6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
С., 24,11,2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3465/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] и касационна жалба на [община] против решение №472 от 17.07.2014г. по т.д. 635/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Ответниците по касация – [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на [фирма] – [населено място]:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Същата е подадена срещу въззивното решение, в частта му, с която е уважен иска по чл.92 ЗЗД, предявен от [община] против касатора за сумата 599313.54лв. – неустойка за 2009г. по чл.19 вр. чл.9 от договор №655/13.04.2007г. за продажба на 16168 дяла съставляващи 100% от капитала на [фирма] ,както и за сумата 52418.70лв. – неустойка по същата клауза от договора за 2011г., и в частта за разноските.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел диспозитива на обжалвания съдебен акт. Поставил е въпросите : 1/”Как трябва да се процедира от въззивния съд, съответно от касационния когато пред тях се констатира нередовност на исковата молба”.2/”Има ли значение размерът на уговорената неустойка за последиците по чл.92, ал.2 от ЗЗД и при преценката за действителност на неустоечната клауза. Действителна ли е клаузата за неустойка, която нарушава принципа на справедливост и е уговорена като средство за неоснователно обогатяване”и 3 / „ Може ли да се намали неустойка по приватизационен договор поради прекомерност на уговорената стойност”. ” По първият въпрос, страната е развила разбирането си за нередовност на исковата молба, като е поддържала противоречие с ТР ОСГК № 1/01г. По вторият въпрос, като допълнителен критерий е поддържано оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради несъобразяването му, според касатора с т.3 на ТР ОСТК №1/10г. По третия въпрос е сочено лаконично противоречие с т.1 и 2 на ТР ОСТК № 1 /10г. Други доводи не са развити.
Както с касационната жалба, така и с изложението си, касаторът е развил оплакване за недопустимост на произнасянето на въззивния съд, поради разглеждането на нередовна искова молба. Това оплакване следва да бъде обсъдено и без да се съобразява с поставения от касатора общ и хипотетичен въпрос, поради това, че наличието на вероятна недопустимост на акта формира самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване -арг. т.1 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/09г.Касаторът е поддържал, че сезираща съдилищата искова молба на [община] е нередовна поради това, че не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 т.4 и 5 ГПК.Поддържано е в тази насока, че изложените факти не съответствали на петитума на исковата молба – конкретно е твърдяно несъответствие за периода, за който се претендира неустойката, непосочен размер на претенцията спрямо всеки от ответниците поотделно и по периоди, като не било изяснено и за кой период са отнесени направените през 2012г. инвестиции и цената на иска била формирана съобразно окончателния доклад за периода 13.04.2007г. – 12.04.2011г., а в петитума бил заявен като процесен периода 13.04.2007г. -31.12.2011г.Страната е поддържала, че дори и подадената в резултат на проведено производство по чл.129 ГПК уточняваща молба не отстранявала тези нередовности като отново неконкретизирала спорното право. Оплакването е фактически и правно необосновано. Възражение относно същите нередовности на исковата молба – неизясненост на претенцията, ответниците по иска / в това число и касатора/ са направили с отговора си депозиран пред първостепенния съд на 07.02.2013г. С определение от 03.12.2013г. по т.д. 915/12г., съдия при СтОС е оставил исковата молба без движение, като е дал изрични указания- ищецът да посочи конкретно претенциите си към всеки от ответниците и спрямо всеки от тях да установява претендирания размер, както и да бъде посочено по видове неизпълнението за инвестиции, съобразно чл.9 , ал.1, т.1 от договора между страните. С молба от 09.12.2013. ищецът е изпълнил изцяло това изискване, като е разгледал неизпълнението на чл.9 ал.1 от приватизационния договор по години, съобразно заложените в този текст задължения на ответниците за всяка календарна година от процесния период т.е. конкретизирал е претенциите в конкретните им измерения – като задължение – изпълнение и неизпълнение.Уточнил е и размера им по години за периода 2007-2011г. Посочил е, че е предявил главен иск – за солидарно осъждане на ответниците/ отхвърлителното решение на първостепенния съд по този иск като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на обсъждане в настоящото производство/ и евентуален – за осъждането им в съответствие с участието им в гражданското дружество – уточнено като дялове, ответници, изпълнение, съответно неизпълнение и дължима претендирана неустойка. По този начин са отстранени недостатъците на исковата молба и уточнено общото твърдение в първоначалната искова молба за неизпълнение на инвестиционната програма в нарушение на чл.9 от приватизационния договор. Извеждането на нередовност на исковата молба от събраните по делото доказателства и установеното по спора не обосновава направения от касатора извод за нередовност на сезирането, поради това, че редовността на исковата молба се преценява само съобразно заявеното с нея, респективно уточненото по реда на чл.129 ГПК, а не от събраните доказателства, които касаят основателността на тези твърдения. С оглед изложеното се налага извод, че съдът се е произнесъл по редовна искова молба и съответно решението е допустимо.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Следователно, въпросът ”Има ли значение размерът на уговорената неустойка за последиците по чл.92, ал.2 от ЗЗД и при преценката за действителност на неустоечната клауза. Действителна ли е клаузата за неустойка, която нарушава принципа на справедливост и е уговорена като средство за неоснователно обогатяване” не съответства на така определената дефинитивност на правния въпрос, тъй като е общ и хипотетичен и не се основана на конкретни правни изводи на въззивния съд, обусловили обжалвания резултат . Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационно обжалване.В тази връзка следва са отбележи и това, че касаторът е поддържал разбиране за противоречие по тези въпроси със задължителна практика на ВКС/ ТР ОСТК №1/10/, от която обаче съставът не се е отклонил, тъй като в съответствие с нея е извършил преценка, че уговорената неустойка по чл.19, вр. чл.9 от приватизационния договор не излиза извън присъщите й функции. Изводът е мотивиран подробно, с това че неустойката е уговорена в защита на обществен интерес и като такава е съобразена с принципа на справедливостта. Правилността на тези изводи не е предмет на настоящето производство и сама по себе си не обосновава противоречие с тълкувателната практика, указваща, че във всеки случай съдът следва да осъществи преценка за тези обстоятелства, съобразно фактите по делото. Касаторът е достигнал до същия извод, тъй като е цитирал именно това разрешение -относно необходимостта от преценка за всеки отделен случай, каквато съдът е направил, но е обосновал соченото противоречие изцяло с оплакването си за неправилност на направените от съда изводи. Доводите за неправилност на акта по принцип са ирелевантни спрямо настоящето производство тъй като са съобразени с чл.281 ГПК, а не с лимитивно изброените основания по чл.280 ГПК. Поради това и разбирането на касатора за неправилност на изводите на съда, не обосновава наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въпросът- „Може ли да се намали неустойка по приватизационен договор поради прекомерност на уговорената стойност” е общ и извън предмета на спор, с оглед липсата на възражение за прекомерност на неустойката.
Не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК поради което решението в обжалваната част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По жалбата на [община]:
Предмет на обжалване е решение №472 от 17.07.2014г. по т.д. 635/2014г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му,относно частичното отхвърляне, с оглед изтекла погасителна давност на предявените искове с правно основание чл.92 ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С представеното в резултат на проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е поддържал основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Поставил е въпроса- ”При определяне стойността на направените инвестиции, респ. стойността на неизпълнената част от инвестиционната програма, и/ или дължимата неустойка при неизпълнение, следва ли съдът да се позовава единствено на заключението на вещото лице, или трябва да се извърши преценка на заключението на в. л.в съответствие с останалите доказателства по делото”.Въпросът не отговаря на критериите по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед и това, че е свързан с оплакване на страната за неправилност на решението, но не и с решаващите мотиви на състава. Съдът се е позовал на заключението на изслушаната експертиза с оглед установяване размера на изпълнението, респ. с неизпълнената част, като в тази връзка страната не сочи какви други доказателства, установяващи различни факти опровергават или променят този извод.Касаторът е подкрепил твърдението си, с това, че съдът игнорирал изложените от ищеца обстоятелства, но тъй като същите не съставляват доказателства то се налага извод, че страната не е сочила в какво се изразява допуснатото процесуално нарушение – какво доказателство е игнорирал съставът, което е от такова значение, че извеждането на изводите едностранчиво – от едно единствено доказателство опорочава правния резултат. Нещо повече касаторът – ищец в производството е поддържал, че е твърдял различни факти-че част от извършените инвестиции са за по-ранен период от време, но тези факти е следвало да бъдат доказани при негова доказателствена тежест по отношение на основателността на претенциите. Твърдението за осъществяване на определен факт, не е равнозначно на неговото доказване, а съдът определя фактическата обстановка само въз основа на доказаните факти. Още повече, че в случая съдът е взел предвид твърденията на страната, като е констатирал неправилност на решението на първостепенния съд по отношение на присъдения размер и изрично е извел от доказателствата по делото, експертизата и направените от ищеца фактически доводи различен по-висок размер на неустойката, обоснован математически. Липсата на поставен релевантен правен въпрос прави без правно значение соченото решение на ВКС, тъй като със същото е направен единствено извод, свързан със задължението на съда да обсъди всички доказателства, което по разглеждания правен спор, както вече бе посочено е било направено.
Въпросът- „Периодични плащания ли са отделните вноски при поето общо задължение за плащане”,така както е поставен и със сочената практика, третираща плащане на цената на приватизирания обект по приватизационен договор е ирелевантен, тъй като е извън предмета на спора, с оглед претенцията за заплащане на неустойка, свързана с неизпълнение на заложената инвестиционна програма.Същото е относимо и към въпросът: „Може ли да ес приложат разпоредбите на чл.76 ЗЗД когато се касае за няколко еднородни задължения, възникнали от едно и също правоотношение”. Страната е подкрепила този въпрос с доводи за неправилност на приетото от съда, че тази норма е неотносима към настоящият случай като отново е поддържала наличие на противоречива практика, касаеща обаче единствено дължими цена, лихви и неустойки и като такава ирелевантна за установяване на соченото основание. Както е отбелязал и решаващият състав в случая се касае за неизпълнение на конкретни задължения,които не са еднородни, а различни- поети в изпълнение на конкретно предвидени мерки по осъществяване на инвестициите, поради което и въпросът и практиката посочена от страната са неотносими към него.В същият смисъл следва да се третира и въпросът „ Периодични плащания ли са отделните вноски при поето общо задължение за плащане”Той не само е ирелевантен но тази ирелевантост се извежда и от сочената практика от касатора третираща заплащането на цената на приватизираните обекти по приватизационни договори.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №472 от 17.07.2014г. по т.д. 635/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: