4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
[населено място] ,19,04,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на единадесети април,две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2853 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] против решение № 355/23.02.2015 год. по гр.д.№ 4333/2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3704 / 27.05.2014 год. по гр.д.№ 5254 / 2012 год. на СГС , ГО , за осъждане касатора да заплати , по частичен иск предявен на основание чл. 208 ал.1 КЗ вр. с чл.134 ал.1 ЗЗД от В. С. Ч., на [фирма] , конституирано като съищец в производството и чиито права упражнява със завеждането на иска ищеца В. Ч.,сумата от 41 001 лева – обезщетение за имуществени вреди от пълна загуба – кражба – на лек автомобил, застрахован по сключен от [фирма] договор за имуществена застраховка „Автокаско„. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, в евентуалност – правилността му, по съображения за постановяването му в противоречие с процесуалния – чл.26 ал.2 ГПК и материалния закон – чл.134 ЗЗД.Оспорва извода на съда за притежавана от ищцата активна процесуалноправна и материалноправна легитимация за водене на делото, в качеството на процесуален субституент на конституираното като съищец лизингово дружество – [фирма], а именно – качеството й на кредитор на същото.Оспорва да са налице предпоставките на съобразената, в обосноваване активната процесуална легитимация, клауза на чл.27 ал.3 от приложимите по лизинговото правоотношение Общи условия, нещо повече, като твърди,че доказването им е било задължително за установяване на тази легитимация.
Ответните страни – [фирма] и В. Ч. – не са депозирали отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищцата,в качеството на процесуален субституент на [фирма],с твърдение, че е кредитор на дружеството, предявява срещу ответника иск с правно основание чл.208 ал.2 КЗ вр. с чл.134 ЗЗД, за осъждането му да плати дължимо, съгласно условията на сключен с лизингодателя застрахователен договор по имуществена застраховка „ Автокаско „ , застрахователно обезщетение от настъпване на застрахователен риск – кражба на застрахованото МПС, обект на сключен между ищцата и застрахованото лизингово дружество договор за финансов лизинг.Съгласно чл.27 ал.3 от Общите условия, приложими към същия, при пълна загуба на лизинговото имущество /кражба /, лизингополучателят продължава да заплаща лизингови вноски,съгласно погасителния план. Ако полученото застрахователно обезщетение е по-голямо от сбора от следните дължими по договора суми: неизплатени до момента на получаване на застрахователното обезщетение падежирани суми от неизплатени лизингови вноски, такси , наказателни лихви плюс оставащата неизплатена главница от базовата стойност на вещта към момента на получаване на застрахователното обезщетение,плюс други дължими суми вкл. ДДС,то лизингодателят приспада дължимите от лизингополучателя суми от застрахователното обезщетение и му изплаща разликата в срок до един месец.Когато застрахователното обезщетение е по-малко от дължимите от лизингополучателя суми, същият дължи доплащане в срок от един месец.Ищцата е обосновала качеството си на кредитор, с вземане от лизингодателя на това основание, възприето и от въззивния съд . Доказателства за съотношението между съпоставимите суми не са събирани.Ответникът е противопоставил в отговора на исковата молба възражение за ненастъпил застрахователен риск,съгласно раздел ІІІ т.1.9 от Общите условия на застрахователния договор – че не се покриват загуби на МПС в случай, че застрахованият,с или без негово знание,е застраховал противозаконно отнето в или извън страната МПС.Оспорил е и размера на предявената претенция,поради наличие на надзастраховане. Изводите на съда по тези две възражения не са предмет на самостоятелен касационен довод, макар първото изцяло да изчерпва доводите на въззивната жалба на ответното дружество.
Въззивният съд е приел,че ищцата разполага с надлежна процесуална легитимация да води иска,в качеството на процесуален субституент по чл. 26 ал.2 ГПК, на основание чл.134 ЗЗД,независимо че не е страна в застрахователното правоотношение и носител на спорното материално право.Качеството й на кредитор е обосновано с чл.27 ал.3 от ОУ, цитиран в решението и по-горе в настоящото определение.Видно от мотивите,въззивният съд е счел достатъчен интереса на ищцата от възможността да реализира вземане на това основание,без необходимостта да изследва действителното съотношение между противопоставимите стойности,съгласно цитираната разпоредба.Още повече, същите и съобразно Общите условия дължат съобразяване и на припадащите се по лизинговия договор вземания до получаване на застрахователното обезщетение.Съдът се е позовал на съдебната практика, съгласно която не е необходимо вземането на кредитора, предявяващ иск по чл.134 ЗЗД да е ликвидно и изискуемо,нито длъжникът да е в забава. Изрично е коментирана, обаче, забавата на [фирма] да предяви правата си срещу застрахователя по исков ред, след отказа на застрахователя за доброволно плащане на застрахователното обезщетение,в аспект на обоснованост на правен интерес на ищеца от предявяването на чуждите права.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК са поставени следните въпроси, конкретизирани досежно приложимата правна норма на чл.134 ЗЗД от настоящия състав, в съответствие с правомощията му съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС: 1/ Към кой момент следва да е налице качеството кредитор за ищеца по чл.134 ЗЗД / момента на предявяване на исковата молба или по-късен такъв / и следва ли вземането му да е възникнало или косвеният иск би могъл да защитава и бъдещи права,чието възникване е поставено под условие ?; 2/ Подлежи ли на доказване наличието на вземане на ищеца срещу правоимащото лице, което бездейства, обусловило и иска на първия по реда на чл. 134 ЗЗД срещу длъжника на правоимащото лице,както и неговият правопораждащ фактически състав?; 3/ Установяване качеството на кредитор представлява ли предпоставка за основателността или за допустимостта на иска по чл.134 ЗЗД ? ; 4 / Допустимо ли е искът по чл.134 ЗЗД да бъде използван като защита на имуществената сфера на лице, цел намаляване пасивите в нея / имуществените му задължения / ? Всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросите,изключая четвъртия,покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като са предмет на решаващите мотиви на въззивния акт.Не се явява обоснован, обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Няма спор в правната теория и съдебната практика, че вземането на кредитора,предявяващ иск по реда на чл.134 ЗЗД, в защита правата на собствения му длъжник, е възможно да не е ликвидно и изискуемо, да предхожда по време на възникване или да следва момента на възникване вземането на длъжника , вкл. да е с модалитети – срок или условие. Няма спор в правната теория и съдебната практика, че за нуждите на производството по сурогационния иск по чл. 135 ЗЗД кредиторът навежда твърдения за качеството си на такъв, достатъчни за обуславяне процесуалната му легитимация по спора и само липсата на такова твърдение предпоставя недопустимост на иска, докато наличието или липсата на материалноправна легитимация е въпрос по съществото на спора.Безспорно е, че съдебното решение по такъв иск не създава сила на пресъдено нещо за вземането на ищеца / кредитор / към съищеца му / негов длъжник / в това производство, чиито права ищецът упражнява с иска по чл.134 ЗЗД, изводимо от единствено обезпечителния характер на иска.Касаторът не е и представил доказателства за противоречива съдебна практика по приложението на чл.134 ЗЗД относно обхвата на установими по материалноправната легитимация на ищеца факти и обстоятелства, нито обосновал необходимост от промяна на непротиворечивата съдебна практика, с оглед развитието на обществените отношения или промяна в законодателството, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Четвъртият от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Въззивният съд не е давал отговор на такъв, нито мотивите му навеждат на коментиран, като предпоставка за допустимост на иска, правен интерес на ищеца от съхраняване на собствения му патримониум.Видно и от приложимите Общи условия, дължимите до получаване на застрахователното обезщетение суми по лизинговия договор не му се спестяват или опрощават след получаването на същото.Самата клауза на чл.27 ал.3 ОУ предпоставя и гарантира законосъобразен интерес на лизингополучателя от своевременно и по-бързо изплащане на застрахователното обезщетение.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 355/23.02.2015 год. по гр.д.№ 4333/2014 год. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :