О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№31
[населено място] 22.01.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение,в закрито заседание на седми декември, през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1982/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Н. Г. Т. против определение № 111/16.04.2015 год. по т.д.№ 1077 / 2015 год. на състав на второ търговско отделение на ВКС, с което е оставена без разглеждане исковата молба на жалбоподателя,за отмяна на арбитражно решение от 30.06.2014 год. по арб.дело№ 1069/2013 год. на Арбитражен съд София, на основания по чл. 47 ал.1 т.2,3 и 4 от ЗМТА ,като подадена сред преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. Оспорва определението като неправилно, предвид обосноваване на пропуска да бъдат предявени исковете в срок с обстоятелства, които страната по същество визира като пороци на арбитражното производство, вкл. реда и начина за връчване на съобщения и книжа,както и изначално компетентността на арбитражния съд,поради липса на валидно арбитражно споразумение.Оспорва и верността на посоченото от съда обстоятелство, че не е посочил конкретно твърдение за начало на срока по чл. 48 ал.1 ЗМТА в исковата си молба, а именно – получаването на покана за доброволно изпълнение по месторабота – на 01.12.2014 година. Оспорва верността на удостоверено в обратна разписка от 08.07.2014 год. от служител на куриерска фирма С. обстоятелство, че е отказал приемането на адресирана до него пратка, както и обстоятелството, че е уведомяван от [фирма] за наличие на адресирана до него пратка, за да би отишъл да я потърси,с оглед удостоверения на 28.07.2014 год. от служител на дружеството факт, че не е била потърсена. В евентуалност и ако би се приело обусловено от оспорената истинност на двете удостоверявания, жалбоподателят претендира откриване производство по оспорване истинността на удостоверяванията от 08.07.2014 год. и 28.07.2014 год. , с формулирани доказателствени искания в тази връзка.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да приеме исковата молба за просрочена на основание чл.48 ал.1 ЗМТА,предходният състав на ВКС е приел,че липсва конкретизирано изявление за датата на узнаване на арбитражното решение,но независимо от това, такова следва да се приеме установено на 08.07.2014 год. – видно от разписка на куриерска фирма С. за връчено на ищеца,на същата дата,съгласно чл.12 ал.4 от Правилника на АС София,публикуван на страницата на АС в Интернет,арбитражно решение.В допълнение,узнаването е счетено за доказано и от последващо писмо с обратна разписка от 28.07.2014 год.,при спазване изискванията на горецитираната разпоредба от Правилника.Дори считано от по-благоприятната за страната дата,тримесечният срок,съгласно чл.48 ал.1 ЗМТА, към 05.03.2015 год.- датата на депозиране на исковата молба във ВКС, се явява изтекъл.
Чл.12 ал.4 от Правилника на АС София предвижда,че когато местоживеенето, обикновеното пребиваване или пощенския адрес на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване , книжата , призовките и съобщенията се смятат за получени и ако са изпратени до последното му известно местоживеене,обикновено пребиваване или пощенски адрес, с препоръчано писмо или каквото и да е друго средство,което удостоверява опита то да бъде предадено. Документът се смята предаден и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската служба да го получи , ако тя удостовери това.
В исковата молба Н. Т. сочи,че от получена покана за доброволно изпълнение – на 01.12.2014 год.,по местоработата му в [фирма] – Централно управление , съответно и след справка в Софийски градски съд / издал изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното производство / е узнал за постановеното арбитражно решение.Исковата молба е подадена по пощата – на 28.02.2014 год. и спрямо датата 01.12.2014 год. тримесечният срок по чл. 48 ал.1 ЗМТА не се явява изтекъл.
В исковата молба са посочени следните обстоятелства : договорът за заем, инкорпориращ арбитражната клауза,обосновала компетентността на АС София, е нищожен, поради липса на съгласие, тъй като е сключен чрез физическо насилие над ищеца и семейството му, респ. унищожаем , като сключен чрез заплашване на същите лица ; самата арбитражна клауза , съставена от абревиатури – АС София при СППН – е неясна, при невъзможност еднозначно да се възприеме като възлагаща споровете на арбитраж , още повече индивидуализация на конкретен такъв, поради което е нищожна, още повече , че към датата на сключване на договора – 23.09.2011 год. АС към С. „ Правна помощ и медиация „ не е съществува л, тъй като към този момент С. е с наименование „ Арбитражен съд – Велико Т. „. С посочените обстоятелства е обосновано основание по чл. 47 ал.1 т.2 ЗМТА . Паралелно е предявен иск и на основание чл. 47 т.3 ЗМТА – противоречие с обществения ред,както и на основание чл.47 т.4 ЗМТА – ненадлежно уведомяване на ищеца за назначаването на арбитър, за арбитражното производство и арбитражното решение.Изрично е посочено,че „нито едно от твърденията в решението, в удостоверенията и различните известия не отговаря на истината „ / стр.7 – раздел трети от исковата молба /.
Към датите 08.07.2014 год.,съответно 28.07.2014 год. няма фактическо връчване, а удостоверено съответно от служител на куриерска служба С., респ. от служител на [фирма] , отказ на ищеца да получи адресираната до него пратка,респ. непотърсена от получателя в съответния пощенски клон,като и в двата случая е налице изрично описание съдържанието на пратката – арбитражното решение.
За да приеме просрочие на исковата молба,предходният състав се е съобразил с последиците на фингирано връчване, съгласно уговореното в чл.12 ал.4 пр. второ от Правилника на АС София. Настоящият състав намира,че това би било оправдано, но не и в настоящата хипотеза – при паралелни твърдения в исковата молба за недействителност на арбитражното споразумение / преценката на основателността им дължима по същество,а не предходно /,вкл. изрично оспорване верността на удостоверяванията, изрично извършено в обосноваване основанието по чл.47 ал.1 т.4 ЗМТА.Оспорване действителността на арбитражното споразумение на самостоятелни основания,както и на основания за нищожност на договора за заем в цялост,изключват възможността извода за надлежно уведомяване да бъде обоснован с клаузи на приложимия, но само в хипотеза на действителна арбитражна клауза,безспорно обвързваща страната,Правилник на АС София.Предвид това,за преценка допустимостта на исковата молба, с оглед срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, ще следва да се съобрази твърдението на ищеца за узнаване с получаване на покана за доброволно изпълнение по месторабота , установено с клеймото за входирането й в [фирма] – ЦУ – на 01.12.2014 год. , поставено в горен десен ъгъл на приложената по делото покана за доброволно изпълнение на ЧСИ Мария Ц..Спрямо тази дата изпращането на исковата молба по пощата на 28.02.2015 год. се явява в рамките на преклузивния срок.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 111/16.04.2015 год. по т.д.№ 1077 / 2015 год. на състав на второ търговско отделение на ВКС.
ВРЪЩА делото на състава на второ търговско отделение , за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :