4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр. София, 24.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 1941 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от ищеца в производството касационна жалба срещу въззивно решение № 105, постановено от Пловдивски апелативен съд, Трети граждански състав по въззивно т.д. № 1454 по описа на съда за 2013 г.
По изложени в касационната му жалба и приложение по чл. 284, ал. 3, т. 3 от ГПК към жалбата касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване, касаторът – ищец Х. Д. Г. обжалва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционно такова, постановено от Хасковски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от него срещу [фирма] и Д. Х. П., при условията на обективно и субективно, кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, със законите последици. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане от въззивния съд, при условията на евентуалност – произнасяне на касационната инстанция с друго решение по съществото на спора, с което предявените от касатора искове да бъдат уважени, със законните последици. Претендира се наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от ГПК. Противната страна оспорва жалбата.
Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима. По отношение на допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, преценена съобразно съвкупно изложените в жалбата и приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване, настоящата касационна инстанция намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените от касатора искове са отхвърлени в цялост, въззивният съд в решаващите си мотиви, след изложени принципни разсъждения за разпределението на доказателствената тежест в процеса е приел, че ищецът не е представил по делото надлежен документ за установяване на предоставянето на заем от него на ответното Е. и не се установява с оглед направените от ответниците конкретни възражения, наличие на валидно каузално правоотношение, с оглед на което да е издаден процесният запис на заповед. Според въззивния съд още е несъмнено, че записът на заповед поначало не може да служи, като доказателство за изхождащи или съпътстващи издаването му каузални правоотношения между издателя и поемателя, нито може да служи за разписка, удостоверяваща предаване на отразената в текста му парична сума, тъй като той материализира само безусловното обещание на издателя за плащане, но не и неговото удостоверително изявление, че е получил пари от поемателя.
От изложените в касационната жалба основания за касационно обжалване и в приложение, основания за допускане на такова, се извлича релевантният по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, процесуалноправен въпрос относно разпределението на доказателствената тежест в производство по иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 417, т. 9, предл. първо от ГПК с предмет установяване съществуването на вземане на ищеца – поемател по запис на заповед след издадена в негова полза заповед за изпълнение и подадени срещу същата възражения по ред на чл. 414, ал. 1 от ГПК от издателя и поръчителя по записа на заповед. Същият въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В случая е налице и твърдян от касатора допълнителен критерий за селекция на касационната му жалба – този по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно – приетият от съда правен въпрос от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с посоченото от касатора и приложено към жалбата му, постановено по реда на чл. 290 ГПК, и по силата на т. 2 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК – представляващо задължителна съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, решение № 173 от 12. 01. 2011 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. по т.д. № 901/2009 г. В обжалваното въззивно решение същият въпрос е разрешен и в противоречие със задължителните за съдилищата постановки, дадени с т. 17 от ТР № 4 от 18. 06. 2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС.
В случая се установява по делото да са налице, както основният – по чл. 280, ал. 1 от ГПК, така и допълнителният по т. 1 на същия текст, селекционни критерии за допускане на касационно обжалване, поради което и такова следва да бъде допуснато.
Съобразно постановеното в т. 1, изр. последно от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК и в т. 10в. и т. 12 от ТР № 4 от 18. 06. 2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, както и доколкото формулираният от ищеца в исковата му молба петитум на предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, не съдържа искане за установяване съществуване на вземане за направени разноски в заповедното производство, касационно обжалване следва да бъде допуснато служебно и поради вероятната недопустимост на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното такова в неговата част, с която е отхвърлен по същество иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца – касатор, към ответниците за разноските, направени в заповедното производство..
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 105, постановено на 25. 02. 2014 г. от Пловдивски апелативен съд, Трети граждански състав по въззивно т.д. № 1454 по описа на съда за 2013 г.
УКАЗВА на касационния жалбоподател Х. Д. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 956,88 лева, с посочване номера на делото и с предупреждение, че при непредставяне на такива доказателства, производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва, при внесена държавна такса за касационно обжалване – на Председателя на Първо т.о. на ВКС, за насрочване в открито съдебно заседание, а при невнасяне на определената такса в указания срок – на състава, за прекратяване.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: