4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
[населено място] ,01,12,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на пети октомври,през две хиляди и петнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 332 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 279/24.10.2014 год. по т.д.№ 405/2014 год. на Апелативен съд – В., с което е отменено решение № 389/16.04.2014 год. по т.д.№ 1947 / 2013 год. на Варненски окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] обективно съединени искове,с правно основание чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД – за връщане на сумата от 48 620,26 лв.,ведно със законната лихва върху същата от 09.10.2013 год. до окончателното й изплащане,както и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД , за сумата от 1 296,37 лева – обезщетение за забава в издължаване на главницата,за периода 05.07.2013 год. до завеждане на исковата молба. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неяснота на част от мотивите, до степен приравняваща ги на липсващи такива,както и несъответни,с оглед приетата правна квалификация на главния иск мотиви,некореспондиращи с обосноваващите иска предпоставки,в който смисъл се визира противоречие с материалния закон – чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД.Макар формално да се сочи необоснованост на въззивното решение, относими към обосноваване такъв порок на въззивния акт обстоятелства не са изложени.
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът твърди,че заплатените от него ,в полза на ответника, суми – цена за достъп до електроразпределителната мрежа, в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници – подлежат на връщане на отпаднало основание,тъй като ценообразуването е извършено въз основа на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, съгласно раздел седми , т.1 и т.2 от Решение № Ц – 33/14.09.2012 год. на ДКЕВР, в тази му част отменено с влязло в сила, като потвърдено от петчленен състав на ВАС, решение № 4025 / 21.03.2013 год. по адм.дело № 12 423 / 2012 год. на ВАС.
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че между страните е налице валидно възникнало и съществуващо към периода 11.10.2012 год. – 05.07.2013 год.,за който е заплатена цената за достъп,чието връщане се претендира,облигационно правоотношение.Макар отмяната на Решение Ц – 33 / 14.09.2012 год. на ДКЕВР да има обратно действие, тази отмяна не се отразява на валидността на облигационното правоотношение между страните,законово регламентирано,вкл.относно възмездността на предоставяната услуга „ достъп до електроразпределителната мрежа”. С отмяната му не отпада правното основание за заплащането на цена за достъп, чието предоставяне в процесния период не е било спорно.В мотивите си въззивният съд е изложил допълнително съображение,основано на служебно известно му Решение № КМ – 1/13.03.2014 г. на ДКЕВР, за приети компенсаторни мерки в случаите на отклонение на окончателните цени от временните,по отношение на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници,които не са оспорвали Решение № Ц – 33 на ДКЕВР,вкл. по отношение на тези, „спрямо които към датата на постановяване на Решение № Ц – 6/13.03.2014 год. на ДКЕВР няма влезли в сила съдебни решения за отмяна на Решение Ц -33 на ДКЕВР”.Съдът е обосновал извод, че ищецът е адресат на тия компенсаторни мерки , т.е. доколкото с оглед съотношението между определените временни и окончателните цени би било налице различие,обуславящо неоснователно за ищеца разместване на имуществени блага,то би било преодолимо чрез тези компенсаторни мерки.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Отмяната на Решение № Ц – 33 / 14.09.2012 год. на ДКЕВР с влязло в сила решение на Върховен административен съд обуславя ли отпаднало с обратна сила задължение за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа от страна на производителите на енергия от възобновяеми източници ? и 2 / Ако отмяната на Решение № Ц – 33 / 14.09.2012 год. на ДКЕВР води до отпадане с обратна сила на задължението за заплащане цена за достъп,следва ли енергоразпределителните дружества да върнат заплатените цени за достъп, определени въз основа на решението на ДКЕВР,чието обжалване, съгласно чл. 13 ал.7 от Закона за енергетиката,не е спряло изпълнението му ? . Въпросите са обосновавани в хипотезите на : 1 / чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с ТР № 17 / 1959 год. и ТР № 50 / 1985 год. на ОСГК на ВС, в хипотезата на чл.280 ал1. т.2 ГПК; 2 / на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – с приложена противоречаща на въззивното решение казуална практика; 3/ с обосноваване хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Вторият от въпросите няма характеристиката на правен, доколкото предполага отговор,основан единствено на последиците от отговора на първия въпрос, без да съдържа специфика отнасяща се до приложение на конкретна материална или процесуална правна норма.
Първият от въпросите обхваща съдържанието на спора между страните и е релевантен спрямо решаващите мотиви на въззивното решение, според които отмяната на Решение № Ц – 33 /14.06.2012 год. на ДКЕВР сама по себе си не обосновава задължение за връщане на заплатена,за действително предоставена услуга за достъп до електроразпределителната мрежа,цена.В качеството му на правен,въпросът следва да се конкретизира,съобразно правомощията на настоящата инстанция ,посочени в ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, в смисъла, кореспондиращ на правното основание на предявената претенция – чл.55 ал.1 пр .трето ЗЗД , а именно : Отмяната, по реда на АПК,с влязло в сила съдебно решение,на индивидуален административен акт / решение на ДКЕВР/ , определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа,обуславя ли задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени цени за предоставения достъп, като заплатени на отпаднало основание ?
Въпросът покрива общия селективен критерий и е обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,с представена от страната, противоречаща на разрешението,дадено от въззивна инстанция,казуална практика,в отговор на същия : влезли в сила решение по гр.д.№ 2206/2014 год. и решение по гр.д.№ 2208/2014 год. на Варненски окръжен съд.Останалите приложени съдебни решения – казуална съдебна практика, не са доказано влезли в сила. В първото от цитираните решения , с оглед препращането по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния акт, също представен / решение от 03.07.2014 год. по гр.д.№ 392 / 2014 год. на Варненски районен съд / , въззивният състав – доколкото не е изложил каквито и да било собствени мотиви – е споделил изцяло извода на първоинстанционния,че с отмяната на решението на ДКЕВР,имаща обратно действие, формираните съобразно същото и заплатени цени за достъп до електроразпределителната мрежа на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници , се дължат на отпаднало основание – чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД. Същият е формираният и във второто цитирано решение решаващ извод за основателност на претенциите, с правна квалификация – чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД .
Не се обосновават хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Цитираните тълкувателни решения по начало не формират задължителна съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,с оглед задължителните указания в т.2 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Задължителна практика,при действието на Закона за устройство на съдилищата, т.е. за периода до влизане в сила на Закона за съдебната власт от 1994 год., са единствено тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд / чл.59 ЗУС /.При това,разрешените в тези тълкувателни решения хипотези са различни от настоящата,доколкото в процесния спор ищецът не е противопоставял действително приложими за периода на предоставян достъп до електроразпределителната мрежа цени, съобразно които заплатените от него, на основание отмененото по реда на АПК решение на ДКЕВР, се явяват завишени.В този смисъл и въззивният съд не е отказал,като дължим на отпаднало основание,така формиращ се от различието в приложените, но отменени и действително приложимите с оглед възмездния характер на правоотношението цени,остатък.
Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е обоснована съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 279 / 24.10.2014 год. по т.д.№ 405 / 2014 год. на Апелативен съд – В. .
УКАЗВА на [фирма],в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателства за заплатена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 998,33 лева .
След представяне на доказателство за заплащането й или след изтичането на срока,делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване, или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :