3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
гр. С., 25,03, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 812 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. Х. М. срещу определение № 3030, постановено на 09. 12. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав по ч.гр.д. № 2946 по описа на съда за 2014 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на М. срещу определение от 20. 05. 2014 г., постановено от Софийски окръжен съд, Търговско отделение, Втори състав по т.д. № 2 по описа на съда за 2014 г. в частта му, с която не е приет за съвместно разглеждане в производството, предявен от жалбоподателя инцидентен установителен иск. В частната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Противната страна не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след съвкупна преценка на оплакванията в частната жалба и на събраните по делото доказателства, намира следното: Частната касационна жалба, с която настоящата касационна инстанция е сезирана, като подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Съобразно задължителните за всички съдилища разрешения, дадени в т. 7.а. от Тълкувателно решение № 1 от 09. 12. 2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, не подлежи на обжалване. В посоченото тълкувателно решение касационната инстанция ясно е мотивирала крайния извод за необжалваемост на съдебните актове, като процесния, като от една страна е дала претендираното от частния жалбоподател в жалбата му, авторитетно и задължително тълкуване на приложимите в случаите, като процесния правни норми, а от друга страна изчерпателно е обяснила причините, поради които се налага изводът за тази необжалваемост, и в частност – защо определенията, като процесното, счита за непреграждащи, респ. – посочила е наличните други начини за охраняване на конкретните процесуални права на страните в случаите, като процесния. Видно от мотивите на посоченото ТР, с инцидентния установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването или несъществуването на преюдициално правоотношение, от което зависи правилното разрешаване на обусловеното спорно право – предмет на главния или насрещния иск. С него се променя предметът на делото, като наред с обусловеното право – предмет на първоначалния или насрещния иск, се добавя обуславящото правоотношение и така се постига последващо кумулативно обективно съединяване на искове. Определението, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на инцидентния установителен иск, не прегражда правото на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес. Страните не се лишават от право на защита за разрешаването на спора по инцидентния установителен иск, а само от процесуалната възможност това да се осъществи със сила на пресъдено нещо в образуваното исково производство по главния иск. Неприемането на инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане не би се отразило върху правилността на решението, тъй като съдът дължи произнасяне по преюдициалното правоотношение в мотивите на съдебния акт, а разрешението по съществото на преюдициалното правоотношение се проверява заедно с правилността на решението по главния иск. Решението по главния иск обаче не формира сила на пресъдено нещо по преюдициалното правоотношение и не съществува пречка преюдициалното правоотношение да бъде предявено с нов иск в отделно производство. Ако инцидентният установителен иск се предяви по общия ред преди изтичане на срока по чл. 212 ГПК, съответно по чл. 372, ал. 2 ГПК или чл. 373, ал. 2 ГПК, то преюдициалният му характер е основание за спиране на производството по обусловения иск по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В случаите, когато съдът неправилно е приел за разглеждане инцидентния установителен иск, решението по него е недопустимо и отделният диспозитив, с който съдът се е произнесъл, подлежи на обезсилване.
Поради изложеното частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, се явява неоснователна, а определението на въззивния съд – правилно, поради което и следва да бъде потвърдено, със законните последици. Ответникът по жалбата не претендира разноски.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3030, постановено на 09. 12. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав по ч.гр.д. № 2946 по описа на съда за 2014 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: