4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№689
гр. София, 22.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 747 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, подадена от ищеца в производството [фирма] против въззивно решение № 727, постановено на 26. 11. 2014 г. от Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение по т.д. № 1044 по описа на съда за 2014 г. в частта му по исковете срещу ответника „Д. ДА Г. КО“ Л., Н.Р. Китай.
При извършена служебна проверка за редовността на производството, настоящият касационен състав констатира допусната в обжалваното въззивно решение очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване от въззивния съд, който го е постановил.
Предмет на въззивното производство са предявени от ищеца [фирма], при условията на обективно, кумулативно и евентуално, и пасивно субективно съединяване искове, както следва:
Срещу първия ответник „Д. ДГ. КО“ Л.:
1. Главни искове за заплащане на дължимо възнаграждение по договор от 01. 07. 2010 г. за месеците септември – декември 2011 г., ведно със законна лихва за посочени от ищеца периоди;
2. Евентуални искове за заплащане на обезщетения за пропуснати ползи от неизпълнение на същия договор от 01. 07. 2010 г. в посочени от ищеца размери, ведно със законна лихва върху същите обезщетения, отново за посочени от ответника периоди.
Срещу втория ответник „И“ С.п.а., Р. Италия:
1. Главни искове за заплащане на дължимо възнаграждение по договор от 01. 07. 2010 г. за месеците септември – декември 2011 г., ведно със законна лихва за посочени от ищеца периоди;
2. Евентуални искове за заплащане на обезщетения за пропуснати ползи от неизпълнение на същия договор от 01. 07. 2010 г. в посочени от ищеца размери, ведно със законна лихва върху същите обезщетения, отново за посочени от ответника периоди.
В мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт П. е изложил формираната решаваща воля на въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение на ОС – Стара Загора в частта му, с която са отхвърлени по същество предявените срещу първия ответник главни и евентуални искове, да обезсили същото първоинстанционно решение в частта му, с която са отхвърлени по същество главните и евентуалните искове, предявени срещу втория ответник, и да прекрати производството в частта му срещу втория ответник в цялост, поради недопустимост.
В диспозитива на въззивното съдебно решение, така формираната действителна воля на въззивния състав е обективирана частично правилно, като първоинстанционното решение действително е потвърдено в отхвърлителната му част по предявените главни и евентуални искове срещу първия ответник „Д. ДЖЪДА ИНСИГМА Г. КО“ Л., и обезсилено в частта му по предявените срещу втория ответник „И“ С.п.а. главни искове.
В частта му по предявените срещу втория ответник „И“ С.п.а. евентуални искове обаче, в която част първоинстанционното решение, съобразно видната от мотивите на въззивното решение действителна воля на въззивния състав, би следвало да бъде също обезсилено, вместо съответният диспозитив е налице такъв за обезсилване на първоинстанционното решение по предявените евентуални искове, но не в частта му срещу втория ответник „И“ С.п.а., а срещу първия ответник „Д. Д Г. КО“ Л..
При така изложеното видно е, че в диспозитива на обжалваното по касационен ред въззивно решение, са налице две взаимно изключващи се и противоречащи си произнасяния на въззивния състав по отношение на предявените срещу първия ответник в производството „Д. Д Г. КО“ Л. евентуални искове – едно, според което въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение в частта му, с която същите са отхвърлени по същество, като неоснователни и едно, според което първоинстанционното решение в същата му част, е обезсилено, а производството по тях – прекратено.
Доколкото предмет на касационната проверка е решението на въззивния съд именно в частта му по исковете – главни и евентуални, предявени срещу първия ответник „Д. Д Г. КО“ Л., изложеното налага делото да се върне на въззивния съд за отстраняване на така установената очевидна фактическа грешка, след което същото отново да се изпрати на касационната инстанция за произнасяне.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА т.д. № 747/15 г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о. на Пловдивски апелативен съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение по гр.д. № 1044/14 г. по описа на П..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: