5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
гр. С., 26,11, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 1996 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена от Д. А. У. частна касационна жалба срещу определение № 99, постановено на 20. 03. 2015 г. от Бургаски апелативен съд, Търговско отделение по ч.т.д. № 62 по описа на съда за 2015 г., с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу определение, постановено от Бургаски окръжен съд по т.д. № 371/2014 г., с което на свой ред е прекратено производството по предявен от касатора иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, поради недопустимост.
В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се твърди неправилност на изводите на въззивния съд, че ищецът е изключен от ответното дружество, доколкото това решение не било влязло в сила, като атакувано с иск по чл. 74 от ТЗ, производството по който е висящо, а изводите на съда в обратната насока се основавали на неприложима към конкретния спор, съдебна практика. Според касатора, възприетата от съда липса на обратно действие на решението по иска му по чл. 74 ТЗ за отмяна на изключването му, била налице само в отношенията между дружеството и третите добросъвестни лица, които се позовавали на правния ефект на вписването, но не и във вътрешните отношения между него и дружеството, поради което и предявеният от него срещу дружеството иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решения на същото след изключването му, също атакувано по реда на чл. 74 от ТЗ, касаторът намира за допустим.
Иска се отмяната на въззивното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството по същото.
Противната страна оспорва жалбата, претендира разноски за касационната инстанция, но не доказва извършването на такива.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба, като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване, при условията на чл. 280, ал. 1 по препращане от чл. 274, ал. 3 от ГПК съдебен акт, е процесуално допустима, но в случая не са налице кумулативно законоустановените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определени, поради следното:
За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд, след като общо е препратил към мотивите и на приетото за правилно първоинстанционно определение е приел, че ищецът по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ следва да има качеството на съдружник в ответното дружество, решенията на което атакува, към момента на приемането на атакуваните решения. С решение на ОС на съдружниците в ответното дружество от 10. 08. 2012 г. ищецът е изключен като съдружник в дружеството, решението за изключването му е атакувано с иск по чл. 74 ТЗ, производството по който е висящо към момента на произнасянето на въззивния съд с обжалваното определение. Позовавайки се на Решение № 690 от 03. 12. 2008 г. по т.д. № 349/2008 г., Т. К., ІІ отд. на ВКС, постановено в производство по чл. 290 от ГПК и задължително за съдилищата, въззивният съд е посочил, че дори и в хипотезите, при които става въпрос за подлежащи на вписване решения на ОС, правно валидният за търговеца и неговите съдружници момент за настъпване на произтичащи от взетото от върховния орган на дружеството решение промени, е моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на последното. Обстоятелството, че решението, с което ищецът е изключен като съдружник, е предмет на съдебно оспорване, не променя факта, че към датата на депозирането на исковата молба спрямо дружеството – ответник в производството, и спрямо съдружниците, ищецът не притежава качеството на съдружник, а евентуално позитивно решение по предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ, би имало действие занапред.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се формулира, като общо основание за допускане на касационно обжалване въпросът: Какво е действието на вписано в ТР, но обжалвано по чл. 74 от ТЗ и невлязло в сила решение на общото събрание на съдружниците в О. за изключване на съдружник и следва ли да се счита за изключен във вътрешните отношения съдружникът която е предявил иск по чл. 74 от ТЗ, и по отношение на който решението за изключване не е влязло в сила? Въпросът, според касатора се свежда до това дали следва да се разграничават три хипотези на правното действие на подобно решение на ОС на съдружниците (включително и при отмяна на решението): 1) по отношение на трети добросъвестни лица, които успешно могат да се позовават на вписаното решение, въпреки, че същото не е влязло в сила и по отношение на които неговата последваща отмяна, постановена от съда по реда на чл. 74 от ТЗ, няма обратно действие; 2) по отношение на трети недобросъвестни лица, които не могат да се позовават на извършеното вписване именно поради своята недобросъвестност и 3) във вътрешните отношения между съдружниците, които независимо от наличието или липсата на извършено вписване на обжалваното решение в ТР са обвързани не от факта на вписването, а от влизането в сила на самото решение и респ. – от неговата постановена от съда с решението по чл. 74 от ТЗ отмяна.
Общо се твърди наличието по делото на допълнителния селективен критерий за подбор на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Въпросът, както е формулиран, е на първо място правно необоснован, доколкото изрично предпоставя невлязло в сила решение за изключването на ищеца, докато по делото не се спори, че решението на ОС на дружеството за изключването му, е вписано в търговския регистър, т.е. същото е влязло в сила, дори и при неотчитане разликите между действието на вписването на решенията по чл. 140, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ.
На следващо място, дори и да се приеме, че въпросът е релевантен по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., като включен в предмета на правния спор и обусловил изхода на делото, по отношение на същия не е налице поддържаният от касатора допълнителен селективен критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото по делото не се установява наличието на която и да било от законоустановените в нормата на процесуалния закон хипотези, така както същите са разяснени с т. 4 от ТР № 1/2010 г. По поставения правен въпрос, обусловил изходите на въззивния съд, освен цитираната в обжалваното определение, е налице и служебно известна на настоящия състав, еднопосочна и задължителна съдебна практика в насока, противна на твърдяната от касатора, и обективирана в постановените в производства по чл. 290 от ГПК, поради което и съобразно т. 2 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., задължителни за съдилищата Решение № 128 от 19. 11. 2009 г. по т.д. № 269/2009 г., на Първо т.о. на В., Решение № 135 от 09. 11. 2009 г. по т.д. № 184/2009 г. на Първо т.о. на ВКС, Решение № 61 от 26. 07. 2012 г. по т.д. № 325/2011 г. на Първо т.о. на ВКС, Решение № 46 от 22. 04. 2010 г. по т.д. № 500/2009 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 39 от 15. 04. 2011 г. по т.д. № 526/2010 г. на Първо т.о. Решение № 122 от 31. 12. 2009 г. по т. д. № 122/2009 г. на Първо т.о. на ВКС, както и на поредица, постановени в същия смисъл определения на касационната инстанция, изброяването на които само би утежнило изложението.
Наличието по въпроса на посочената задължителна съдебна практика на касационната инстанция, по отношение на която не се установява необходимост от изоставянето или промяната й, поради настъпили промени в законодателството или обществените условия, каквато необходимост в конкретния, процесен случай не се установява да е налице по делото, изключва допускането на касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
С оглед изложеното и доколкото по делото не се установява да са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, то и такова обжалване не следва да бъде допускано.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 99, постановено на 20. 03. 2015 г. от Бургаски апелативен съд, Търговско отделение по ч.т.д. № 62 по описа на съда за 2015 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: