8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
[населено място] ,22,06,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на първи юни,през две хиляди и петнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3638 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. М. М.,А. Р. М. ,К. Б. М. и Е. Ю. М.,чрез процесуалният им представител – адв.П.К., против решение № 1380 / 02.07.2014 год. по гр.д.№ 1197 / 2014 год. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 96 по гр.д.№ 5986/2013 год. на Софийски районен съд,в обжалваните му от всяка от страните части,с които са оставени без уважение претенциите на ищците с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,за разликата над присъдените в полза на А. М. – 75 000 лв. и до претендираните 140 000 лв., в полза на К. Б. и Е. М. – 60 000 лв. и до претендираните 120 000 лв. и в полза на К. М. – 36 000 лева и до претендираните 100 000 лева – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Ю. М. / съпруг на първата, баща на втория и третата и син на последната /,настъпила при ПТП на 01.11.2010 год. по вина на водача на застрахован при ответното дружество ЗД [фирма] , по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти„лек автомобил.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – липса на мотиви,както и поради противоречие с материалния закон – чл.51 ал.2 ЗЗД,досежно извода за съпричиняване вредоносния резултат и от пострадалия,както и чл.52 ЗЗД,досежно прилагане критерия за справедливост,въведен с разпоредбата,при определяне на дължимите обезщетения, намирайки ги крайно занижени .
Ответната страна – ЗД [фирма] – не е представила отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Спорът между страните е ограничен до това налице ли е съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия наследодател на ищците – Ю. М.,възражение за което в срок е предявил ответника, основано на обстоятелството, че същият е бил в тежка степен на алкохолно опиянение,управлявайки лекия автомобил, при сблъсък на който,с автомобила управляван от застрахования при ответника делинквент,е настъпил леталния изход,както и че не е ползвал обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил снабден.Спорен е и размера на дължимите обезщетения за търпими от смъртта на М. неимуществени вреди на ищците – негова съпруга, пълнолетни деца и майка.Приетото по делото заключение на комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза установява,че ударът е причинен от навлизане автомобила на делинквента А. Д. в насрещното платно, в което се е движел пострадалия, при невъзможност на който и да било от водачите да предотврати удара,освен да реализира същия при незначително намалена / с до 2 – 3 кв./час / скорост на автомобила, без по начало да е установена несъобразена с конкретните пътни условия и обстановка скорост на който и да било от тях. Експертизата приема, че при удара тялото на М. се е изместило напред и нагоре, с удар във волана и таблото,а при последвалите деформации е било притиснато.Според вещите лица,с оглед увредените детайли на автомобила и претърпените от пострадалия увреждания, Ю. не е бил с поставен правилно предпазен колан към момента на ПТП,но ако би бил с поставен правилно такъв,би получил телесни увреждания в по-малка степен и при възможност за запазване живота му. В с.з. от 28.11.2013 год.,вещите лица са дали пояснения досежно вида на предпазния колан – неинерционен,с ограничени спрямо функциите на съвременните предпазни колани възможности,предпазващ,но не в обема защита,предоставян от последните,тъй като липсва стопиращо разширението на преминаващите през тялото в две позиции ленти устройство, за да би било адекватно осигурено придържането на тялото към седалката .Уточнено е , че притискането е върху долните крайници и таза на пострадалия, а инерционното движение на тялото е причинило увредите в горната му част – от волана и купето на автомобила. Вещото лице – медик – е посочило пряка причина за смъртта острата кръвозагуба и сигурен летален изход в конкретния случай, независимо от ползването на предпазен колан. Като достатъчна е определило травмата от притискане,но описвайки я като настъпила първо в горната част на тялото – ребрата и гръдния кош,макар че за притискане, ирелевантно на инерционното движение на тялото и като първа последица на удара , вещото лице – автоинженер сочи това в долната част – крайници и таз.При „нормален„ колан,вероятно / но не със сигурност / визирайки инерционен такъв,вещото лице е предположило по-малка вероятност за летален изход,но без да го изключва .В същото си изявление вещото лице – медик сочи,че по-голяма е вероятността изобщо да е бил без колан,а не с неправилно поставен такъв,както и че има значение ползването на колан и типа на колана,без допълнителни пояснения на изявлението си.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е прието 25 % съпричиняване на вредоносния резултат и от пострадалия, поради неправилно поставен предпазен колан,въззивният съд е формулирал единствено краен извод за наличие на съпричиняване, при това изначално неясен в това признава ли се съпричиняване и на другото релевирано от ответника основание – над тежка степен на алкохолно опиянение на пострадалия водач на МПС,препращайки към мотивите на първоинстанционното решение,по реда на чл.272 ГПК,вкл. относно обосноваване размера на справедливо обезщетение за всеки от ищците. В първоинстанционното решение,обаче, липсват мотиви, касаещи преценка на противоречието в заключението на комплексната експертиза и в изявленията, вкл. помежду им, на вещите лица от същата, при разпита им в съдебно заседание,относно факта на поставен изобщо колан и значението му за настъпването на вредите,вкл. относно поредността на нанасяне на увредите и животозастрашаващата такава или такива,доколкото не всички са описани като причинност с инерционното придвижване на тялото след удара,предпоставено и от липсата на надлежно упражнена от презпазен колан функция. Формиран е крайният извод за несъмнено непоставен изобщо предпазен колан и причина за смъртта острата кръвозагуба , в резултат на увреждане горната част на тялото, независимо че вещото лице – медик не е изключило вероятността за летален изход и при поставен предпазен колан. Доводи относно неправилността на първоинстанционното решение, в аспект на несъобразено противоречие в доказателствата и несъобразявянето им в цялост, се съдържат във въззивната жалба на настоящите касатори .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторите са посочили на първо място „неспазване изискването за мотивираност на решението”, като съществено нарушение на съдопроизводствените правила.В тази връзка са формулирали процесуалноправния въпрос : Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с реш.№ 42 по гр.д.№ 5488 / 2013 год. на ІV г.о. ВКС / определенията в производства по чл.288 ГПК и по административни дела не формират приложима в обосноваване допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК съдебна практика / . Формално се сочи и хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Формулирани са и група въпроси, свързани с приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД: 1/Кои са предпоставките за да се приеме наличие на съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД и всяко ли нарушение на правилата за движение има значение за настъпването на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП ? ; 2 / Ако е безспорно установено ,че смъртта е настъпила от притискане на тялото поради силни деформации на купето,може ли да се приеме съпричиняване от пострадалия поради неизползване на колан ? ; 3/ Достатъчно ли е да се констатира едно общо нарушение или следва да се установи коя от травмите би била предотвратима от поставен колан и какво значение за крайния увреждащ резултат има съответно тази травма ? ; 4 / Може ли да се приеме съпричиняване, при положение,че ползването на колана не би предотвратило травмите,водещи до смърт?;5/Налице ли са предпоставките за приемане на съпричиняване,поради неизползван предпазен колан,при недоказаност по категоричен начин, че ползването му би довело до по-леки травми и предотвратило леталния изход? Достатъчен ли е за приемане на съпричиняване хипотетичния извод на вещото лице,че при поставен предпазен колан съществува вероятност за запазване живота на пострадалия,ако от останалата част на обясненията на вещото лице е видно,че тази вероятност съществува при различен тип предпазен колан – инерционен?.Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с реш.№ 45 по т.д.№ 525/2008 год. и реш.№ 154 по т.д.№ 977 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС , както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – с реш.№ 97 по нак.дело № 1359/1967 год. на ІІІ н.о.,реш.№ 322 по нак.дело № 234/1973 год. на ІІІ н.о. ВС , реш.№ 407 по нак.дело № 365 / 1987 год. и реш.№ 260 по нак.дело № 216/1983 год. на ВС.Формално е посочена и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с цитиране на нормата. Все в обосноваване на допълнителен селективен критерий по въпросите за съпричиняването ,самостоятелно е посочено и реш.№ 206 по т.д.№ 35 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС .
Зададен е и въпроса: Във всички случаи ли съдът е длъжен да намали дължимото обезщетение при установено съпричиняване и в обема,в който то е прието,доколкото чл.51 ал.2 ЗЗД визира само възможност / употребен глагола „може „ / да бъде намалено обезщетението ? – в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с реш. 511 по нак.дело № 510 / 2008 год. на І н.о. ВКС , както и при формално посочена хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По приложението на чл.52 ЗЗД са формулирани друга група въпроси : 1 / Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл.52 ЗЗД с действително търпимите морални вреди и всички факти имащи значение в тази връзка, при предявен иск по чл.226 ал.1 КЗ, нарушава ли принципа на справедливост при определяне на обезщетението за тези вреди ? 2/Налице ли е нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, когато съдът не е посочил критериите, които отчита за приложение принципа на справедливост и не е съобразил в достатъчна степен всички критерии и обективно съществуващите факти имащи значение за определяне размера на обезщетението ? ; 3 / Нарушен ли е материалния закон – чл.52 ЗЗД – ако съдът не е отчел начина на настъпване на увреждането – неочаквано и несвоевременно настъпила смърт,по мъчителен и жесток за пострадалия начин / увреждания по цялото тяло / ? ; 4/ Нарушен ли е материалният закон при неотчетен лимит на отговорност на застрахователя ? 5/ Лимитите на застрахователна отговорност или икономическите условия са водещи при определяне размера на обезщетението?. По първия от формулираните въпроси се сочи противоречие с ППВС № 4 / 1968 год., реш.№ 93 по т.д.№ 566 / 2010 год. на ІІ т.о. , реш.№ 111 по т.д.№ 676 / 2010 год. на ІІ т.о. и реш.№ 177 по т.д.№ 14 / 2009 год. на ІІ т.о. ВКС . В обосноваване довод за занижен размер на присъдените обезщетения се сочат и реш.№ 603 по гр.д.№ 209 / 2009 год. на САС, реш.№ 1439 по гр.д.№ 1577 / 2011 год. на САС , реш.№ 367 по гр.д. № 4118/ 2009 год. на СГС, реш.№ 70 по гр.д.№ 2550 / 2007 год. на СГС и решение от 05.08.2013 год. по гр.д.№ 17097 / 2012 год. на СГС.Същите решения се упоменават общо в обосноваване допълнителен селективен критерий по всички преждепосочени въпроси по приложението на чл.52 ЗЗД , като формално се сочи и хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Независимо от засягане проблематиката за значението на лимитите на застрахователната отговорност в предходните 4-ти и 5-ти въпроси, касаторът е формулирал и следните: 1 / Следва ли съдът при постановяване на решението си по иск по чл.226 КЗ, освен с принципа на чл.52 ЗЗД да съобразява и лимитите на застрахователно покритие,съобразно чл.266 КЗ,предвид динамиката на нормата и във връзка с пар.27 ПЗР на КЗ?;2 / Включват ли се в критериите за справедливост промените на законодателството и на обществено-икономическите условия в страната и не следва ли размера на присъжданите обезщетения да отразява тези промени ? и 3/ Длъжен ли е съдът да отчете лимитите на застрахователната отговорност като критерий за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД вр. с чл.226 ал.1 КЗ,при положение че самият законодател непрекъснато завишава минималните размери на лимитите на застрахователната отговорност,с цел по-пълно компенсиране на причинените вреди? – въпросите са обосновани в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с реш.№ 83 по т.д.№ 795/2008 год. на ІІ т.о. и реш. № 66 по т.д.№ 619 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, както и на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Настоящият състав намира,че процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, независимо от препращането по реда на чл.272 ГПК,доколкото въззивната жалба съдържа доводи за съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд при преценката на доказателствата, от което пряко зависи правилността на установената фактическа обстановка досежно механизма на увреждането и предотвратимостта на леталния изход, удовлетворява изискването за правен въпрос и се явява обосновано с цитираното решение – реш. № 42 по гр.д.№ 5488 / 2013 год. на ІV г.о. ВКС във връзка с т.2 на ТР 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Групата въпроси по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД са в преобладаващата си част фактологични,предпоставящи извод, основан на конкретните факти и доказателства по делото, респ. и предпоставящи предварителна преценка за доказаността на всеки от релевантните факти и годността на доказателствата за тях, каквато надлежна мотивираност на въззивния акт е предмет на преждекоментирания правен въпрос.Тъй като правилната преценка на доказателствата и установимите от тях факти относно механизма на увреждането,предпоставя доколко изобщо същият би бил адекватен на въведения с въпросите механизъм на увреждането, при настоящата мотивираност на акта те не удовлетворяват изискването за правни въпроси,тъй като включват предпоставки,които въззивният съд не е коментирал за доказани,,вкл. не са съобразени като доказани от първоинстанционния съд,към чиито мотиви въззивният е препратил. Например: „настъпила смърт от притискане на тялото при деформации на купето„ / втори въпрос /,„ползването на предпазен колан не би предотвратило травмите, довели до смърт„ / четвърти въпрос, в различна редакция преповторена същата теза и в пети въпрос/,„от обясненията на вещото лице е видно,че изводът за вероятност да се предотврати леталния изход касае само случаите на инерционен колан „, какъвто не е бил коланът в процесния случай /шести въпрос/.Отговорът на втори,четвърти,пети и шести въпроси е предопределен от отговор на въпрос за принципното приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД, каквито са единствено първият и третият от формулираните:Всяко нарушение на правилата за движение ли предпоставя наличие на съпричиняване от пострадалия и в частност – при твърдяно съпричиняване поради непоставен предпазен колан – достатъчно ли е да се установи нарушението или е необходимо изследване коя / кои от причинените травми биха били предотвратени от поставянето на колана и как предотвратяването им се отразява на крайния резултат,предвид наличието на множество травми? На тези правни въпроси, обаче, въззивният съд, чрез препращането по реда на чл.272 ГПК, не е дал противен на задължителната практика отговор .Първоинстанционното решение изрично сочи, че съпричиняването предпоставя установяване на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредите,приемайки че такава поради непоставен предпазен колан е налице,тъй като от доказателствата съдът възприема фатална за наследодателя на ищците острата кръвозагуба от удара в горната част на тялото,а не от притискане , поради деформации на купето, който удар е способстван именно от свободното,неограничено от предпазен колан, придвижване на тялото.Следователно, обуславящо за изхода на спора е не неправилното интерпретиране на чл.51 ал.2 ЗЗД,а доколко кореспондират с действителната фактическа обстановка възприетите от първоинстанционния, респ. по реда на чл. 272 ГПК и от въззивния съд, предпоставки за наличието на съпричиняване. В този смисъл, извън останалите – фактологични,въпроси първи и трети покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, но не са обосновани с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Наличието на задължителна практика изключва приложимостта на каузална такава ,в обосноваване хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, а формално позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не удовлетворява обосноваването на този допълнителен критерий.
Въпросът дали съдът дължи във всички случаи намаляване на обезщетението при установено съпричиняване и в обема на същото , доколкото разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД съдържа модалния глагол „може„,не съставлява правен такъв – включен в предмета на спора и обусловил решаващите мотиви на въззивното решение.Трайна и непротиворечива е съдебната практика,че при направено възражение за съпричиняване съдът дължи произнасяне и намаляване на обезщетението,в случай на установено такова,като редакцията на разпоредбата е била предмет на тълкуване единствено с оглед това, дали съпричиняването следва да бъде съобразено от съда и служебно ,а не само по възражение на противната страна /т.д.№ 540 / 2012 год. І т.о. ВКС/.
Въпросите по приложението на чл.52 ЗЗД вероятно са обусловени от неправилната преценка на касаторите за относимост на мотивите на въззивното решение,но не и тези на първоинстанционното , към които въззивното препраща по реда на чл.272 ГПК.В първоинстанционния съдебен акт са посочени релевантни за определяне размера на обезщетението,за всеки от ищците, критерии и относимите в обосноваване всеки от тях факти.Касаторът не е посочил определено,некоментирано,но относимо към крайния резултат обстоятелство, а извел различни крайни изводи за обусловимите като справедливи размери на обезщетенията, въз основа на така коментираните факти. Правният въпрос следва да бъде относим към правните аргументи на съда по приложението на закона и практиката.Когато отговорът предпоставя конкретна преценка на факти и обстоятелства, относими към определяне на този размер,тази преценка е предмет на проверка по същество за правилността на решението, на основание чл.281 т.3 от ГПК.Касае се за фактологично обусловени въпроси по правилността на определения размер на обезщетенията, вкл. по отношение съобразяване лимитите на застрахователно покритие,като ориентир за съобразяване на конкретните обществено – икономически условия,а не до правни аргументи на съда,навеждащи на приложение критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД вр. с чл.45 от ЗЗД,с различен от вложения от законодателя смисъл.Неоснователно е твърдението за липса на мотиви относно съобразените при определяне размера на обезщетението обстоятелства,доколкото адекватни такива първоинстанционното решение,към което въззивното по реда на чл.272 ГПК препраща, съдържа.
Следователно,касационното обжалване следва да се допусне по първия правен въпрос, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторите не дължат заплащане на държавна такса, тъй като са освободени , на основание чл.83 ал.2 ГПК , с разпореждане на зам.председателя на СГС от 03.06.2013 година.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1380 / 02.07.2014 год. по гр.д.№ 1197 / 2014 год. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение, за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :