О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
С.,24,03,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров ч. т. д. № 105/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Х.“ АГ, Швейцария, чрез адв. П. К. К. с адрес: [населено място], [улица] против определение № 616 от 16. 11. 2015 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по в.т.д. 622 по описа на съда за 2015 г., с което е оставена без уважение, като неоснователна жалба на касатора против Решение № 449/27. 08. 2015 г. по гр.д. № 80/2003 г. на Смолянски окръжен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е оставен без разглеждане, като недопустим предявеният от частния жалбоподател срещу [община] иск за заплащане на неустойка по чл. 7 от р. V от договор за наем от 04. 10. 1994 г. в размер на 2000 лв., предявен частично от общ размер 60000 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 16. 07. 2003 г.
В частната касационна жалба се навеждат доводи за необоснованост и противоречие със закона на обжалваното определение, а допускането на касационното обжалване – с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба оспорва същата, претендира юрисконсултско възнаграждение за защита в касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение приема следното:
Частната касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (в приложимата редакция след изменението, обн. ДВ бр. 50/2015 г.) по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв.
В случая делото е търговско, доколкото правоотношенията между страните произтичат от договор за наем, който за ищеца – търговец е търговска сделка и по силата на чл. 287, вр. с чл. 286, ал. 3, вр. с ал. 1 от ТЗ.
Делото е образувано по реда на отменения през 2008 г. процесуален закон (ГПК от 1952 г.) и по три, обективно кумулативно съединени иска – два за заплащане на претърпени вреди и пропуснати ползи с цена на всеки от тях от по 20000 лв. и процесният, трети иск за заплащане на договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора за наем от страна на ответната община – наемодател, предявен частично за сумата от 2000 лв., като част от обща сума в размер на 60000 лв.
Цената на иска, при предявен частичен иск е в размер на предявената, заявена за съдебна защита част от субективното право (притезание), в случая – 2000 лв., което е под законоустановения минимум от 20000 лв. за търговски дела (а и под този минимум за граждански дела – срв. чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ГПК), поради което и доколкото евентуалното, постановено по делото решение в тази му част не би подлежало на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, на такова обжалване според чл. 274, ал. 4 от с.з. не подлежи и частната жалба срещу преграждащо хода на делото в тази му част определение.
Поради изложеното частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.
С оглед изхода на настоящото производство, искането на ответника по частната касационна жалба за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи в претендирания минимален размер, съобразно Наредба № 1 на ВАС от 2004 г.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба, подадена от „Х.“ АГ – Швейцария, чрез адв. П. К. К. с адрес: [населено място], [улица], против определение № 616 от 16. 11. 2015 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по в.т.д. 622 по описа на съда за 2015 г.
ОСЪЖДА „Х.“ АГ, Швейцария, чрез адв. П. К. К. с адрес: [населено място], [улица] да заплати на [община] сумата 200 лв. (двеста лева) юрисконсултско възнаграждение за защита в касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС – ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: