5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 911
С., 03,12,2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3591/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №1633 от 30.07.2014 г. по т.д. №4167/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №929 от 23.05.2013г. по т.д. 4313/11г. на Софийски градски съд, по същество е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл.76, ал.1,т.2 ЗМГО- за преустановяване нарушението на правата на [фирма] – [населено място] върху комбинирана марка PODEM с рег. №45293 и комбинирана марка ПОДЕМ с рег. № 45950, изразяващо се в поставянето на ответника върху стоките, използването в реклами, в домейн, името www.podem.org.,както и в търговските книжа, на знака PODEM, който знак е идентичен или сходен на двете комбинирани марки, без съгласието на ищеца.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], чрез пълномощниците си – адв. Д. Д. и А.А. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпроса : „Допустимо ли е допускането и разглеждането на / невярното / възражение за изтекъл срок на защита на марки рег. № 45293 и № 45950, което е въведено извън процесуалните правила – с писмената защита след последното открито съдебно заседание …” Касаторът е поддържал по този въпрос противоречие с ТР ОСГТК №1 /09.12.2013г., с което било прието според страната, че възраженията на ответника срещу предявения иск се преклудират със срока за отговор на исковата молба или съответно до приключване на съдебното дирене. Страната подробно е развила разбирането си, че ответника по спора- въззиваем в производството пред САС е знаел за подновяването на регистрацията на марките, като е направен извод, че същият при полагане на „ минимална грижа” за добро водене на делото е могъл да узнае за подновяването на регистрацията три месеца преди преклудиране на възможността за въвеждане на възражението с насрещната въззивна жалба.Поставен е въпросът –„ Дали е допустимо разглеждането на направеното от въззиваемия с писмената защита възражение, включващо посочване на непосочени до този момент факти и обстоятелства„. Поддържано по отношение на този въпрос е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Направено е оплакване, за това, че съдът се произнесъл по възражение, направено с писмената защита, което било в противоречие с решение №195 от 10.11.2011г. на ВКС, от което са възпроизведени части.Посочено е също така и противоречие на решението / в обжалваната му част/ с решение №217/10г. на ВКС, като са изложени в тази връзка и оплаквания за това, че такова възражение не е следвало да бъде правено от ответника, тъй като той е можел да разбере дали регистрацията на марките е подновена. Поставен е и въпроса: „Допустимо ли е в писмената защита пред въззивната инстанция за пръв път да се въведат нови обстоятелства и възражения, както и да се сочат и представят нови доказателства”. Този въпрос е поставен във връзка с твърдяното наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и съответно обоснован в хипотеза на непълнота на приложима правна норма – чл.266 ГПК във връзка с установените принципи на състезателното и концентрационно начала в гражданския процес.
Първият поставен от касатора въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този извод произтича от това, че съдът е разгледал като довод за недопустимост на исковете по чл.76, т.1 и 2 ЗМГО, изрично определен от него в мотивите, като такъв, заявен за първи път с писмената защита представена от противната страна, за липса на правен интерес,с оглед настъпилото в хода на производството прекратяване действието на регистрацията на марките.В тази насока, решаващият състав е отчел, че към деня на устните състезания пред въззивната инстанция, ищецът не е представил доказателства, които да установяват подновяване на регистрацията по чл.39 ЗМГО, като доказателствената тежест за установяване на този факт е на ищеца, съобразно правилото на чл.153, ал.1 ГПК. Съдът е приел още, че този факт не е бил доказан от ищеца – въззивник в производството, поради което следва да се счита за прекратено действието на регистрацията при условията на чл.23, ал.1, т.1 ЗМГО, а правните последици от настъпването на този юридически факт се изразяват в невъзможността да бъде търсена и получена правна закрила на нарушението на абсолютното право след датата на неговото погасяване. Тези мотиви на въззивния съд са решаващи по отношение изхода от спора в обжалваната част, тъй като са довели по същество до отхвърляне на предявения иск по чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО. В тази връзка, обаче, сочените като допълнително основание решения нямат относимост към тези изводи, поради това, че касаят възражения в процеса, които са могли да бъдат направени с отговора на исковата молба, тъй като в случая фактически, се касае за обстоятелства настъпили в хода на съдебното производство в по-късен момент, както е приел и съда. Т.е. не е обоснован допълнителен критерий.
Вторият и третия въпрос, които имат сходно съдържание също са релевантни за установяване на общото основание. Вторият въпрос, обаче обоснован с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед сочено противоречие с конкретни актове на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК не установява приложно поле на касационно обжалване. Този извод се налага от правната ирелевантност на цитираните като разрешаващи противоречиво въпроса, решения. Така например, решение №195/11г. на ВКС, ІV г.о. формира задължителна практика по въпроси свързани с определяне на личния режим на свиждане и до интереса на детето от пълноценни отношения с родителя, който не упражнява родителски права а в процесуален план третира ненаправени процесуални възражения, основаващи се на факти и обстоятелства, които са настъпили до изтичане срока за отговор на исковата молба, какъвто както вече бе отбелязано не е разглеждания случай. По аналогичен иск е постановено и решение № 280/11 г. на ВКС, ІV г.о, с което по процесуалните въпроси е възприето за различно от общия процесуален ред, с оглед спазване на принципа заложен в чл.3, ал.3 от Закона за закрила на детето, разрешение относно възможността за представяне на доказателства. Т.е. и това решение е правно ирелевантно спрямо разглеждания случай. Решение № 327/10г. на ВКС, ІІ г.о. третира процесуалния въпрос за приложение на чл.214 ГПК и допустимост на изменение на иска във въззивното производство с въвеждане на нови фактически твърдения по уредените с ГПК / 2007/ правила.Т.е. и той не разрешава релевантния за настоящето производство въпрос.
Третият въпрос, както бе отбелязано е релевантен, като същият следва да бъде уточнен съобразно възприетото с т.1 на ТР ОСГТК №2/10г., а именно – „ Допустимо ли е с писмената защита пред въззивната инстанция за пръв път да бъдат въведени възражения, свързани с настъпили до приключване на въззивното производство факти и как следва да процедира съдът, с оглед защитата на противната страна в производството”.Касаторът е мотивирал допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като го е обосновал с приложение на принципа за законност и равенство на страните в процеса установен с чл.5 ГПК и с липсата на изрична разпоредба, уреждаща процедирането на въззивния съд, в хипотеза на заявени за първи път с писмената защита възражения, относно липсата на материалноправна активна легитимация на ищеца, мотивирани с настъпили в хода на производството факти. С оглед изложеното страната е установила наличие на общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Налице е и хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК,обоснована от касатора с подробно изложеното разбиране за необходимост от тълкуване на императивните разпоредби на чл.147, чл.266 , ал.2 и 3 ГПК, с оглед разглежданата хипотеза.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1633 от 30.07.2014 г. по т.д. №4167/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №929 от 23.05.2013г. по т.д. 4313/11г. на Софийски градски съд, по същество е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл.76, ал.1,т.2 ЗМГО- за преустановяване нарушението на правата на [фирма] – [населено място] върху комбинирана марка PODEM с рег. №45293 и комбинирана марка ПОДЕМ с рег. № 45950, изразяващо се в поставянето на ответника върху стоките, използването в реклами, в домейн, името www.podem.org.,както и в търговските книжа, на знака PODEM, който знак е идентичен или сходен на двете комбинирани марки, без съгласието на ищеца.
УКАЗВА на касатора- [фирма] – [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: