8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№787
гр. София, 21.10. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 2415 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от ищеца в производството А. Н. Б., действаща като едноличен търговец с фирма [фирма], ЕИК:[ЕИК], касационна жалба срещу въззивно решение № 837, постановено на 29. 04. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Девети състав по т.д. № 4775 по описа на съда за 2013 г., с което е потвърдено първоинстанционно такова, постановено от Софийски градски съд по т.д. № 2653 по описа на съда за 2012 г., с което на свой ред са отхвърлени предявените от касатора срещу ЗД [фирма], при условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 229 от Кодекса за застраховането, със законните последици.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, като постановено при нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като се твърди, че необосновано въззивният съд е приел, че предявените от касатора искове са погасени с изтичането на кратката, законоустановена в чл. 197 от КЗ, тригодишна давност, с която се погасяват исковете по имуществени застраховки, противно на твърденията на ищеца, че процесният договор между него и ответното застрахователно дружество е не такъв за имуществена застраховка, а за застраховка „Гражданска отговорност“, исковете по която се погасяват с установената в същата законова разпоредба, но петгодишна давност. Излагат се допълнителни съображения за прекъсването на давността, както и за друг начален момент, от която същата тече, противно на изводите на въззивния съд в решението му, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция. Сочи се неприложимост на цитираната от съда в обжалваното решение задължителна практика на касационната инстанция, като разрешаваща различен от процесния, правен спор.
Иска се отмяна на въззивното решение и уважаването на предявените искове, претендират се разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се формулират правни въпроси, според касатора релевантни за изхода на делото по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, по отношение на които се поддържа допълнителен селективен критерий по т. 3 от същия законов текст.
Противната страна оспорва жалбата, претендира разноски.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима.
В конкретния процесен случай по делото са налице законоустановените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените от касатора искове са отхвърлени, като погасени по давност, въззивният съд е приел, че видно от договорните клаузи и изрично посочения в договора предмет на застраховане по застрахователна полица № [ЕГН]/09. 08. 06 г., същият е отговорността на застрахования, в качеството му на превозвач на стоки по шосе. В договора за застраховка е посочено изрично, че предмет на застраховане е отговорността на застрахования, в качеството му на превозвач на стоки по шосе, за липса или повреда на стоката, съобразно глава IV от ЧМР Конвенцията и Общите условия на застрахователя. С оглед конкретното съдържание на договорните клаузи, въззивният състав също е намерил, че предмет на застраховане по процесния договор е застраховката на рисковете, на които е изложен товара при международния превоз на стоки, осъществяван на ищцата, в качеството й на търговец, извършващ по занятие международен превоз на стоки по шосе, за вреди, причинени на товародателите от пълна или частична загуба или повреда на превозваните стоки. Въззивният съд е посочил, че горната застраховка е уредена в разпоредбата на чл. 215 ал.1 от КЗ и представлява имуществена застраховка, която е посочена изрично, като вид застраховка по КЗ в раздел II, буква А, т. 7 на Приложение №1 към КЗ. Твърденията на жалбоподателя, че тази застраховка представлява застраховка гражданска отговорност, посочена в раздел II, буква А, т. 10.2 на Приложение №1 към КЗ въззивният съд е счел за неоснователни, доколкото с договорът на застраховка „гражданска отговорност на превозвача по суша” се застрахова отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, докато в процесния случай обект на застраховане е не отговорността на застрахования за причинени от него вреди на товародателя, а дейността му на превозвач, която е обичайно съпроводена от риска загуба или повреждане на превозваните стоки. И. характер на този вид застраховка, според въззивния съд е посочен и в задължителната съдебна практика – Решение № 187 от 5.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 852/2012 г., II т. о., ТК. По-натам съдът е изложил, че съобразно нормата на чл. 197 от КЗ правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, като в случая е неприложимо изключението по същата разпоредба, доколкото същото касае застраховките живот, злополука и гражданска отговорност. С оглед на изложеното, въззивният съд е намерил, че към процесния застрахователен договор е приложим тригодишният давностен срок по чл. 197 от КЗ, който започва да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие, по силата на изричната законова норма, поради което и е приел предявените от ищцата – касатор искове, за погасени по давност, и е потвърдил първоинстанционното решение, с което същите са отхвърлени на същото основание.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се формулират въпроси с твърдение, че съставляват годно общо основание за такова допускане, съобразно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., с поддържан допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, както следва:
1. Процесната застраховката „Отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша“, която касаторът – превозвач, е сключил със застрахователя – ответник по касация, по своите правни белези на кой вид застраховка отговаря по Приложение № 1 към Кодекса за застраховането – на регламентираната в т. 10.2. от Раздел А, буква „А“ от Приложение № 1 към КЗ или на регламентираната в т. 7 на раздел II, буква „А“ от Приложение № 1 към КЗ?
2. Процесната застраховката „Отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша“, която касаторът – превозвач, е сключил със застрахователя – ответник по касация, какъв вид застраховка представлява, а именно застраховка „Гражданска отговорност“ или имуществена застраховка?
3. Какъв е давностния срок при процесната застраховка „Отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша“, която касаторът – превозвач, е сключил със застрахователя – ответник по касация, а именно 3 години или 5 години?
4. От кой момент започва да тече давностния срок при процесната застраховка „Отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша“, а именно от датата на застрахователното събитие (кражбата на стоките) или от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което превозвачът е осъден да заплати съответните обезщетения на своите товародатели (т.е. датата от която се установява със сила на пресъдено нещо основанието и размера на дължимото обезщетение спрямо третите лица – товародатели)?
Първите два въпроса, по правната си същност са на практика еднакви, като първият е в по-голяма степен детайлизиран вариант на втория и се сдържа в него. От така поставените от касатора два въпроса, се извлича действително релевантният по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., правен въпрос относно действителната правна квалификация на договор за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие. Същият въпрос, с оглед възпроизведените в настоящото определение решаващи мотиви на обжалваното въззивно решение, е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, както това задължително изискват разясненията, дадени с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. е
По отношение на същия въпрос е налице и претендираният от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 4 от ТР № 1/2010 г. В Решение № 51/07. 04. 2011 г. по т.д. № 450/2010 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. (цитирано от първоинстанционния съд като аргумент за отхвърлянето на иска на касатора), по идентичен с предявения в настоящото производство иск, по който застраховател е осъден да заплати на застрахован превозвач застрахователно обезщетение по застраховка ”отговорност на превозвача при международни превози” – сбор от платени от превозвача на товародателя, присъдени на последния обезщетения за вреди, причинени на товар при международен превоз на стоки касационният състав, след като е приел за установено, че страните по делото имат сключен договор за застраховка на отговорността на ищеца, като автомобилен превозвач на стоки по Конвенция CMR, и превозвачът е осъден да плати обезщетение на товародателя, като отговорността на превозвача е ангажирана на основание чл. 17 от Конвенция CMR за вреди върху товара, настъпили по време на превоза, вследствие лошо изпълнение от превозвача на договора за превоз – настъпило застрахователното събитие по имуществена застраховка за отговорност на превозвача по договор за международен превоз на товари по Конвенция CMR (като процесната), в крайна сметка е изложил, че съгласно приложимия чл. 403 ал. 1 (отм.) ТЗ, договорът за застраховка при сухопътни, въздушни и речни превози покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, освен ако е уговорено друго, както и че правата по имуществена застраховка за отговорност на превозвача по договор за международен превоз на товари по Конвенция CMR, съгласно чл. 392 (отм.) ТЗ (аналогичен на приложимия по делото чл. 197 КЗ), се погасяват с тригодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие. Видно е следователно, че посочените изводи на касационната инстанция, макар и в решение по дело, по което е допуснато касационно обжалване по друг правен въпрос, различен от формулирания в настоящото производство такъв, но сочат наличието на претендираната от касатора неяснота относно действителният отговор, даван от касационната инстанция на посочения по-горе, релевантен в производството правен въпрос, като по този начин обуславят необходимостта от обсъждането и разрешаването му от настоящия касационен състав, като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Третият и четвърдият въпроси на касатора не съставляват самостоятелно годно общо основание за допускане на касационно обжалване, доколкото отговорите им са изцяло обусловени, и пряко произтичат от отговора на посочения по-горе релевантен правен въпрос, по който касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
Поради изложеното и доколкото по делото се установява наличието на основание за допускане на касационно обжалване, то и такова следва да бъде допуснато.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 837, постановено на 29. 04. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Девети състав по т.д. № 4775 по описа на съда за 2013 г.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок да представи по делото доказателства за внесена по сметката за държавни такси на Върховния касационен съд, държавна такса за касационно обжалване в размер на 1054,45 лв. с посочване на номера на делото, с предупреждение, че при непредставяне на такива доказателства, производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание – при представяне в срок на доказателства за внесена такса за касационно обжалване или, при непредставяне на такива – на състава, за прекратяване.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: