О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
С., 31,03, 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I т.о. в закрито заседание на девети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Иво Димитров
като изслуша докладваното от съдията Елеонора Чаначева т.д. № 1877/2014г за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И.- [населено място], БУЛСТАТ[ЕИК], представляван от Директора доц. д-р Д. П. Г.- К., срещу решение № 1121 от 05.12.2013г., по търг. д. № 1981/2013г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба- И. , [населено място], е на становище, че депозираната касационна жалба е недопустима, съгласно чл.280,ал.2 ГПК.Изложени са и съображения по съществото на спора, както и е депозиран отговор на изложението на противната страна по основанията по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявения от И. , [населено място], иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата от 8 200 лв.- съставляваща неустойка за забавено изпълнение по сключен между страните договор за обществена поръчка с предмет- „Хидробиологичен мониторинг на морски води, част от Националната програма за мониторинг на повърхностни води”. Предявените насрещни искове са: по чл.79,ал.1 ЗЗД за сумата 2600лв. – платена гаранция по договора за обществена поръчка и иск с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД за сумата 7568лв.- неустойки за забавено плащане по същия договор. При тези фактически данни, следва да се приеме, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на всеки един от исковете по-малка от 10 000 лв. Съобразно чл. 280, ал.2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно.
Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяването на делото. По настоящото дело ответникът И. , [населено място], претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 666 лв.съгласно чл.7,ал.2, т.4 от Наредба № 1/04г. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът следва да уважи искането му и да му присъди направените пред касационната инстанция разноски в размер на 666 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И.- [населено място], БУЛСТАТ[ЕИК], представляван от Директора доц. д-р Д. П. Г.- К., срещу решение № 1121 от 05.12.2013г., по търг. д. № 1981/2013г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. по рибни ресурси- [населено място], БУЛСТАТ[ЕИК], представляван от Директора доц. д-р Д. П. Г.- К. да заплати на И. , [населено място], сумата от 666 /шестотин шестдесет и шест/ лв., разноски пред настоящата инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.