4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
[населено място], 09.03.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на шести март, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2475/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1917/14.10.2016 год. по т.д.№ 2620/2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 407 / 22.02.2016 год. по т.д. № 4601/2015 год. на Софийски градски съд. С потвърденото решение,в обжалваната му пред въззивна инстанция част, е уважен предявеният от И. Д. Н. против [фирма] иск, с правно основание чл.517 ал.3 ГПК, за прекратяване на дружеството. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, на основание чл.299 ГПК, в евентуалност – правилността му, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид отказа на съда да разгледа възражение за погасяване вземането на кредитора по давност,както и да отхвърли иска като неоснователен, предвид декапитализация на дружеството – ответник.Счита, че в производство по чл.517 ал.3 ГПК ищецът е този , който следва пълно и главно да докаже, че длъжникът–съдружник има вземане от дружеството–ответник / вземане от ликвидационен дял/, очевидно разбирано от касатора като действително събираемо вземане от ликвидационен дял, с оглед наличието на имущество.
Ответната страна – И. Н. – не е взел становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно касационните доводи и обхвата на спора в настоящата инстанция, според същите тези доводи, съставът намира следното :
Не се оспорва осъществяване на предпоставките за предявяване на иска, съобразно по чл.517 ал.3 ГПК : връчено на ответника от съдебния изпълнител изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството и овластяване от съдебния изпълнител на взискателя да предяви иска за прекратяване на дружеството.Ответникът противопоставя възражение за наличие на сила на пресъдено нещо по спора, доколкото по предходно образуван иск по чл.517 ал.3 ГПК, въз основа на същия изпълнителен лист, но към момент, към който образуваното срещу длъжника – съдружник изпълнително производство е било прекратено, на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, и то преди постановлението на съдебния изпълнител, за овластяване на взискателя да предяви иска , същият е бил отхвърлен като неоснователен. Ответникът е противопоставил и възражение за погасяване вземането на взискателя – ищец по давност, както и неоснователност на иска,поради декапитализация на дружеството.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за прекратяване на дружеството – ответник, като е споделил съображенията на първоинстанционния съд, че от значение е обстоятелството, че новопредявеният иск е въз основа на новообразувано изпълнително производство срещу длъжника, респ. при осъществили се нови предпоставки за предявяването му , вкл. нов запор върху дружествения дял на длъжника – съдружник и ново овластяване на взискателя за предявяването на иска.Приел е, че силата на пресъдено нещо на предходното решение се разпростира до защита на потестативното право на взискателя да прекрати дружеството в рамките на конкретния / прекратения / изпълнителен процес,поради което предявяването на иска по чл.517 ал.3 ГПК в рамките на нов изпълнителен процес не е при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска, на основание чл.299 ГПК. Съдът е приел,че в производството по чл.517 ал.3 ГПК е непротивопоставим довод за погасяване вземането на взискателя по давност,но кумулативно е споделил и извода на първоинстанционния съд, че тъй като се касае за вземане, основано на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, приложимата погасителна давност е 5–годишна и не е изтекла към момента на предявяването на иска. Възражението за декапитализация на дружеството – ответник съдът е счел за преклудирано – заявено едва в хода на устните състезания, поради което не се е произнасял по съществото му.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/Допустимо ли е пререшаване на решен със сила на пресъдено нещо спор между същите страни, за същото искане и на същото основание, когато това основание е чл.517 ал.3 ГПК ? – зададен и с преформулираното съдържание : След като има влязло в сила съдебно решение между същите страни, за същото искане и по същия изпълнителен лист, допустимо ли е взискателят да води неограничено във времето последващи дела по чл.517 ал.3 ГПК ? ; 2/ Може ли да се счете за основателен искът по чл.517 ал.3 ГПК, в случай че към датата на връчване изявлението на взискателя, съдружникът – длъжник не е титуляр на вземане срещу дружеството – търговец, тъй като същото е декапитализирано ? и 3/ При иск по чл.517 ал.3 ГПК може ли да се счете, че третото лице – взискател разполага с повече права спрямо дружеството, от тези, с които разполага длъжникът – титуляр на вземането? Всички въпроси са обосновавани с формално позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без посочване на конкретна, задължителна за въззивния съд, съгласно чл.280 ал.1 ГПК / преди изм.обн.ДВ бр.86 от 27.10.2017 г./ съдебна практика и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – при това при неприложимата самостоятелно предпоставка – значение на отговора за точното прилагане на закона, не и за развитието на правото, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Първият – формулиран в два варианта въпрос – е относим към възражението за вероятна недопустимост на решението, на основание чл.299 ГПК / поради което обосноваване на допълнителен селективен критерий не е необходимо /, каквато настоящият състав не споделя. Обусловеността на иска от конкретния изпълнителен процес и осъществени в хода на същия предпоставки е съобразена като предпоставяща самостоятелна и различна от тази на предходно разгледания иск индивидуализация на потестативното право на взискателя, чийто предмет е различен от вземането му – предмет на изпълнителния лист, на основание възникналото между страните материално правоотношение.
Втори и трети въпроси са предпоставени от възражението на ответника за декапитализация на дружеството, поради което съдружникът – длъжник реално няма събираемо вземане от ликвидационен дял от имуществото на дружеството, респ. не би имал такова – разбирано като реална възможност за удовлетворяването му – и взискателя. Въпросите не удовлетворяват изискването за правни, тъй като не са предпоставили решаващ извод на въззивния съд, в отговор на същите. Съдът е счел възражението за преклудирано и отказал разглеждането му по същество, което е предпоставяло формулирането на процесуалноправен въпрос по приложението на процесуалните преклузии, не и материалноправни въпроси – при това твърде неясни във формулировката си, като относими към въпроса за обхвата на ответниковата защита, а и с необосновани допълнителни селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1- 3 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1917/14.10.2016 год. по т.д.№ 2620/2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: