3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
С., 24,06,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2551/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ Е. България Е. Е.” – [населено място] против решение № 284 от 14.05.2014г. по т.д.242/14 на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по касация- „В. Б. О. и КО „ КД – [населено място], е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал,че e налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като релевантен е поставен въпроса – „ Дали с отмяната на индивидуален административен акт по отношение, на който по силата на закона / в случая чл.13, ал.7 от ЗЕ/ е допуснато предварително изпълнение отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир/ т.е. решението за отмяната му има обратна сила/ или решението, с което този акт се отменя няма такава обратна сила”. Страната лаконично е посочила, че въззивният съд приел, че такова обратно действие е налице и този отговор обусловил обжалвания резултат. Касаторът е посочил, че не може да се съгласи с разбирането изложено в обжалваното решение, че ДКЕВР е органа, който може да определи дали един съдебен акт има обратна сила, в какъвто смисъл с оглед становището на регулаторния орган, според касатора, съдът е приел приложимост на чл.177, ал.1 АПК. Страната е изложила своето разбиране относно характера на решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, както и е отговорила на поставения въпрос, като е изложил защитната си теза, поддържана в цялото съдебно производство относно действието на решението на ВАС, с което е отменено частично цитираното решение на ДКЕВР.В заключение лаконично е отбелязано, че по така поставения въпрос липсвала съдебна практика и следвало да бъде създадена такава. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният въпрос е релевантен като свързан с решаващ извод на въззивният съд. Съставът на ПАС е приел, че отмяната на решение №Ц-334.09.12г. на ДКЕВР, в частта му по раздел ІІІ, т 12 с решение на ВАС,/ с оглед приложеното решение №6598/15.05.2013г.по адм. д.№ 1244/13г. на ВАС, инициирано от ищеца/, има действие и спрямо касатора. Тези решения относно валидността на административния акт имат задължителна сила за гражданския съд, съобразно чл.302 ГПК и съответно водят до отпадане на разпоредбите, определящи цената на достъп с обратна сила. Извода е мотивиран с това, че ако се приеме, че акта действа само за в бъдеще това означава да се допусне зачитане на правно съдържание, което е било отменено. В този смисъл е обосновано и разбирането, че съгласно чл.104 ЗЕ цени за достъп до електроразпределителната мрежа се дължат, но не и тези определени с отменения акт на ДКЕВР, чиято отмяна е постановена именно с оглед липсата на ясни критерии и данни за определянето на цената. Или релевантно поставения въпрос е обоснован с фактически невярна интерпретация на мотивите на съда. Въпросът, поставен, съобразно изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, обосновава единствено общото основание. Допускането на касационно обжалване предполага установяване и на допълнително основание, установено чрез лимитивно изброените хипотези по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК.Касаторът се е позовал на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице това основание то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното твърдение че по въпроса нямало съдебна практика, след като страната не е обосновала твърдения за непълнота, или неяснота на приложена правна норма, която да се нуждае от тълкуване. Касаторът не е развил доводи относно обективно съществуваща неяснота или непълнота на приложената от съда норма на чл.177, ал.1 АПК, тълкувана и с постановените от ВАС по отмяна на решението на ДКЕВР решения, а е изложила своето разбиране по въпроса, изцяло в контекста на оплакванията си за неправилност на акта. Тези оплаквания, обаче като относими към нормата на чл.281 ГПК, са ирелевантни спрямо настоящето производство.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 284 от 14.05.2014г. по т.д.242/14 на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: