О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
[населено място], 31.01.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 167 / 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. К. против определение № 9097 / 13.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 2006/ 2016 г. на Софийски градски съд, в частта му с която е потвърдено определение от 23.09.2015 г. по гр.д№ 2872/ 2014 г. на Софийски районен съд , за прекратяване производството по същото, в частта по предявени от жалбоподателя отрицателни установителни искове за недължимост спрямо ответника – кредитор – [фирма], на суми от главница, лихва за забава и наказателна лихва, на основание договор за кредит, сключен от банката с трето за спора лице, по който ищецът има качеството на поръчител, за които суми, предходно на предявяването на исковете , е била издадена заповед за изпълнение, по реда на чл.417 т.2 ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на въззивния съд, по същество препращащи към тези на първоинстанционния, досежно липсата на основание за квалифицирането на предявения иск като такъв по чл.424 ГПК,в която само хипотеза съдилищата са счели за допустимо осъществяване защитата на длъжника по заповедното производство извън хипотезата на упражнено право на възражение по чл.414 ГПК, предпоставящо последващо предявяване на иска от кредитора, по реда на чл.422 ГПК. Страната твърди, че дадените в ТР № 4/2013 год. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешения – в аспект на предявяването на предсрочната изискуемост от кредитора, предходно спрямо подаването на заявлението по чл.417 ГПК и отпадане отговорността на поръчителя при изтекъл 6-месечен срок, съгласно чл.147 ал.1 ЗЗД, преди подаването на заявлението, считано от довеждане до знанието на длъжника упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем – като относими към основателността на искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, съставляват „новооткрити обстоятелства„, респ. самото ТР – „ново писмено доказателство„, по смисъла на чл.424 ГПК. Излагат се съображения, че заявлението само по себе си не съставлява уведомяване за обявяване кредита за предсрочно изискуем, а и препис от същото не се изпраща на длъжника, нито факта на обявената предсрочна изискуемост е установим от извлечението от счетоводните книги на банката, на основание което е предявено заявлението / чл.417 т.2 ГПК / или пък от призовката за доброволно изпълнение.От значимостта на всички посочени обстоятелства за основателността на претенцията, предявена по реда на чл.417 ГПК и обстоятелството, че заповедният съд не се е произнасял по същите,с оглед обхвата на проверката му по чл.405 ГПК, страната извежда квалификацията им на „новооткрити обстоятелства „, по смисъла на чл.424 ГПК. Навеждат се доводи, че дали са налице такива обстоятелства, респ. нови писмени доказателства е винаги предмет на произнасяне по същество, а не на допустимост на претенцията.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната касационна жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Излага съображения за превратно тълкуване от жалбоподателя на понятието „ новооткрито обстоятелство „ ,по смисъла на чл.424 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, предвид следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове, за недължимост на суми по договор за кредит – главница, лихва за забава и наказателна лихва, всяка от които под минималния праг за касационна обжалваемост по търговски дела – 20 000 лева. Исковете са предявени от поръчител по договор за кредит, сключен от банка с кредитополучател – физическо лице, като последното не променя характеристиката на сделката като абсолютна търговска сделка. Последователна и непротиворечива / изключая цитираното от въззивния съд определение № 547/23.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 4967 / 2016 г. на ІV г.о. на ВКС, което не е постановено по чл.274 ал.3 ГПК / е практиката на ВКС, приемаща, че реализирането на отговорността на поръчителя – солидарна с отговорността на длъжника по абсолютна търговска сделка – предпоставя търговски характер на делото. Понятието „търговско дело„ е по–широко от понятието „търговски спор” по чл.365 ГПК, като не се изчерпва и с предявяването като пряко основание на вземането – търговска сделка. Договорът за поръчителство действително не е търговска сделка, но обслужва / обезпечава / изпълнението на абсолютна търговска сделка , каквато е договорът за банков кредит,съгласно чл.1 т.7 пр.първо ТЗ, с което се обуславя търговския характер на делото, предвид функционалната, спрямо отговорността на длъжника по договора за кредит, отговорност на поръчителя и тъй като спрямо отговорността на длъжника, противопоставима спрямо кредитора и от поръчителя / чл.142 ЗЗД /, на основание чл.286 ал.1 вр. с чл.1 т.7 пр.2 вр. с чл. 287 ТЗ биха намерили приложение разпоредбите за търговските сделки / така определения по ч.т.д. № 684/2014 г. ІІ т.о., ч.т.д.№ 3336/2013 г. на І т.о., ч.т.д. № 4540/2013 г. на ІІ т.о. , ч.т.д. № 636/2012 г. на ІІ т.о. , опр. № 390 / 2015 г. на І т.о. ,ч.т.д. № 2811/13 т. на І т.о. и др. /.
Следователно,касационното обжалване в настоящата хипотеза , съгласно чл.280 ал.2 т.1 ГПК се явява недопустимо и предпоставя оставяне на частната касационна жалба без разглеждане – преценка, която настоящият състав не счита преклудирана с произнасянето на Софийски апелативен съд – с определение № 3789 / 20.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 5579/ 2017 г. ,нито с определение № 25 / 15.01.2018 г. по ч.т.д.№ 3105 / 2017 г. на І т.о. на ВКС, чийто предмет е разпореждане на Председателя на второ търговско отделение – № 294/04.12.2017 Г. , с което е отказано образуване на производството по чл.274 ал.3 ГПК / настоящото /, предвид прието за влязло в сила определение за връщане на частната касационна жалба,постановено от Софийски градски съд. Отмяната на разпореждането не е обосновавана с приложението на чл.280 ал.2 ГПК, а с факта на влязлото в сила определение на Софийски апелативен съд, за отмяна на връщането.
По начало настоящият състав намира, че разпоредбата на чл.274 ал.2 изр.първо пр. второ ГПК следва да се прилага , съобразно препращането в същата към хипотезата на чл.274 ал.1 ГПК и конкретно в хипотезата на т.1 – само срещу определения на окръжен съд като въззивна инстанция / предвид висящност на производството пред същата /, имащи преграждащ характер за развитието на т о в а именно производство / аналогично – чиято изрична обжалваемост е от значение за съществуването и развитието на т о в а – въззивното – производство – чл.274 ал.1 т.2 ГПК/ . Преценката по чл.286 ГПК не е част от въззивното производство, макар да е в правомощията на въззивния съд. Определение за връщане на частна касационна жалба следва да е обжалваемо пред Върховен касационен съд. Противното – както е в настоящия случай – предпоставя да се сподели двуинстанционност на проверката на определение на въззивна инстанция / каквато хипотеза относно решенията ГПК не урежда, противно на логиката контролът спрямо актовете по същество да е завишен, нито пък двуинстанционен контрол е предвиден и осъществим в хипотезата на чл.274 ал.2 изр. първо пр. първо ГПК, когато определението е постановено от апелативен съд /.Отделно от това, подобно тълкуване би било в разрив с мотивите за предприетото изменение на чл.274 ГПК, обн.ДВ бр.50 от 2015 г. – за облекчаване работата на касационната инстанция. Не може да се сподели разбирането, че определението на апелативна инстанция,по определението на окръжен съд за връщане на частна касационна жалба, е окончателно, лишавайки касационната инстанция от собствена проверка за допустимост на частната касационна жалба, каквото разделяне на правомощията на последната – по преценка за допустимост и по съществото на частната жалба – нито е уредено в закона , нито би могло да бъде логично обосновано, а и не се споделя единодушно във формираната до момента практика на ВКС. Само когато определението на въззивна инстанция е от значение за развитието на самото въззивно производство, следва да се сподели логиката за едноинстанционна обжалваемост на актовете на окръжен съд – пред апелативен, съответно тези на апелативен – на касационна инстанция. По тези съображения настоящият състав намира, че определението на Софийски апелативен съд е недопустимо / макар предопределено от съществуваща, формирана от ВКС, съдебна практика по приложението на чл.274 ал.2 изр. първо ГПК /, но доколкото същото единствено е заличило правните последици от връщането на частната касационна жалба, влизането му в сила не препятства настоящото произнасяне.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.№ 63 834/10.05.2016 г. на В. К. К. против определение № 9097/13.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 2006/2016 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е потвърдено определение от 23.09.2015 г. по гр.д№ 2872/ 2014 г. на Софийски районен съд , за прекратяване производството по същото.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяване на страната, с частна жалба , пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :