6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№54
[населено място] 21.01.2016 г..
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на седми декември, през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1241 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. Е. против решение № 2422/23.12.2014 год. по гр.д.№ 3494/2014 год. на Софийски апелативен съд, в частта с която е отменено постановеното от Софийски градски съд решение от 15.05.2014 год. по гр.д.№13 430/2012 год.,досежно присъдено в полза на касатора обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, съответно е отхвърлен иска му на това основание против [фирма], за разликата над размера от 108 000 лева, до която първоинстанционното решение е оставено в сила, до претендираните 200 000 лева.Макар формално да се сочи обжалване и в потвърдителната му част, досежно произнасянето на първоинстанционния съд с частично отхвърляне претенцията за обезщетяване на имуществени вреди,касационни основания по такъв предмет на обжалване не са формирани,поради което настоящият състав не се счита сезиран с касационна жалба по претенцията за обезщетяване на имуществени вреди, на същото правно основание.Дори да би бил, с оглед цената на иска, касационното обжалване би било недопустимо, на основание чл.280 ал.2 ГПК.
Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 и чл.51 ал.2 от ЗЗД. Счита, че въззивният съд не е отчел поотделно и комплексно всички релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение факти и обстоятелства, а именно : възрастта на пострадалия, общественото му положение,характера и продължителността на лечението и възстановяването му,остатъчните явления,претърпените и търпими за в бъдеще социални и битови неудобства от увреждането, влошеното му психическо здраве.Намира определянето на справедлив размер на обезщетението несъобразено с конкретнитге икономически условия, изхождайки от неотчитането на актуалните застрахователни лимити към датата на ПТП – 12.02.2012 год. / пар.27 ал.1 ПЗР на КЗ /.Неправилното приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД касаторът намира в отчитането на съпричиняване,предвид обстоятелство / непоставен от пострадалия предпазен колан /,което само по себе си не е категорично доказано да е допринесло по какъвто и да било начин увреждането,т.е. без установена безспорна причинност между непоставянето на предпазен колан и настъпването на вредата, с оглед нейната характеристика, местоположение,както и хипотетичната в тази връзка констатация на вещите лица от съдебно-техническата експертиза за възможен, но не и сигурен,по-лек характер на търпимите увреждания при правилно поставен предпазен колан.В този смисъл касаторът намира, че в противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, въззивният съд е отчел съпричиняването въз основа на предположения.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба,като счита,че формулираните въпроси са фактологични, а не правни, и отговор на същите предпоставя обсъждане на касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, т.е. преценка правилността на въззивното решение по същество и досежно съобразяването на всички събрани по делото доказателства, което не е предмет на настоящата фаза и на основанията по чл.280 ал.1 ГПК.Касаторът намира,че по приложението на чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД е формирана богата,задължителна за въззивния съд съдебна практика,която изключва предпоставките за произнасяне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,посочена в обосноваването на допълнителен селективен критерий.
Върховен касационен съд ,Търговска колегия , първо отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна,в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение – в частта му по иска по чл.226 ал.1 КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП от 12.02.2012 год., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ лек автомобил – подлежи на касационно обжалване и е валидно и допустимо , намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , от Е. Е., против [фирма], за обезщетяване на вреди от ПТП , настъпило на 12.02.2012 год.,по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил,претендирани в размер от 200 000 лева. Въззивният съд е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 120 000 лева , с оглед което частично е отменил първоинстанционното решение,в частта му с която искът е уважен за сума над 108 000 лева и отхвърлил иска за разликата между 108 000 лева и присъдените 144 000 лева, както и оставил в сила първоинстанционното решение,за отхвърялне на иска за разликата до претендираните 200 000 лева.Справедливият размер от 120 000 лева е занижен до 108 000 лева, поради отчетено съпричиняване от пострадалия,прието в размер на 10 %,тъй като същият е пътувал без поставен предпазен колан.За да приеме последното,съдът е игнорирал свидетелските показания на водача на лекия автомобил, в който се е возил пострадалия,чиято наказателна отговорност за ПТП е ангажирана с влязла в сила присъда,като ги е счел противоречащи на доказателствения материал по делото – заключение на комплексната съдебно-техническа и медицинска експертиза.В същото е посочено,че липсват документирани след ПТП травматични следи върху тялото на пострадалия, от естество сочещо на причиняването им от правилно поставен предпазен колан,както и че при правилно поставен предпазен колан би било възможно настъпването на по-леки увреждания,но при невъзможност да се посочи какъв конкретно би бил характера им,предвид силните деформации върху купето на автомобила и неяснота с кои части тялото на пострадалия е било в контакт с деформиращите се от удара / перпендикулярен , отдясно,с дълбочина 0,55 м. навътре / части на автомобила / отчитайки заеманата от него предна дясна седалка/.Въззивният съд е споделил определените от първоинстанционния 10 % съпричиняване,мотивирайки се с обстоятелството, че и при правилно поставен предпазен колан, увреждания за ищеца / макар неустановимо с каква по-лека на претърпяната степен / биха настъпили.За да определи справедливо обезщетение в размер на 120 000 лева,съдът е коментирал вида на претърпените увреди,не и характера и вида на претърпяното лечение,вкл. продължителния постелъчен режим и търпимите от залежаването последици;посочил е единствено продължителността на възстановителния период – година и половина,но не и характера на търпимите в рамките на същия социални и битови неудобства,вкл. по ежедневното обслужване и придвижване на пострадалия;отчел е процентното ограничение в движенията на засегнатите крайници, не и неблагоприятната прогноза за възстановяване обема на движенията изцяло,нито продължаващите от това ограничение болки и неудобства,вкл. определените 52 % трайна нетрудоспособност на пострадалия,вкл. в аспект на възрастта му – последната формално посочена като критерий,но с неясно,досежно формирането на изводи за справедлив размер на обезщетението,значение – „ очаквано / с оглед същата/ бавно подобрение в състоянието„. Съдът е коментирал предстоящи оперативни интервенции,рехабилитационно и възстановително лечение,с очаквана бъдеща продължителност не по-малко от 5 години.Не е коментирал изобщо заключението на приетата психологическа екпертиза, досежно установени данни за посттравматично стресово разстройство и продължаващото му в конкретни аспекти проявление.Не са коментирани доказателства относно емоционалното състояние на пострадалия,в резултат на причиненото увреждане и последиците му в обществен план : лишаване от възможност за труд в разцвета на трудоспособна възраст / 28 год./, непълноценност като родител и при общуване – предвид потиснатост и ниско самочувствие,с оглед видими белези и проявления на увреждането.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване,касаторът формулира следните въпроси : 1/ Следва ли при определяне размера на обезщетението по справедливост / чл.52 ЗЗД / да се вземат предвид конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите„ ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на въззивното с решение № 83 по т.д.№ 795 / 2008 год. и решение № 1 по т.д.№ 299/2011 год. на второ т.о. на ВКС; 2/ При определяне размера на обезщетението по справедливост / чл.52 ЗЗД / съдът следва ли да съобрази възрастта на увредения, общественото му положение,начина,времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления,претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще,констатирано влошено психическо състояние ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ППВС № 4/ 1968 год., реш. № 749/05.12.2008 год. по т.д.№ 387/2008 год. на второ т.о. на ВКС и № 350/17.10.2011 год. по гр.д.№ 1382/2010 год. на четвърто г.о. на ВКС, както и с формално посочване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ; 3/ За да е налице съпричиняване,следва ли да е установен по категоричен начин конкретния принос на пострадалия или са достатъчни индиции за причинна връзка между поведението му и увреждането ? – въпросът обоснован в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното с решение № 98/24.06.2013 год. по т.д.№ 596/2012 год. на второ т.о. на ВКС.
Довод по приложението на релевантен ориентир за определяне на обезщетението – застрахователните лимити,съгласно пар. 27 ал.1 ПЗР на КЗ – въззивната жалба съдържа, но въззивният съд не се е произнесъл по същия,което обуславя релевантност на процесуално правен въпрос по приложението на чл.269 пр.второ ГПК.Отделно от последното, прилагането на застрахователните лимити като адекватен ориентир е решаващо в случай на неоспорено съобразяване от съда на всички релевантни за определянето на справедливо обезщетение обстоятелства, доколкото именно характеристиката на конкретно търпимите вреди предопределя обхвата на обезщетяването.В този смисъл и с оглед предпоставеност на отговора на този въпрос от разрешаването на втория от поставените въпроси,първият формулиран такъв не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – не съставлява въпрос,от чийто отговор би бил пряко предпоставен различен от достигнатия правен резултат.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос относно прилагане критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД,в какъвто смисъл следва да бъде обобщено изричното изброяване на несъобразени от въззивния съд,релевантни за определяне размера на обезщетението обстоятелства,се явява релевантен за изхода по конкретния спор и с това се установява общата предпоставка за допускане на касационното обжалване – правен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК / макар нецитирана конкретно / е и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване,предвид противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 год.,изрично посочена в изложението.Изводите на въззивния съд са в несъответствие със задължителните указания,залегнали в същото: за обосноваване прилагането на критерия за справедливост с всички относими към определянето на размера на обезщетението елементи и мотивиране на решението в аспект на комплексната им преценка. Цитираните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК,не са от естество да обосноват касационното обжалване,като постановени по различни от посочения правни въпроси,макар при произнасянето по същество да са изложени мотиви относно правилното приложение на чл.52 ЗЗД. Наличието на задължителна съдебна практика,при необосноваване на противоречие в същата,изключва формално цитираната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Третият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Обоснован се явява и сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното с реш. № 98/24.06.2013 год. по т.д.№ 596/2012 год. на второ т.о. на ВКС,прилагащо възведеното с т.7 на ППВС 17/1963 год. задължително указание – за приемане съпричиняване само с оглед безспорно установен обективен принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат.
Следователно въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване,при обосновани основания за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по втори и трети от горепосочените въпроси – относно приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса.
Водим от горното,Върховен касационен съд, Търговска колегия, І -во търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2422/23.12.2014 год. по гр.д.№ 3494/2014 год. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва за насрочване на Председателя на първо търговско отделение на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :