7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
[населено място], 17,07,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на първи юни, през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 3696 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Международна инвестиционна банка против решение № 1469 / 11.07.2014 г. по т.д. № 1729/2013 год. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 964 по гр.д.№ 14243/2011 год. на СГС и допълнително решение № 6414 по същото дело, за отхвърляне на предявените от касатора против Т. Ц. обективно кумулативно съединени искове , предявени като частични, за сумите : 1 / 40 000 евро – дължима по договор за кредит ,сключен между М. и [фирма] , част от главница, цялата в размер на 1 200 000 евро; 2 / 5 000 евро – възнаградителна лихва за периода 15.05.2009 год. – 16.05.2011 год. , на основание същия договор, част от общо дължима за същия период възнаградителна лихва от 150 200 евро ; 3 / сумата 3 000 евро – неустойка по чл.9.2 от договора за кредит, за забавено плащане на главницата , за периода 15.02.2010 год. – 16.05.2011 год.,част от сума в общ размер от 212 222,21 евро; 4/2 000 евро – неустойка по чл. 9.2 за забавено изплащане на възнаградителна лихва , при пълен размер на вземането от 48 733 евро и наказателни , в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден върху сумата по всеки частичен иск , евентуално – законни лихви върху всяка от главниците , за периода след предявяването на исковете до окончателното им изплащане.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.147 ал.2 вр. с чл.139 ЗЗД , доколкото съдът е обосновал с тези норми, според страната – в противоречие с действителния им смисъл и при недопустимо разширително тълкуване,извода си , че утежняващи за длъжника задължения, поети с последващо на първоначалния договор споразумение с кредитора,изменящо клаузи на договора,респективно утежняващи положението на поръчителя,изключват отговорността на последния,след като същият не е поел изрично поръчителство и по последващо сключеното споразумение.Оспорва по начало дадената от съда квалификация на измененията като утежняващи положението на длъжника, а също и като необоснован от доказателствата, извода на съда,че е налице и продължение на срока на договора, непротивопоставимо на поръчителя,съгласно чл.147 ал.2 ЗЗД,при това освобождавайки го от всякаква,а не само предвид последиците на чл.147 ал.1 ЗЗД, отговорност.
Ответната страна – Т. Ц. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основания за допускане на касационното обжалване, като счита, че никой от формулираните от касатора въпроси не покрива общия селективен критерий за правен въпрос, по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитмирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване,в частта по иска с цена от 40 000 евро – просрочена част от главница по договор за кредит,цялата в размер от 1 200 000 евро,като досежно останалите обективно кумулативно съединени акцесорни претенции,касационното производство е недопустимо, на основание чл.280 ал.2 ГПК .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Между страните по спора е сключен договор за поръчителство , по силата на който Т. Ц. се е задължил да отговаря за изпълнението, вкл. за последиците от пълното или неточно изпълнение на длъжника [фирма],чийто управител същото лице е към момента на сключването на договора за поръчителство, по сключено от същия, от името и за сметка на дружеството кредитно споразумение от 14.08.2007 год., изменено с допълнително споразумение № 1 / 12.02.2008 год. , при сключено и допълнително споразумение № 2 / 14.04.2009 год. , което ищецът не твърди да е влязло в сила, съгласно т. 20 вр. с т.11 от същото, което твърдение ответникът не е оспорил.С първоначалното споразумение е уговорено предоставяне на кредита на три транша ,като всеки последващ се предоставя след усвояване на предходния,за сума в общ размер от 2 800 000 евро, с конкретно целево предназначение,като е уговорено и самофинансиране/ самоучастие / от страна на кредитирания,за постигане на финансираната цел,респ. договорът съдържа предварителен по съществото си договор между страните за учредяване на ипотеки , респ. залози върху застрояваните, респ. придобиваните с финансираните средства обекти / недвижимости, машини и оборудване /,в обезпечение на кредитодателя – М..Предвидени са и паралелни обезпечения, едно от които и поръчителство от съдружника и управител на длъжника- кредитополучател – Т. Ц. . Договорът за кредит визира краен срок за използване на кредита – 365 дни от подписване на споразумението, но всеки от траншовете е уговорен и с конкретен срок, считано от подписване на споразумението.Предоставянето на последващ транш , освен срока е обвързано и от условието за усвояване средствата по предходния.Срокът за погасяването на кредита не е обвързан с конкретни начална и крайна дати ,а зависи от момента на първоначално дебитиране сметката на кредитополучателя.Погасяването съгласно График – приложение № 1 към договора за кредит, предвижда 20 лихвени периода с продължителност от по 3 месеца, респ. обща продължителност на срока за погасяване – 60 месечен, считано от първоначалното дебитиране на сметката на кредитополучателя. В общия срок за използване на кредита – 365 дни от подписването на споразумението, но след изтичане срока за усвояване на първия транш – 90 дни от подписване на кредитното споразумение – е сключено допълнително споразумение № 1 / 14. 02.2008 год.,с което и при липса на усвоен до момента първи транш от 700 000 евро,е договорено предоставянето на кредита на два, вместо на три транша, все в размера на общата сума от 2 800 000 евро, като първият транш се завишава до размера на 1 200 000 евро,при липса на спор относно тяхното предоставяне на 15.02.2008 година от ищеца , в полза на [фирма] .С допълнителното споразумение не е променен графика на погасяване – приложение № 1 към първоначалния договор, необвързан с конкретни дати,а с приложимост на погасителни периоди, с идентична на първоначално договорената отделна / на лихвения период / и обща / сбора от всички лихвени периоди / продължителност от 60 месеца , считано от дебитирането на сметката на кредитополучателя .Уговорено е изменение в целта на финансирането,запазвайки предварителната уговореност за учредяване последващи ипотеки/залози върху придобиваното с предоставяните по кредита,респ. вложените от самоучастие средства,както и е увеличен размера на дължимо самоучастие на кредитополучателя – от 330 000 евро на 500 000 евро за използване средствата по първия транш,което самоучастие,впрочем,както в първоначалния договор,така и според допълнителното споразумение съставлява условие за предоставянето на кредита.С допълнителното споразумение не се променя размера на уговорените възнаградителна и наказателна лихви,нито размера на отделната погасителна вноска – 200 000 евро.Променя се последната дата на използване на кредита – 14.12.2008 год.,вместо уговорената в първоначалния договор – 14.08.2008 год.,обусловена от изтичането на 365 дни от подписване на споразумението.Съгласно договора за кредит „дата на използване„ е датата на дебитиране сметката на кредитополучателя.Допълнителното споразумение предвижда и нови обезпечения на кредитодателя М., вкл. ново обезпечение от поръчителя Т. Ц. – учредяване залог върху дружествени дялове,притежание на същия.
Ответникът е противопоставил възражението, че с допълнителното споразумение, неподписано от него в качеството на поръчител,са въведени съществени изменения на договора за кредит – нови срокове за използване и погасяване на кредита,различни по размер от първоначално уговорените, респ . завишени суми по траншовете , различен размер на самоучастие на кредитополучателя със собствени или привлечени финансови средства,завишен спрямо първоначално определения размер.Счита,че с допълнителното споразумение е продължен срока по смисъла на чл.147 ал.2 ЗЗД и с това поръчителството му следва да се счита отпаднало,още повече,че същото се дава в обема , в който отговаря длъжника и утежняващите последния изменения в договорното правоотношение с кредитора са непротивопоставими на поръчителя, освен ако не е приел изрично да поръчителства и при тези условия.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение,считайки че с допълнителното споразумение съществено се променят правата и задълженията на кредитополучателя,и е утежнено положението му с промяната в броя и размера на траншовете и размера на дължимото самоучастие.Включително и с оглед промяна в сроковете за усвояване на кредита,считано от подписване на новото споразумение,според въззивния съд съществено се изместват във времето напред сроковете за неговото погасяване,независимо от запазване продължителността на лихвените периоди, респ. периодите за погасяване,а съгласно чл.147 ал.2 ЗЗД продължаването на срока е непротивопоставимо на поръчителя. Съдът е визирал и второто допълнително споразумение, с което се скъсява края на срока за погасяване на кредита, макар че не е възникнал спор по твърдението на ищеца,че същото и предвид т.20 вр. с т.11 не е влязло в сила.Въз основа разпоредбите на чл. 147 ал.2 вр. с чл.139 ЗЗД въззивният съд е счел, че за поръчителя е от значение не само размера на кредита , но и допълнителните условия по предоставянето му, вкл. сроковете и условията за връщането му, както и тези за самоучастие на длъжника,тъй като при сключване договора за поръчителство поръчителят преценява всички условия на сделката,относими към възможностите на длъжника и към риска от неизпълнение, а последните безспорно се влияят от уговарянето на утежняващи за погасяването на кредита условия.Именно от тези две разпоредби въззивният съд е извел решаващият си извод,че последващи уговорки между кредитора и длъжника са непротивопоставима на поръчителя,освен ако уреждат отговорността за неизпълнение или облекчават положението на поръчителя,но ако промените в главния дълг увеличават или утежняват същия,изменението му няма действие за поръчителя.
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси, конкретизирани в съответствие с правомощието предоставено с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС ,както следва : 1/ Промени в съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника,противопоставими ли са на поръчителя и при какви предпоставки, когато той не е давал изрично съгласие да обезпечава дълга и съобразно същите, вкл. изводим ли е отговор на този въпрос от разпоредбите на чл.139 ЗЗД и чл.147 ал.2 ЗЗД ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК ; 2 / В случай,че поръчителят не е давал съгласие за продължаване срока на главното задължение,отпада ли на основание чл.147 ал.2 ЗЗД отговорността му изцяло ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – с опр. от 19.02.2013 год. по ч.гр.д.№ 16 733/2012 год. на СГС, реш.№ 70/19.03.2013 год. на Добрички окръжен съд и решение № 2188/19.12.1995 год. по гр.д.№ 307/95 год. на V гр. отд. на ВКС,обосноваващи според касатора отпадане отговорността на поръчителя изцяло,противно на възприетото в реш.№ 716 / 1955 год. на ІV г.о. на ВС и определение № 344 по т.д.№ 1219 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС / постановено по чл.288 ГПК и несъставляващо задължителна или каузална съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК / и опр. № 249 по гр.д.№ 1425 / 2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС ; 3 /От значение ли е за ангажиране отговорността на поръчителя обстоятелството, че същият е подписал,в качеството на управител и представляващ дружеството длъжник, последващото споразумение за изменение на договора за кредит,макар да не е подписал последното в качеството на физическо лице – поръчител за дълга ? – въпрос обосноваван също в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Вторият от формулираните въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като въззивният съд действително е формирал решаващ извод за отпадане изцяло отговорността на поръчителя, но с оглед съществено изменение в съдържанието на договора, утежняващо положението на длъжника и като такова – необвързващо поръчителя,освен при изричното му съгласие, което изменение не се изчерпва с промяна в срока,при това за използване и за погасяване на кредита,а не на срока за изпълнение на вече изискуемо задължение. Поради непокриване на общия селективен критерий,излишно е коментирането на допълнителния такъв.
Третият от формулираните въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е мотивирал паралелно решаващ,в случай на несподеляне изводите му в отговор на първия от формулираните въпроси, извод , че обстоятелството ,че едно и също физическо лице съвместява качествата на поръчител и представляващ дружеството – длъжник,не предпоставя извод за съгласие за поръчителстване и при променените условия на договора,когато изрично е договарял и подписал допълнителното споразумение единствено в качеството на представляващ длъжника.Не се явява обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК допълнителния селективен критерий.Съобразно указанията по т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, в тази хипотеза е необходимо посочване на неясна,непълна или противоречива правна норма,чието тълкуване е предпоставило противоречива съдебна практика или формирана непротиворечива,но неправилна такава,подлежаща на промяна с оглед развитието на обществените отношения или изменение на законодателството.Не съществува противоречие относно самостоятелността на волята на един и същ правен субект, в зависимост от обстоятелството дали действа от свое име и за своя сметка или от чуждо име и за чужда сметка – в случая като законен представител на търговско дружество и правните последици на изразяването й във всеки от двата случая и съобразно предмета по който е формирана .
Първият от формулираните въпроси покрива и общия и допълнителния – по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – селективни критерии – за допускане на касационното обжалване. Въпросът за предпоставките при които и с оглед промяна в съдържанието на правоотношението между кредитора и длъжника,отпада отговорността на поръчителя, създава затруднения и противоречиви разрешения в практиката по отношение възможната приложимост към уредбата му на разпоредбите на чл.124 ал.1 вр. с чл.107 ЗЗД.Затруднения създава и приложението на чл.147 ал.2 ЗЗД,досежно това дали се отнася към продължаването на срокове за изпълнение на все още неизискуеми задължения,с последващо споразумение между кредитора и длъжника или до продължаване срока на задължения с настъпил падеж – т.е. във връзка с пруклизивния срок за иска на кредитора срещу поръчителя,съгласно ал.1 на същата разпоредба.
Касационното обжалване следва да се допусне, единствено по иска с цена от 40 000 евро,без възлагане в тежест на касатора заплащане на държавна такса,по съображения,изложени в определение от 07.05.2014 год. по т.д.№ 1729/2013 год. на Софийски апелативен съд, на основание чл. 5 б.”с” от ЗДТ.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1469 / 11.07.2014 г. по т.д. № 1729 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, в частта в която със същото е потвърдено решение № 964 по гр.д.№ 14243 / 2011 год. на СГС и допълнително решение № 6414 по същото дело , в частта за отхвърляне на предявения от Международна инвестиционна банка против Т. Ц.,предявен като частичен, иск за сумата от 40 000 евро , дължима по сключен между М. и [фирма] договор за кредит част от главница,в общ размер от 1 200 000 евро.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Международна инвестиционна банка в останалата й част, на основание чл. 280 ал.2 ГПК .
Определението за оставяне касационната жалба частично без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяване на страната, пред друг състав на Върховен касационен съд.
В останалата си част определението не подлежи на обжалване .
Делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение, за насрочване в открито съдебно заседание .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :