9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
[населено място] ,18,06,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на петнадесети юни,през две хиляди и петнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1659 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационни жалби на Д. & К. К. – интернационално търговско дружество в Р. С. , „ Б. лимитед „, Р. К. и [фирма] / в несъстоятелност / , против решение № 63/16.03.2015 год. по т.д.№ 759/2014 год. на Варненски апелативен съд,с което е отменено решение № 96 / 14.08.2014 год. по т.д.№ 31 / 2013 год. на Силистренски окръжен съд, с което и на основание чл.632 ал.1 ТЗ [фирма] е обявен в несъстоятелност,прекратена е дейността на предприятието на дружеството – длъжник и е спряно производството по несъстоятелност.
Касаторът – Д. & К. К. – макар единствено в приложението по чл.284 ал.3 ГПК, не и в касационната жалба – оспорва допустимостта на въззивното решение,с довода за постановяването му от състав,въпреки наличие на основание за отвод за докладчика по делото, както и предвид непроизнасянето на въззивния съд по обявяване в несъстоятелност на основание чл.711 ТЗ с диспозитива на решението , въпреки упоменаването на основанието в мотивите.В касационната жалба се твърди неправилност на извода на въззивния съд,за наличие на достатъчно имущество на дружеството в несъстоятелност, с възприемането на данни по финансов отчет към значително отдалечен от преценката момент – към 30.09.2012 год.и несъобразяване на обстоятелството, че констатираните вземания на дружеството в значителен размер са към дружества – свързани лица,които нямат активи,обезпечаващи задълженията им , а някои от тях са в ликвидационно производство, видно от докладите на синдика на [фирма] в несъстоятелност. Оспорва и извода на въззивния съд,че разноските за процесуално представителство на дружеството,в производства по заведени срещу същото искове по чл.694 ТЗ,не съставляват такива по смисъла на чл. 723 т.4 ТЗ – за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата на несъстоятелността, което е и мотивът на въззивния съд да счете, че съдът по несъстоятелността не е имал основание да укаже предплащане на същите, по реда на чл.629б ТЗ. Излагат се съображения за оценяемост на предмета на производството,в което е постановено атакуваното решение,основани на обстоятелството,че към момента на постановяването му са вече налице предявени и приети вземания на кредитори.Единствено в приложението по чл.284 ал.3 ТЗ се оспорва правилността на въззивното решение и предвид допускането на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед участието на назначен на страната на дружеството в несъстоятелност особен представител ,поради вписано в търговския регистър заличаване на членовете на управителния му орган,по реда на чл.233 ал.5 ТЗ.
Касаторът – „Б. Л. „ – Р. К. – оспорва правилността на решението по идентични на преждеизложените съображения,относно неквалифицирането от въззивния съд на разходите, указани за покриване по реда на чл.629б вр. с чл. 632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ , като такива, попадащи в хипотезата на чл.723 т.4 ТЗ , обосновавайки довод, че предплащане по смисъла на чл.632 ал.1 ТЗ е относимо не само към „текущи„,а за всякакви разноски, свързани с производството, когато обуславят извършването на действия,рефлектиращи върху масата на несъстоятелността.Оспорва и правилността на извода,че синдикът не е оторизиран да организира процесуалната защита на дружеството в несъстоятелност, като ответник в производствата по чл.694 ТЗ .Оспорва и обосноваността на извода за наличие на достатъчно имущество на дружеството за покриване на разноските по несъстоятелността, на база на съобразените от въззивния съд доказателства.
Касаторът [фирма] в несъстоятелност, чрез назначения от въззивния съд особен представител на дружеството – оспорва правилността на въззивното решение по идентични съображения досежно изводите за липсата на предпоставки за предплащане разноски по несъстоятелността.
Ответните страни – [фирма] , [фирма] и „Е. – Здравно осигуряване„ З. – присъединени кредитори в производството по чл.625 ТЗ – оспорват касационните жалби и обосноваността на основания за допускане на касационното обжалване, в подробни отговори.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим ,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да обяви [фирма] в несъстоятелност и спре производството,на основание чл.632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ, съдът по несъстоятелността е приел,че липсва достатъчно имущество, за покриване разноските по производството по несъстоятелност,неколкократно предплащани от кредиторите [фирма] и [фирма], при необходими нови такива , в обоснован според съда по несъстоятелността размер от 385 586,77 лева – за възнаграждение на процесуални представители на [фирма] в несъстоятелност, в производства по искове, с правно основание чл.694 ТЗ, в които дружеството е конституирано като ответник и не би могло да се представлява от синдика,а от управителните си органи,каквито понастоящем няма.Предвид незаплащането на тази сума в указания на кредиторите срок,съдът е счел,че са налице всички предпоставки за обявяване [фирма] в несъстоятелност,със спиране на производството,на основание чл.632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ. Съдът не е споделил тезата на кредиторите [фирма] и [фирма],че разноските за осъществявана процесуална защита на длъжника в несъстоятелност, в производства по чл.694 ТЗ, не спадат към разноските по несъстоятелността,изхождайки от обстоятелството, че изходът по тези спорове обективно ще рефлектира върху състоянието на масата на несъстоятелността,въпреки че със същото ще се отрече или признае задължение на дружеството към определен кредитор.Извел е довод и от конкретната ситуация на липсващ управителен орган на дружеството,предвид предприетата от членовете му процедура по заличаване, на основание чл. 233 ал.5 ТЗ,поради което и макар синдикът да не би могъл да участва като представляващ дружеството в несъстоятелност,единствено той има възможността да организира защитата на дружеството, с назначаване на процесуален представител за това.
Въззивният съд не е споделил изводите на съда по несъстоятелността, като е отменил решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност и за спиране на производството и е върнал делото на същия съд, с указания в мотивите относно предпоставките за произнасяне на решение за обявяване в несъстоятелност по чл.711 ТЗ , каквото е и постановено последващо от съда по несъстоятелността.Счел е,че за обяване в несъстоятелност и спиране на производството, по реда на чл. 632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ,е необходимо кумулативното наличие на предпоставките: липса на имущество за покриване на необходимите разноски по несъстоятелността и непредплатени такива , в указания от съда срок и размер .Приел е, че първата предпоставка не е налице,видно от наличието на значителни по размер вземания на дружеството в несъстоятелност към свързани предприятия,надхвърлящи този на необходимите разноски, съгласно финансов отчет от 30.09.2012 год.,потвърден и от заключение на съдебно-икономическа експертиза в производството пред въззивна инстанция, по обжалване решението на съда по несъстоятелността по чл.630 ТЗ,кумулативно отчитайки и липсата на каквато и да било активност на синдика за събиране на известните вземания на дружеството.Но и по начало,според въззивния съд не се касае за обоснована необходимост от покриване на необходими разноски по несъстоятелността, в посочения от съда размер,тъй като възнагражденията за процесуално представителство по искове с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ, в които [фирма] е конституирано като ответник и би следвало да се представлява от управителните си органи,а не от синдика,не съставляват разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723 т.4 ТЗ.Обстоятелството,че самите членове на управителния орган недобросъвестно са предприели заличаване по реда на чл.233 ал.5 ТЗ ,е отчетено от съда като ирелевантно, тъй като само по себе си не води до учредяване на законосъобразно представителство на дружеството в производството по чл.694 ал.1 ТЗ от синдика. Не се касае до искове по чл. 646 – 649 ТЗ, които единствено могат да се квалифицират като искове за попълване масата на несъстоятелността,относими към предложение първо на чл.723 т.4 ТЗ. Представителството на дружеството в несъстоятелност, без управителни органи, следва да се осигури по реда на чл.29 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът Д. & К. К. е формулирал конкретни въпроси единствено в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК : 1 / Допустимо ли е съдебно решение, постановено при наличие на основание за отвод на докладчика по делото,останал неуважен ? ; 2 / Правилно ли не са зачетени пълномощията на адвоката на дружеството в несъстоятелност,след заличаване на членовете на управителния орган на дружеството,упълномощили го за процесуално представителство на същото ? ; 3/Следва ли да се назначи особен представител на длъжника в несъстоятелност, след като има упълномощен адвокат / от управителния орган, чиито членове са заличени в процедура по чл.233 ал.5 ТЗ / ?; 4/ На база какъв размер следва да се определи възнаграждението за особения представител , след като производството по несъстоятелност е вече във фаза на предявени вземания на кредиторите ?. Без да формулира конкретен въпрос, касаторът твърди недопустимост на въззивното решение ,освен по съображението в преждепосочения първи въпрос, и с оглед непроизнасяне с диспозитива на въззивното решение, за обявяване длъжника в несъстоятелност,на основание чл.711 ТЗ,след отмяната на обявяването в несъстоятелност и спиране, по реда на чл.632 ал.5 ТЗ.Също без да формулира конкретен въпрос, се е позовал на съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване цялостното съдържание на финансовия отчет за 2012 год. на [фирма] в несъстоятелност,а именно – в частта сочеща , че констатираните значителни вземания са към свързани предприятия, неразполагащи с налични активи за удовлетворяването им , две от които и в производство по ликвидация .
Доколкото за недопустимостта на въззивното решение съдът следи служебно и без обосноваване на основание за касационно обжалване / ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС /, доводите в тази насока следва да бъдат съобразени и преценени, без анализ на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК. Същите не обосновават вероятна недопустимост на решението. Наличието на основание за отвод опорочава съдебния акт до степен на неправилност, в който смисъл е налице утвърдена съдебна практика.Отделно, в случая самият отвод не е бил обоснован съобразно чл.22 ал.1 ГПК : несъгласието с предприето от съда процесуално действие / по назначаване особен представител на [фирма] в несъстоятелност и определяне размера на възнаграждението му, в съответствие с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 год. / не съставлява само по себе си основание по чл.22 ал.1 т.6 ГПК.Още повече, че напълно неясно за настоящия състав е , с оглед какъв законосъобразен интерес на конкретната страна – касатор,се сочи неправилността на това процесуално действие.Страната може да се позовава на процесуални нарушения, при това съществени – от естество да рефлектират върху правилността на решението, касаещи собствения й, а не на противните страни в процеса,интерес.Несъстоятелен е и довода за недопустимост, поради непроизнасяне с диспозитива на решението , по обявяване в несъстоятелност на основание чл.711 ТЗ.Предпоставките за това обявяване не са били предмет на произнасяне от съда по несъстоятелността, респ. не са предмет и на въззивното обжалване . В мотивите на въззивното решение съдебният състав е указал на съда по несъстоятелността тяхното наличие за последващо – от съда по несъстоятелността – произнасяне по този ред, с оглед фазата на производството по несъстоятелност.Дори ,обаче, предпоставките по чл. 711 ТЗ да са били предмет на въззивното обжалване и обсъждани в мотивите,непроизнасянето на съда по същите, би предпоставило единствено непълно, а не недопустимо в останалата му – постановена – част съдебно решение.
В частта – относно несъобразяване на писмени доказателства в пълното им съдържание – касаторът не е формулирал правен въпрос, а е навел основание за неправилност, по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, различно от тези по чл.280 ал.1 ГПК и преценимо в различна от настоящата фаза на касационно производство.Дори да би бил формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий правен въпрос, отговор на същия не съставлява решаващ мотив на въззивното решение.Такива са мотивите, че преди всичко не е налице обосноваване на необходими за производството по несъстоятелност разноски,в приетия за релевантен от съда по несъстоятелността и коментиран от въззивния съд размер, като такива попадащи в обхвата на чл.723 т.4 ТЗ.Следователно, отговор на правен въпрос относно начина на доказване наличието на достатъчно имущество за покриване разноски по производството, ако би бил надлежно формулиран такъв ,сам по себе си не би рефлектирал върху правния резултат .
Досежно конкретно формулираните въпроси в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК : Същите са свързани с предприети от въззивния съд процесуални действия в охраняване интересите на различна от касатора страна в производството – [фирма] в несъстоятелност, поради което и дори да би бил надлежно заявен в касационната жалба касационен довод по чл.281 т.3 ГПК,обосноваващ съществено процесуално нарушение с този предмет / напротив – споделят се като правилни процесуалните действия на въззивния съд ! –стр. 3 ,пар.4 /, то такъв би бил допустим само в интерес на страната,ненадлежно представлявана в процеса, при това само ако би бил обоснован опорочен от ненадлежното представителство правен резултат за същата.В този смисъл и доколкото релевантен касационен довод по чл.281 т.3 ГПК с този предмет, би бил незащитим като относим към правния интерес на настоящия касатор, несъстоятелен,като правен,по смисъла на т.1 на ТР № 1/2010 год.по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, би бил въпрос със същия предмет, респ. необоснован с оглед общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Отделно от това, необоснован е и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК във вр. с т.4 на преждепосоченото тълкувателно решение.Няма спор в съдебна практика,че основание за отвод на член от постановилия решението съдебен състав не опорочава до недопустимост съдебния акт / така ТР № 13 от 1976 год. на ОСГК на ВС /. По отношение останалите три въпроса липсва посочване на непълна, неясна или противоречива правна норма,чието тълкуване да е обусловило противоречива съдебна практика, съответно посочване на последната, нито пък обосноваване на основание за преодоляване на съществуваща, но неправилна, с оглед междувременно изменение на законодателството или развитие на обществените отношения, съдебна практика.По начало,какъв бил законосъобразно определеният размер на дължимото възнаграждение за особен представител на дружеството в несъстоятелност във въззивното производство,е въпрос ирелевантен за правния резултат по същество.Поставен в хипотеза на същия – постановения от въззивния съд – правен резултат – въпросът обуславя основание за произнасяне на въззивния съд по реда на чл.248 ГПК, каквито процесуални действия,съобразно интереса си,страните в производството не са предприели.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът „ Б. Л. „ е формулирал следните въпроси, уточнени в съответствие с правомощията си, дадени му с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,от настоящия състав, както следва : 1/ Следва ли преценката за наличието на необходими за предплащане разноски по производството по несъстоятелност,по реда на чл.632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ , да се извърши от съда по несъстоятелността въз основа на доказателства, събрани във фазата на откриване производството по несъстоятелност или следва да се извърши въз основа на доказателства за актуалното имуществено състояние на дружеството?; 2/Разходите за процесуална защита на дружеството в открито производство по несъстоятелност, по искове с правно основание чл.694 ТЗ,са ли разноски по производството по несъстоятелност по смисъла на чл.635 ал.5 ТЗ ? и 3/ Разходите за процесуална защита на дружеството в несъстоятелност по тези дела следва ли да се осигурява по чл.29 ГПК или с предплащане на разноски по реда на чл. 632 ал.5 вр. с ал.1 – 4 ТЗ ? Всички въпроси са зададени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,с формално посочване на разпоредбата,като изложените съображения не касаят обосноваване на допълнителния селективен критерий, а мотивиране на правилния според страната отговор на всеки от въпросите .
Както се посочи и по-горе,първият формулиран въпрос е неотносим към действително решаващия мотив на въззивното решение – за необоснованост на необходими за предплащане разноски , по смисъла на чл.723 т.4 ТЗ.Необосноваността на извода за налично имущество на дружеството в несъстоятелност,с което биха могли да се поемат разноските,не би рефлектирала върху правния резултат, ако не би бил преодолян решаващия извод,предмет на втория формулиран въпрос . Следователно, по първия такъв не се явява обоснован общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,а по втория формулиран въпрос / с корекцията , че се касае за разноски по смисъла на чл.723 т.4 ТЗ, тъй като чл.632 ал.5 ТЗ не съдържа определение за такива /, удовлетворяващ изискването за правен такъв,не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Няма обоснована в тази хипотеза нужда от преодоляване на противоречива съдебна практика по тълкуването на чл.723 т.4 ТЗ,в която и да е от предложенията на разпоредбата за „разноски по несъстоятелността„ : разходи за попълване,управление,оценяване и разпределение на масата на несъстоятелността, при неконкретизираност на приложимата хипотеза и от самия касатор.Няма съмнение ,че масата на несъстоятелността е категория, различна от вземанията на кредитори към дружеството в несъстоятелност,подлежащи на удовлетворяване от същата, чието установяване е предмет на производствата по чл.694 ТЗ .Спестяването или потвърждаването на вземане на кредитор не рефлектира върху обективния обхват на имуществото / движими, недвижими вещи, вземания и др. имуществени права / подлежащо на разпределение в удовлетворяване на кредиторите.Самият закон визира относимите към попълване масата на несъстоятелността искове – Глава 41 раздел І ТЗ, както и дава ясно и непротиворечиво определение за „ маса на несъстоятелността „ – чл.614 ТЗ. Следва да се посочи и че нуждата от отговор на тези въпроси е обусловена от една инцидентна хипотеза – на предприето след откриване производството по несъстоятелност заличаване на членовете на управителния орган на дружеството в несъстоятелност, по реда на чл. 233 ал.5 ТЗ.Действително обуславящ изхода на спора би бил преюдициалния, но незададен от касаторите въпрос : допустимо ли е в такава хипотеза / липса на управителен и представляващ дружеството в несъстоятелност орган, поради заличаване членовете му по реда на чл. 233 ал.5 ТЗ / възлагане на процесуално представителство на дружеството в несъстоятелност, за осъществяване защитата му по искове по чл. 694 ТЗ , от синдика.Очевидно, че при отречена със задължителна съдебна практика процесуална легитимация на синдика в производствата по тези искове и липса на правна норма ,уреждаща изключение от правилото , относимо към настоящата хипотеза, действителност на подобно упълномощаване не може да бъде обоснована.
Касаторът [фирма] в несъстоятелност е формулирал следните въпроси : 1 / Участието на длъжника в дъщерни и асоциирани / ? / предприятия представлява ли налично имущество и към кой момент следва да се съобрази неговата стойност при извършване на преценка за предпоставки по чл.632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ от съда по несъстоятелността ? ; 2 / Поисканите за предплащане от кредиторите на несъстоятелността,на основание чл.629б ТЗ,разноски за надлежно процесуално представителство на длъжника със заличени управителни органи в производство по чл.694 ТЗ , представляват ли такива по чл. 723 ТЗ ? и 3 / Може ли въззивната инстанция , при отмяна на решението на съда по несъстоятелността по чл.632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ , да дава указания на съда по несъстоятелността какво решение да постанови и кога да го постанови ? Въпросите са зададени в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,с формално позоваване на разпоредбата .
По отношение на първите два въпроса важат изложените съображения за необоснованост както на общия, така и на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по отношение изложението по чл.284 ал.3 ГПК на касатора „ Б. Л. „. Още повече, че вторият поставен въпрос е с формулиран с погрешен хипотезис – безспорно , като „ надлежно учредено„ , процесуално представителство на длъжника в несъстоятелност, от адвокат, упълномощен от синдика, при спор относно същата тази предпоставка. Третият от въпросите не удовлетворява изискването за правен въпрос – не е включен в предмета на спора по същество и не е обусловил решаващите мотиви на въззивното решение относно липсата на предпоставки за постановяване на решение по чл. 632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ.
Разноски за касационна инстанция са претендирали [фирма] и „ Е. – Здравно осигуряване „З.,депозирали отговор на касационни жалби на [фирма] и „ Б. Л. „ – К. , но не са доказали действително претърпени такива.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63 / 16.03.2015 год. по т.д.№ 759 / 2014 год. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :