8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр. София, 08.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 108 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от О. Л. касационна жалба срещу въззивно решение № 253, постановено на 08. 10. 2014 г. от Великотърновски апелативен съд по т.д. № 355 по описа на съда за 2013 г., с което е отменено първоинстанционно такова на Ловешки окръжен съд по т.д. № 41/2012 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният срещу касатора О. Л. от [фирма] иск за заплащането на сумата 29198,15 лв., представляваща разликата над уважения размер от 33596.77 лв. до 62794.92 лв. – обезщетение за направените от [фирма], в качеството му на концесионер подобрения и приращения по договор за концесия от 05. 01. 2004 г., и така предявеният иск е уважен по същество, със законните последици.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради неправилно прилагане на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 283, т. 3 от ГПК, като се твърди в обобщение неправилност на изводите на въззивния съд в насока на това, че приращенията и подобренията в имота на касатора – концедент, извършени от ответника по касация – концесионер и присъдени му с обжалваното въззивно решение, са извършени съобразно концесионния договор и са довели до действителни подобрения и/или приращения на обекта на концесия – обстоятелства, които са останали недоказани от концесионера по делото, което на свой ред е довело до допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон – чл. 80 от Закона за концесиите (ЗК). Твърди се в жалбата, че противно на приетото от въззивния съд, в конкретния случай процесният обект „Преустройство на съществуващ рибен магазин в магазин за хранителни стоки (комбиниран)“ не е извършен в съответствие с концесионния договор и следователно претенцията на концесионера – ищец и ответник по касация за заплащане на обезщетение за извършени от него разходи за изграждането на този обект се явява неоснователна, а осъдителното решение на въззивния съд в противния смисъл – неправилно.
Иска се отмяната на въззивното решение и постановяването на друго такова по спора, с което предявеният срещу касатора иск в тази му част да бъде отхвърлен, със законните последици, претендират се разноски
Противната страна оспорва жалбата, претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид:
Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима. В конкретния процесен случай обаче не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел в относимите си към релевираните от касатора в жалбата му оплаквания и в изложението на основания за допускане на касационно обжалване твърдения, свои решаващи мотиви, че между страните няма спор относно прекратяването на процесния договор за концесия от 05. 01. 2004 г., поради неизпълнение на инвестиционната програма за 2007 г. по вина на концесионера, а спорът е относно това има ли право концесионерът, при прекратяване на договора на обезщетение за направените подобрения. По този спорен по делото въпрос въззивният съд е изложил, че съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗК (ДВ бр. 67/2008 г.) в сила към момента на прекратяването на процесния договор, концесионерът има право на обезщетение за направените в съответствие с концесионния договор подобрения и приращения в размер на тяхната историческа цена. Като е анализирал поетите по силата на договора задължения на концесионера за своя сметка да осъществи проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на конкретни сгради, прилежащи съоръжения и инфраструктура, сред които и „изграждане на павилион за услуги“ на стойност, съгласно договора 33000 лв., въззивният съд е посочил, че с протокол от 07. 12. 2005 г. на общинската комисия, назначена от кмета на [община] е утвърдена годишна инвестиционна програма за 2006 г. във вид: изграждане на павилион за услуги – преустройство на съществуващ „Рибен магазин“ в магазин за хранителни стоки и изграждане на нови търговски обекти – ново строителство, като обектите се приемат за преходен период 2006-2007 г. На 20. 11. 2006 г. е извършена проверка и изготвен доклад, в който е констатирано, че концесионерът е извършил ремонт на покрива на „Рибен магазин“ – обект „Павилион за услуги“, при който са представени първични документи за вложена сума в размер на 3845 лв. по описани фактури. В годишния доклад от 26. 03. 2007 г. са отчетени инвестиции за 2006 г. в размер на 36947,40 лв., от които комисията е признала 30251.46 лв., включващи павилион за услуги, трансформиран в преустройство на рибен магазин – 29767.66 лв. и нови търговски обекти – 483.80 лв. С годишния доклад от 26. 03. 2008 г. са обобщени резултатите за периода от началото до края на календарната 2007 г. и от отчетените от концесионера инвестиции в размер на 9085.80 лв. са признати от концедента общо 3297.56 лв. за обект „Павилион за услуги“ – 2867,56 лв. и за обект „Нови търговски обекти“ – 430 лв. На 30. 06. 2008 г. е изготвен доклад за изпълнението на годишната инвестиционна програма за 2007 г., според който от утвърдената задължителна инвестиционна програма в размер на 37749,00 лв. са признати за изпълнени инвестиции в размер на 9259,97 лв., за обект „Павилион за услуги“ – 4086,69 лв. и за обект „Нови търговски обекти“ – 5209,28 лв. В мотивите си въззивният съд изрично е възприел за правилен извода на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗК в редакцията към датата на прекратяване на концесионния договор – 27. 10. 2008 г. свързва дължимостта на обезщетението за подобрения и приращения с изискването те да са извършени в съответствие с концесионния договор и следва да се имат предвид само тези, които са в изпълнение на договора, но не и направените в отклонение от него. По-натам въззивният състав е приел за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че преустройството на съществуващ рибен магазин в магазин за хранителни стоки (комбиниран) не е в съответствие с инвестиционната програма по концесионния договор. В тази насока въззивният състав е приел, че съгласно чл. 18, ал. 6 от договора след одобряване от страна на концедента на предложените проекти и програми за включените в съответната годишна инвестиционна програма обекти, работните проекти и инвестиционните програми стават неразделна част от концесионния договор, поради което не е необходимо да има отделно, изрично споразумение. Според въззивния съд факт е, че концесионерът е представил инвестиционна програма за 2006 г., включваща изграждане на павилион за услуги, като комисията е утвърдила годишната инвестиционна програма в следния вид: „Изграждане на павилион за услуги – обектът включва преустройство съществуващ „Рибен магазин“ в магазин за хранителни стоки (комбиниран).“ Пак според въззивния съд, инвестицията е приета в годишната програма за 2006 г. и обектът е реално изпълнен, като за същия обект концедентът е признал разходи по години, както следва: за 2006 г. в размер на 29767,66 лв. и за 2007 г. в размер на 4086,69 лв. или общо в размер на 33854,35 лв., издадено е разрешение за строеж № 41/22. 08. 2005 г. и същият е въведен в експлоатация, видно от удостоверение № 18/11. 10. 2007 г. Въз основа на така изложеното, въззивният съд е приел, че се дължи обезщетение на концесионера за този обект, който е изпълнен в съответствие с утвърдената от концедента инвестиционна програма, направените от концесионера подобрения върху имота, обект на концесията са реално извършени със съгласието на концедента и те са довели до увеличаване стойността на концесионния обект, поради което и предявеният от концесионера срещу концедента иск за заплащане на същото обезщетение е основателен и в тази му, отхвърлена от първоинстанционния съд част.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се формулира, като претендиран от касатора да съставлява годно общо основание за допускане на такова обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. и с твърдения, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото материалноправният въпрос: Подлежат ли на обезщетение извършени подобрения и приращения в противоречие с установеното в концесионния договор, както и подлежат ли на обезщетяване подобрения и приращения в случаите, при които не са налице двете кумулативно изисквани предпоставки от законодателя, а именно: извършените подобрения и приращения да са направени в съответствие с условията на концесионния договор, както и извършените разходи, за които концесионерът претендира обезщетение, да са довели до действителни подобрения и/или приращения на обекта на концесия.
Касаторът излага общо, че към настоящият момент не е формирана практика на Върховния касационен съд относно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за концесиите, поради което счита, че е наложително постановяване на решение от Върховния съд с цел прилагане на посочената разпоредба, съобразно замисъла на законодателя, вложен в нея и еднообразното прилагане на закона от страна на съдилищата. Без установяване на практика относно приложението на чл. 80, ал. 1 ЗК, е невъзможно точното прилагане на закона, поради наличието на превратно и разширително тълкуване на изричната норма на чл. 80, ал. 1 ЗК, като въз основа на гореизложеното касаторът счита, че е наложително допускането до касационно обжалване на въззивното решение, с оглед установяване на задължителна практика относно тълкуването и прилагането на изричната разпоредба на чл. 80, ал. 1 ЗК, както и с оглед липсата на каквато и да е практика към момента, което от своя страна, благоприятства възможността за противоречива съдебна практика, а оттук и невъзможност за постигане на точно прилагане на закона и развитие на правото.
Както е формулиран, на първо място поставеният въпрос е ирелевантен по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., поради което и не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на същия текст, доколкото не е обусловил изхода на делото във въззивната инстанция. Видно е от възпроизведените по-горе в настоящите мотиви, такива на обжалваното въззивно решение, че противно на предпоставяното от въпроса, въззивният съд изрично и мотивирано е приел в решаващите си, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция свои изводи, че претендираното обезщетение е за обект, който от една страна е изпълнен в съответствие с утвърдената от концедента инвестиционна програма, а от друга страна направените от концесионера подобрения върху имота, обект на концесията са реално извършени със съгласието на концедента и са довели до увеличаване стойността на концесионния обект, с което съдът е дал противен на предпоставяния от касатора отговор на така формулирания въпрос и в двете му части, а правилността на изводите на съда по съществото на спора е извън предмета на настоящото производство за проверка само наличието или липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Дори и условно формулираният въпрос да бъде приет за релевантен по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, вр. с т. 1 от ТР № 1/2010 г., то по отношение на същия не е налице и претендираният от касатора допълнителен селективен критерий за подбор на касационната му жалба по т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК, така както същият е разяснен с т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. Липсата на практика по даден правен въпрос сама по себе си не обосновава наличието на такъв критерий, а по делото нито се сочи и доказва от касатора, нито се установява наличието на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, налагаща осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или пък приложими по делото непълни, неясни или противоречиви правни норми, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Поради изложеното и доколкото по делото не се установява наличието на твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, то и допускането на такова следва да бъде отказано.
При този изход на делото в касационната инстанция касаторът няма право на разноски за същата, а ответникът по касация има право на такива в претендирания и доказан по делото размер.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 253, постановено на 08. 10. 2014 г. от Великотърновски апелативен съд по т.д. № 355 по описа на съда за 2013 г.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] сумата 1405 лв. адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: