2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
гр. С., 24,06,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 318 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по подадена от С. Г. С. частна касационна жалба срещу определение № 10273, постановено на 20. 05. 2014 г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав по ч.гр.д. № 17391 по описа на съда за 2013 г., с което е оставена без уважение частна жалба срещу първоинстанционно разпореждане от 30. 10. 2013 г., постановено от Софийски районен съд по гр.д. № 62441/2010 г., с което е върната частната жалба на касаторката срещу разпореждане за връщане на въззивната й жалба, подадена срещу постановеното по делото решение.
В частната жалба и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, по препращане от чл. 278, ал. 4 от ГПК се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и основания за допускане на касационно обжалване на същото. Противната страна не взема становище по жалбата. Частната касационна жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ, при условията на чл. 280, ал. 1, по препращане от чл. 274, ал. 3 от ГПК на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима.
По въпроса за допускането, в конкретния процесен случай, на касационно обжалване на въззивното определение, съобразно изложените в частната касационна жалба оплаквания за неговата незаконосъобразност и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, основания за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, намира следното: За да потвърди обжалваното първоинстанционно разпореждане въззивният съд е приел в решаващите мотиви на обжалваното си определение, че обжалваното пред него по въззивен ред, разпореждане за връщане на частната жалба на касаторката срещу предходно разпореждане за връщане на въззивната й жалба, може да бъде обжалвано в краткия срок по чл. 275 от ГПК, имащ преклузивен характер, който е пропуснат от страната, тъй като съобщението за неговото постановяване е получено на 02. 07. 2012 г., който факт е установен и от въззивната инстанция, поради което и жалбата срещу разпореждането за връщане на частната жалба, се явява неоснователна. В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката формулира, като общо основание за допускане на такова обжалване, въпросите: „Следва ли съдът да администрира частна жалба, която е изпратена по пощата, описана е върху пощенския плик, като негово съдържание?“, „Как се определя от коя дата е подадена жалбата?“ и „Следва ли съдът да съобразява фактите от действителността, доказателствата по делото и закона?“ По отношение на първите два въпроса се поддържа бланкетно наличето на допълнителен селекционен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а по отношение на третия въпрос не се заявява такъв. При така формулираните въпроси и по отношение на първите два от тях – бланкетното заявяване наличието на допълнителен селекционен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, в случая не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Така, както е формулиран първият, посочен като общо основание за допускане на касационно обжалване въпрос, същият не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както този смисъл е изяснен в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. – въззивният съд въобще не е нито формирал, нито е изложил в решаващите мотиви на обжалваното си определение изводи досежно това, дали трябва да се администрира или не частна жалба, която е изпратена по пощата и е описана на пощенския плик, като негово съдържание. В този смисъл въпросът не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, поради което по отношение на същия не се дължи изследване на наличието и на бланкетно заявения допълнителен селекционен критерий по т. 3, ал. 1, чл. 280 ГПК. Същото се отнася и за втория, формулиран с твърдения, че е правен въпрос. Освен, че не е релевантен, вторият въпрос не е и правен, доколкото отговорът му зависи изцяло от конкретните обстоятелства по делото, без да е възможно да бъде унифициран, като общовалидно правило за поведение, установимо като задължително за страните и/или съда от конкретна, приложима по делото, материалноправна и/или процесуалноправна норма на действащия обективен, правов ред. Третият въпрос е изцяло хипотетичен и по отношение на него не се обосновава, нито наличието на общия критерий за релевантност, като основание за допускане на касационно обжалване, доколкото не се излагат конкретни твърдения досежно това, същият да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, нито дори се заявява (още по-малко пък да се обосновава), наличието на иначе също императивно законоустановеното от процесуалния закон, осъществяване по делото, на който и да било от допълнителните селекционни критерии по т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което и този въпрос не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното и доколкото в конкретния процесен случай по делото не се установява да са налице, както общият, така и който и да било от допълнителните селекционни критерии за допускане на касационно обжалване, така както същите са императивно законоустановени в чл. 280, ал. 1 от ГПК и изяснени в ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., то и съдът намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 10273, постановено на 20. 05. 2014 г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав по ч.гр.д. № 17391 по описа на съда за 2013 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: