5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
[населено място] ,29,06,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 999/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо във връзка с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на М. К. Т. против определение № 51/19.02.2016 год. по т.д.№ 1748/2015 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС, с което са оставени без разглеждане , на основание чл.280 ал.2 ГПК, касационните жалби на същата страна против решение от 21.08.2014 год. и допълнително решение от 08.01.2015 год., постановени по гр.д.№ 15391/2013 год. на Софийски градски съд, ІІ д гр. отделение.Касаторът оспорва правилността на определението, като се позовава на обстоятелството,че делото е разглеждано като гражданско в предходна въззивна инстанция,а касационната му обжалваемост не е отречена при първото касационно производство, при което е отменено постановеното първоначално въззивно решение , а делото върнато за ново произнасяне от друг състав на въззивния съд, чийто съдебен акт е предмет на настоящите касационни жалби.Страната акцентира на 11 годишната продължителност на разглеждането на спора и квалифицира определението на състава на ІІ т.о. на ВКС като отказ от правосъдие, непропорционално и несъразмерно преграждащ правото му на защита по гражданскоправен ред,несъобразен с конституционно гарантираното му право на защита / цитирайки чл.4 ал.1, чл.17 ал.3,чл.29 ал.1,чл.56 и чл.57 ал.2 КРБ/ и в противоречие с основни принципи на общностното право – чл.6 т.1 и чл.13 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.1 от ДП № 1 към Конвенцията/, чл.1 и чл. 47 от Харта на основните права на Европейския съюз / ХОПЕС/ и Регламент № 1371/2007 год. на Съвета относно правата на пътниците,ползващи жп транспорт. Жалбоподателят оспорва търговския характер на делото,като заведено за компенсаторно обезщетяване на търпими както от неизпълнение задължения на ответника–превозвач,по сключен между страните договор за превоз на пътник,неимуществени вреди, така и на основание деликт.Счита,че самият характер на претендираните вреди – неимуществени – изключва търговския характер на делото.В подкрепа на тезата си сочи и разглеждането на касационната му жалба по същество,при предходното произнасяне на касационна инстанция по спора, както и факта, че при предходното въззивно разглеждане на спора / образувано преди влизане в сила на ГПК от 01.03.2008 год. /, по реда на ГПК отм. ,не е съществувало разделението на делата на граждански и търговски.Цитира решения на Съда на ЕС,относими към разрешаване на материалноправни спорове, свързани с отговорността на държавата – членка за допуснати от държавен орган,вкл. от национален съд,действащ като последна инстанция,нарушения на правото на ЕС.Нарушението на предходния състав на ВКС страната обосновава с недопускане касационното обжалване на акт,постановен в нарушение на Регламент № 1371/2007 год. относно правата и задълженията на пътниците,ползващи железопътен превоз, с което намира накърнен и принципа на чл.5 пар.4 от Д. за пропорционалност на съдебната намеса,впрочем предпоставящ актът да не надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимни цели, преследвани от националната правна уредба. Нарушен е според страната стандарта на чл.6 т.1 от КПЧОС, като страната е лишена от право на защита пред независим и справедлив съд, както и на чл.13 – като лишена от ефективно правно средство за защита.Решаващият състав не е извършил „проверка за необходимост в едно демократично общество„. Нарушение на чл.1 от ДП №1 към Конвенцията жалбоподателят мотивира с лишаването му от възмездяване на такси и разноски / вероятно визирайки противно разрешение на правния спор, в негова полза, в случай че би било допуснато касационното обжалване / , с което на практика бил лишен от право на собственост,чиято защита е в предметния обхват на цитирания член.Процесуалното действие на предходния касационен състав е квалифицирано и като деликт – увреждащ човешкото достойнство на страната,в нарушение на чл.1 от ХОПЕС. Жалбоподателят мотивира необходимост от иницииране на производство на основание чл. 150 ал.2 от Конституцията на Република България – сезиране Конституционния съд с искане за прогласяване противоконституционност на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.Поддържат се и трите основания за неправилност на атакуваното определение – като противоречащо на материален закон / визирайки преждецитираните актове на ЕС и Конституцията на Република България /,макар същото да не е обосновано с приложение на материална правна норма,съществени нарушения на съдопроизводствените правила / при идентично на предходното съдържание на нарушението, актовете във връзка с което са относими към разрешаване на материалноправни, а не процесуалноправни въпроси / и необоснованост,визирайки немотивираност, отново с оглед несъобразяване на общностни и конституционни разпоредби.
Върховен касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да остави без разглеждане касационната жалба / разгледана по същество при предходно произнасяне на касационна инстанция /, съставът на ІІ т.о. на ВКС се е позовал на цената на всеки от исковете – под 10 000 лева ,при приложимост на чл.280 ал.2 ГПК, преди изм. с ДВ бр. 50 / 2015 год. / по която цена жалбоподателят не спори / и на търговския характер на делото, обусловен от основанието на претенцията – обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с неизпълнение на ответника – търговец, в качеството му на превозвач по сключен с ищеца договор за превоз чрез жп транспорт.Съдът е приел,че сключването на сделката от търговец предпоставя търговски характер на делото,с предмет ангажиране отговорност за неизпълнението на търговеца, съгласно субективния критерий за определяне на сделката като търговска – по чл.286 ТЗ и на основание чл.365 т.1 ГПК , с оглед предмета на иска.
Частната жалба е неоснователна.
Изложените от състава съображения относно търговския характер на делото следва да бъдат споделени. Несъстоятелно е позоваването на факта за допуснато предходно касационно обжалване,въпреки подаването на предходната касационна жалба при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 год.. Процесуално нарушение на друг състав на съда на нормата на чл.280 ал.2 ГПК, не е от естество да игнорира приложението й по настоящата касационна жалба,респ. да обвърже съдебния състав,преценяващ допустимост при повторното касационно обжалване. Съгласно пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК / в сила от 01.03.2008 год. /, само касационните дела,образувани по касационни жалби,постъпили до влизането в сила на този кодекс,се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата в касационна инстанция.Наличието на тази изрична разпоредба относно реда за разглеждане на касационните жалби, изключва относимостта на визираните от жалбоподателя пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 год. / влизането в сила на новия ГПК не е заварило висящо касационно производство и по предходната касационна жалба / , нито на пар.2 ал.14 от ПЗР на ГПК / приложима във всички неуредени изрично случаи /.
Несъстоятелно е позоваването на деликтно основание на предявените претенции и неимуществения характер на претендираните вреди,като изключващ договорния характер на иска.Напротив,при предходното касационно обжалване именно отговор на правния въпрос за правото на обезщетяване на неимуществени вреди срещу юридическо лице – търговец и на основание договор, е обусловил отмяната на първоначалното въззивно решение.
В останалата си част жалбоподателят обосновава доводи за неправилност на атакуваното определение, изводими от неправилността на произнасянето на предходните инстанции,които са напълно ирелевантни.Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК съдържа ограничително за достъп до касационна инстанция правило, приложимо съобразно две преценими предпостави : цена на иска и характер на делото. Справедливо и законосъобразно ли е било произнасянето на предходните инстанции , за приложението на тази процесуална норма, е напълно ирелевантно.Затова и неотносимо е позоваването на нарушение на Регламент № 1371/2007 год. относно правата и задълженията на пътниците, ползващи железопътен превоз. По идентични съображения – като относими към правни последици на решенията по същество на материалноправния спор, са ирелевантни доводите за нарушение на правото на собственост на страната, в аспект на лишаването й от възмездяване на съдебни разноски и реализиране на обезщетение за вреди,във връзка с твърдяно нарушение на чл.1 от ДП № 1 към Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи, съответно на чл.47 от ХОПЕС.
Цитираните многобройни решения на Съда на ЕС са неотносими, тъй като касаят принципи за законодателна регламентация, организация и осъществяване на национална защита на основни човешки права и свободи изобщо,а не в аспект на осигурима от закона пълна институционална защита по всеки спор,в рамките на всички възможни съдебни инстанции . Жалбоподателят не е съобразил акцента в приложимостта на чл.6 ал.1 от КЧПОС – право на защита,вкл. публична / освен когато интересите на правосъдието налагат ограничение на публичността / пред независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона и в разумен срок,нито на смисъла на чл. 13 от Конвенцията – разполагане с ефикасно вътрешноправно средство за защита от съответна национална институция, каквото и за защита на облигационното по характер право на ищеца / извън обхвата на основните права и свободи, регламентирани от Конвенцията и ХОПЕС / националното законодателство не е изключило. Липсата на каквато и да било защита или на неефикасна такава, с оглед предоставянето й в некореспондиращ на съдържанието на защитимото право размер и вид,или непропорционална, спрямо постигането на легитимни съобразно националната правна уредба цели, защита, не е равнозначно на ограничаването й до две съдебни инстанции, съобразно обективен критерий – цена на иска, в случай , че осъществяването й в тези две инстанции не е в противоречие с установените от общностното право и Конституцията на Република България принципи. Цитираните от страната разпоредби на Конституцията са напълно неотносими към процесуалноправния въпрос, обусловил решаващия извод на предходния съдебен състав за недопустимост на касационната жалба / така чл. 4 ал.1, чл.17 ал.3 , чл.29 ал.1 / , съответно превратно е разтълкуван адресата на задълженията в друга от цитираните разпоредби.Така чл.57 ал.2 визира забрана за злоупотреба с права,както и тяхното упражняване / от адресатите на тия права ,какъвто не е съда / , ако то накърнява права и законни интереси на други.Очевидно подобна хипотеза е напълно чужда на правния спор.
С оглед гореизложеното,настоящият състав не споделя наличието на основание за иницииране процедура по обявяване на противоконституционност на чл.280 ал.2 от ГПК от Конституционния съд на Република България, на основание чл.150 ал.2 от Конституцията .
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 51/19.02.2016 год. по т.д.№ 1748/2015 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :