3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
гр. С., 02,12, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 2501 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма] частна жалба срещу определение № 1172, постановено на 04. 05. 2015 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав по въззивно т.д. № 1023 по описа на съда за 2015 г., с което е допуснато обезпечение на иска по молба на частния жалбоподател в частта му, с която същото е допуснато срещу парична гаранция. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение в частта му – предмет на жалбата и се иска отмяната му в тази част.
Противната страна не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на материалите по делото и твърденията на страните, намира следното:
Частната жалба, като подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Допуснатото е обезпечение е на иск за връщане на част от сума, получена по силата на договор за заем между страните по делото. Не се спори между страните, както относно съществуването и валидността на облигационното правоотношение между тях, от което произтича задължението на ответника за връщане на процесната сума, така и относно обстоятелството, че цялата сума – предмет на договора за заем е получена от ответника – заемател по банков път. В тази насока са налице признания от ответника, както в първоинстанционното производство, като същите обстоятелства са приети от първоинстанционния съд за безспорни между страните с нарочни определения, така и във въззивната жалба, депозирана именно от ответника. Спори се само относно падежа на задължението за връщането на получената в заем сума, с оглед представен от ответника и оспорен по делото от страна на ищеца досежно достоверността на датата на сключването му, анекс към договора за заем, удължаващ срока за връщането на сумата до 01. 02. 2015 г. Същата дата, като макар и спорен, но до момента на произнасянето на въззивния съд по искането за обезпечаване на иска, заявен като последен възможен падеж на задължението на ответника за връщане на сумата, както правилно въззивният съд е изложил и в обжалваното си определение, е настъпила. Отхвърлянето в друго, предходно производство между същите страни, на частичен иск за друга част от същата сума – предмет на същия договор за заем, видно от мотивите на съдебните актове, приложени към въззивната жалба е обусловено именно от ненастъпването към момента на произнасянето на съдебните инстанции по съществото на спора, на падежа на задължението за връщане на сумата, определен като вече настъпилата към момента на произнасянето от страна на въззивния съд с обжалваното определение дата – 01. 02. 2015 г. Изложеното сочи на вероятна основателност на предявения иск, като подкрепен с убедителни писмени доказателства, поради което и според настоящия касационен състав, определението за допускане на исканото обезпечение следва да бъде отменено в обжалваната му част, с която обезпечението е допуснато при гаранция.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1172, постановено на 04. 05. 2015 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав по въззивно т.д. № 1023 по описа на съда за 2015 г., с което е допуснато обезпечение на иска, предявен от [фирма] срещу [фирма] за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 45000 лв., като част главница по договор за заем между страните от 01. 02. 2006 г., както и на договорна лихва в размер на 2300 лв. представляваща част от обща сума в размер на 3600 лв., при условията на евентуалност договорна лихва в размер на 10800 лв., ведно със законната лихва върху същите суми, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на ответника в частта му, с която обезпечението е допуснато срещу парична гаранция в размер на 4700 лв.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: