основание за връщане на сумата от 6000 лева по фактура 790/15. 08. 2012 година, поради неизпълнение на работата, възложена на ответника по договора от 14. 08. 2012 г. не е възникнало, доколкото съдът е приел за безспорно установено по делото, че работата по същия договор е извършена, поради което и в тази му част искът следва да се отхвърли, като неоснователен. По отношение на сумата 12000 лв. по фактура 827/26. 10. 2012 година, освен по изложените съображения (че работата е извършена, установимо според съда от заключението на ВЛ по СТЕ и от представения приемо-предавателен протокол за извършена работа на стойност 12000 лв. на обект „В.“ по фактура № 827), искът следва да се отхвърли и поради това, че по делото е установено, че същата сума не е заплатена по въведения в предмета на иска писмен договор от 14. 08. 2012 година с предмет изпълнение на изкопни и извозни работи по обект в м. „Т.“, а по друг такъв договор за изработка – за изпълнение на изкопни работи на обект в[жк].
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се твърди, че с обжалваното решение Варненският окръжен съд се е произнесъл по въпроси от процесуално естество с обуславящо за изхода на спора значение, които покриват критериите по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество, както следва:
1. За начина, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите, необходимостта да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията, да се посочи защо се дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други не, т.е. за съобразяването на принципните изисквания за дейността на съда по извършване преценка на гласните доказателства.
Според касатора, от свидетелските показания и от твърденията на ответника, ответник и по касация [фирма] се установява, че същият е извършил изкопни работи за 3000 куб.м., а от представената СТЕ се установило, че за обект „Т.” са извършени СМР – изкопни работи за 6461 куб.м., следователно част от CMP – задължение на [фирма] по договор са извършени от друг, респ. не са извършени от [фирма].
Релевира се противоречие с практиката на ВКС – Решение № 176 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 759/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С. К..
Въпросът е ирелевантен, като необусловил изхода на делото във въззивната инстанция по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., поради което и същият въпрос не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване. Видно от възпроизведените по-горе мотиви на въззивното решение, в частта им досежно изпълнението на работата по процесния договор за обект в м. „Т.“, (както, между другото и по отношение на другия договор – този за обект в[жк]), въззивният съд е формирал решаващите си за изхода на делото във въззивната инстанция свои изводи, изцяло на представените по делото и неоспорени писмени доказателства – двустранно подписани приемателно-предавателни протоколи и фактури, както и на заключението на изслушаната СТЕ, като в тази им част изводите на съда в никаква степен не са основани на претендирана от касатора да е неправилна и противоречаща на задължителната практика на ВКС, преценка на показанията на изслушаните по делото свидетели. За пълнота на изложението следва да се посочи, че показанията и на двамата изслушани по делото свидетели в частта им относно работата на обекта в м. „Т.“ – предмет на представения по делото писмен договор са еднопосочни, а не противоречиви, както това се претендира от касатора в изложението му, в обосноваване на противоречие с цитираната задължителна практика на касационната инстанция досежно начина, по който съдът следва да обсъди събраните по делото гласни доказателства. Въпросът не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване, поради неотносимост към предмета на делото и поради обстоятелството, че ответникът въобще не претендира заплащане или право да задържи платена сума за разликата над установените, според касатора от свидетели да са извършени именно от ответника изкопни работи за 3000 куб.м., до общо установения по делото от СТЕ обем от около 6 хил. куб.м., за която разлика касаторът, при обосноваването на въпроса си претендира да са извършени от друго лице, а не от ответника.
2. Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях?
Излага се, че във връзка с относимите към предмета на спора въпроси за липса на втори устен договор, съдът неправилно стига до заключението, че Протокол обр. 19/26. 10. 2012 г. е издаден към фактура № 827, следователно е платено за извършване СМР по устен договор за обект к-л „В.”. Същото, според касатора не е подкрепено със събраните по делото доказателства, а видно от представената строителна документация за обекта в[жк], имало два договора за СМР, съответно от 31. 08. 2012 г. между [фирма] – Ц. Ц.” и [фирма] за извършване на изкопни работи и договор от 01. 10. 2012 г. между [фирма] – Ц. Ц.” и [фирма] за СМР на жилищна сграда. Следователно според касатора, нямало как при условие, че на обект „В.” се извършват СМР и то изкопни работи по писмен договор с трето дружество, то [фирма] да е изпълнявало устен договор за същите СМР. От приетата СТЕ се установило, че са извършени изкопни работи на обект В., но нямало данни същите да са извършени от [фирма]. Касаторът излага, че тези факти не са коментирани от въззивния съд, който в лаконичен стил бил преповторил съображенията на първата инстанция, че ищецът не е доказал иска си. Релевира се необсъждането от страна на въззивния съд на доказателства и доводи на страните по обуславящите за изхода на спора въпроси от фактическо и правно естество, в противоречие с трайната и задължителна практика на ВКС – р-ние № 175/11.07.2012г. на ВКС, IV г.о. по гр.д.№1855/2010г.; р-ние №126/09.05.2011г. на ВКС, IV г.о. по гр.д.№421/2009г., р-ние №443/25.10.2011г. на ВКС, IV г.о. по гр.д.№166/2011г. Сочи се в заключение, че формулирането въобще на въпрос по чл. 280 ГПК предполага наличието на подробни мотиви към въззивния съдебен акт, а когато съдът не е изпълнил задължението си да състави подробни мотиви, формулирането на правен въпрос по чл.280 ГПК ще е невъзможно, защото той може да се извлече само от съдържанието на съдебния акт, поради което и неизпълнението на задълженията на съда в цитираната насока освен като процесуално нарушение, следва да се квалифицира и като основание за допускане на касационно обжалване.
И този втори въпрос не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., като несъответен на установимите по делото действително да са извършени, процесуални действия на съда и на страните по делото. Видно от подробно възпроизведените по-горе мотиви на въззивното решение, съставът на въззивния съд е основал решаващите си за изхода на делото във въззивната инстанция изводи на съдържанието на събраните по делото писмени доказателства, като при това е обсъдил всички относими към релевираните от ищеца-касатор в исковата му молба твърдения относно фактите, на които искът му се основава, респ. – всички релевантни за възникването и съществуването на заявеното от касатора за съдебна защита, негово гражданско субективно право обстоятелства така, както искът му е предявен, извън кръга на които остават претендираните в обосновката на втория въпрос на касатора да са необсъдени от въззивния съд обстоятелства.
Поради изложеното и доколкото по делото не се установява наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, то и такова не следва да се допуска.
При този изход на делото в касационната инстанция, касаторът няма право на разноски за същата, а ответникът по касация не претендира такива.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 921, постановено на 14. 10. 2014 г. от Варненски окръжен съд, Търговско отделение по т.д. № 1480 по описа на съда за 2014 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: