О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
С., 08,12, 2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I т.о. в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Людмила Цолова
като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.д. № 2140 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК,образувано по частна жалба от [фирма], [населено място] срещу определение № 196 от 07.09.2016г. по т.д. № 1834/2014г. на Върховен касационен съд, II т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на касатора за изменение на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 133 от 14.01.2016г. по т.д. № 1834/2014г. на ВКС, в частта за разноските.
Ответникът – [фирма], [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна и необоснована, а обжалваният съдебен акт- правилен и законосъобразен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, констатира следното:
Частната жалба е процесуално допустима- подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в предвидения от закона срок по чл. 275, ал.1 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Установено е в производството пред ВКС, І т.о. че касаторът [фирма], [населено място], с представената в съдебно заседание от 20.10.2015г. писмена защита изрично е уточнил, че иска да бъде уважен предявения иск и съобразно този изход иска да му бъдат присъдени разноски, „направени пред предходните инстанции, както и пред настоящата, съобразно представения актуализиран списък”. С приложения към тази молба списък по чл. 80 ГПК е посочен размер общо от 21 930 лв./ включващ държавна такса и адвокатско възнаграждение/. С оглед изхода на делото с постановеното решение № 133 от 14.01.2016г., съставът на Второ търговско отделение на ВКС е присъдил в пълен размер поисканите от касатора разноски. С последващи молби от 25.01.2016г. и от 29.03.2016г. дружеството е поискало решението да бъде изменено в частта за разноските, като му бъдат присъдени и разноските направени пред първата и въззивната инстанции. За да постанови обжалваният резултат, съставът на ВКС, ІІ т.о. е приел, че съобразно изрично въведеното от страната искане за разноски, извършени в хода на делото, уточнени в приложения списък по чл.80 ГПК и тъй като съдът е присъдил пълният им предявен размер, искането за изменение на този списък,съобразно приетото в т.9 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, прави молбата по чл.248, ал.1 ГПК процесуално недопустима.
Частната жалба е неоснователна.
Искането за разноски, макар и акцесорно спрямо предявените искове, съставлява отделна претенция, която следва да бъде надлежно заявена като основание и размер, тъй като съдът няма служебно задължение за възлагане тежестта за разноски. Сезираният, с такова искане, съд се произнася съобразно рамките, поставени от молителя, въвел надлежно претенцията. В случая, страната е въвела изрично искане за присъждане на разноски за цялото съдебно производство и е посочила претендирания от нея размер в списък по чл.80 ГПК, определен в защитата като актуализиран. Следователно, така заявени разноските са ограничили съдът в произнасянето до поискания от страната размер. Доводите на жалбоподателя за надлежно сезиране на инстанциите, с искане на разноски, при изрично въвеждане на размер за цялото производство са без правно значение. Те биха били основателни, само ако страната не е лимитирала сама искането си. Следователно, при уважаването на претенцията от ВКС изцяло, въпреки възражението по чл.78, ал.5 ГПК въведено от противната страна, правилна е преценката на състава, че допълнително претендирани, извън списъка по чл.80 ГПК разноски, съобразно приетото с т.9 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, правят искането процесуално недопустимо.
С оглед на гореизложеното следва изводът, че обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното, ВКС, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 196 от 07.09.2016г. по т.д. № 1834/2014г. на Върховен касационен съд, II т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: