5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
[населено място] ,24.01.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на шестнадесети януари , през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 3073 / 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Национална агенция за приходите против определение № 306/21.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 269/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 235 / 18.04.2018г. по гр.д.№ 26/2018г. на Сливенски окръжен съд.С потвърденото определение е прекратено производството по предявен от НАП против Община Сливен, по реда на чл.422 ал.1 ГПК, установителен иск за вземания на ищеца към ответника, за които е издадена по реда на чл.417 т. 7 ГПК заповед за изпълнение, въз основа на акт за установяване на частно държавно вземане. Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд, че процесният спор – по основанието и размера на вземане от финансова корекция, по финансиран от ЕС проект – с оглед направеното от бенефициента възражение по чл.414 ГПК срещу издадена по реда на чл.417 т.7 ГПК заповед за изпълнение, подлежи на разглеждане по административноправен, а не гражданскоправен ред и като такъв е подведомствен на административните съдилища.Жалбоподателят оспорва квалификацията на вземането като публично държавно, по смисъла на чл.162 ал.2 т.8 / нова, в сила от 01.01.2010 г./ ДОПК, респективно – реда за събирането му по ДОПК, намирайки за приложим чл.3 ал.7 т.6 от Закона за НАП, доколкото процесното вземане не е възникнало от административен акт, а въз основа на договор за безвъзмездна финансова помощ ,сключен между Държавата,чрез управляващия орган – МОСВ и Общината. Позовава се на определение № 304 по ч.т.д.№ 935/2018 г. на І т.о. на ВКС, в мотивите на което се сочи, че със ЗУСЕСИФ не е променен вида на сключени до влизането му в сила споразумения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, нито характера на направените до влизане на закона в сила изявления за налагане на финансови корекции / доколкото и съгласно чл.73 ЗУСЕСИФ установяването на основание за налагането им вече предпоставя единствено издаването на административен акт / , нито е създадена за получателите на помощта и адресатите на такива изявления правна възможност да ги обжалват по реда на чл.27 ЗУСЕСИФ, след влизане на закона в сила. Позовава се на предприето производство по налагане на финансови корекции на Община Сливен, предмет на спора, п р е д и влизане в сила на ЗУСЕСИФ – с доклада за нередност BG/ 11/ 010/IS/2/24.01.2012 г. на Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/ , с който е констатирано нарушение на чл.28 т.1 от ЗОП и с Одитен доклад от 29.06.2012 г. на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз„,съдържащ заключение за налагане на финансови корекции.
Ответната страна – Община Сливен – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване , поради неформулирането на правен въпрос, както и необосноваването му , дори да би се предположил такъв със съдържание, кореспондиращо на решаващия извод за неподведомственост на спора на граждански съд – с цитираната съдебна практика, доколкото същата е постановена по казуси, в които установяването и налагането на финансовата корекция е предприето преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
Безвъзмездната финансова помощ за Община Сливен е отпусната въз основа на финансов меморандум от 01.12.2005 г., между Европейската комисия и правителството на България , по ИСПА ,мярка 2005/ BG / Р / РЕ / 001 „Интегриран воден проект за [населено място] „ и подписано споразумение между управляващия орган – МОСВ и Община Сливен , в качеството на бенефициент, на 15.10.2008 г.. Въз основа на доклада за нередност BG/ 11/ 010/IS/2 / 24.01.2012 г. на Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/ , с който е констатирано нарушение на чл.28 т.1 от ЗОП и с Одитен доклад от 29.06.2012 г. на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз„,съдържащ заключение за налагане на финансови корекции и след покана за доброволно възстановяване на сумата от 1 886 335,61 евро – изх. на МОСВ № 08-00-1539/28.09.2016 г., е издаден Акт за установяване на частно държавно вземане № 11/21.07.2017 г.. Въз основа на същия НАП е инициирала заповедно производство по чл.417 т.7 ГПК.Срещу издадената въз основа на акта заповед за изпълнение е постъпило възражение от Община Сливен, предпоставило и завеждането на процесния установителен иск за вземането, по реда на чл.422 ал.1 ГПК.
Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, предвид издаването на акта за установяване на частно държавно вземане, както и предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение след влизане в сила на ЗУСЕСИФ / обн. ДВ бр.101 от 22.12.2015 г./ – 25.12.2015 година. Оспорил е характеристиката на вземането ,като частно, вместо публично държавно вземане, съгласно чл.162 ал.2 т.8 ДОПК, както и изобщо основанието за издаването на Акта за установяване на частно държавно вземане, вместо спазване на реда по чл.70 и сл. от ЗУСЕСИФ. Цитирани са, в подкрепа на изводите му решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – по т.д. № 3778/2016 г. на І т.о. на ВКС и по гр.д.№ 50176/2016 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът не е формулирал конкретен въпрос, като обстоятелствената част съдържа доводи за неправилност на въззивното определение, поради противоречие със закона / досежно характеристиката на вземането от финансова корекция / и съществено нарушение на процесуалните правила, поради отказа за образуваното производство да се приложи нормата на пар.10 ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Сочи се противоречие на въззивното определение с опр.№ 304 по ч.т.д.№ 935/2018 г. на І т.о. на ВКС и с определение № 29 по адм. дело № 8/2018 г. на петчленен смесен състав на ВКС и ВАС.
Неформулирането на конкретен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното производство, съгласно задължителните указания в ТР № 1/2009 г. по тълк.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото би могла да се приеме допустима конкретизация, съобразно дадените на настоящата инстанция правомощия с цитираното Тълкувателно решение, и въпросът се сведе до това какъв е реда за налагане на финансова корекция, във връзка с изпълнението на договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма, субсидирана от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове,сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ и по кой процесуален ред, респ. съд, подлежи оспорването й – граждански или административен, то би бил удовлетворен единствено общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. С цитираните определения на ВКС и смесен състав на ВКС и ВАС не се обосновава допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Същите са постановени в хипотеза на сключени п р е д и в л и з а н е в сила на ЗУСЕСИФ договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, н о и производството по установяване и налагане на финансова корекция , във връзка с изпълнението им , също е инициирано п р е д и в л и з а н е в си л а н а ЗУСЕСИФ / издадени актове за установяване на частно държавно вземане преди влизане в сила на закона /. След влизане в сила на ЗУСЕСИФ, независимо от основанието за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, предходно на влизането на закона в сила – чрез заповед на съответния управляващ орган или с договор, няма логично основание да се изключи приложимостта на един и същ ред за установяването на финансова корекция – този, предвиден в чл.73 от закона – индивидуален административен акт на ръководителя на управляващия орган, чието оспорване е по административноправен ред. За бенефициента не би била налице невъзможност да се защити, съобразно предвидения по АПК ред, съгласно ал.4 на същата разпоредба, както и в самата процедура по издаването на решението на ръководителя на управляващия орган, с което се определя по основание и размер финансовата корекция – ал.2 на разпоредбата. Пар.10 ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ касае започнали п р е д и влизане в сила на закона производства. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика не дава изричен отговор на обуславящия въпрос – „ Кое действие поставя началото на производство за налагане на финансова корекция ?„ , каквото жалбоподателят твърди, че са изготвените доклади на ОЛАФ и на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз„. В същата практика , обаче, очевидно се изхожда от датата на издаването на акта за установяване на частно държавно вземане, който в настоящия случай следва влизането в сила на ЗУСЕСИФ. Нещо повече – в опр.№ 9 по гр.д..№ 36/2016 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, за определяне подведомствеността на спора се приема за релевантно дали исковото / в конкретната хипотеза / производство по установяване на вземането от финансова корекция е образувано преди или след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, т.е. спорното производство по установяване на вземането предпоставя гражданскоправен ред за разглеждане само ако предхожда влизането в сила на закона. Доколкото и пар.10 ал.3 ЗУСЕСИФ визира „ изявление за финансова корекция„,то началото на производството не би могло да предшества индивидуализирането й по основание и размер.Дори да би се приело, че такава индивидуализация се съдържа в поканата за доброволно изпълнение, в настоящата хипотеза и тя следва влизането в сила на ЗУСЕСИФ. Никое от цитираните от жалбоподателя определения не може да се приеме, че определя подведомствеността на спора единствено и само съобразно основанието на получената безвъзмездна финансова помощ – граждански договор, като елемент от сложен и смесен фактически състав, сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, независимо от момента на установяване вземането от финансова корекция по основание и размер – в конкретните хипотези – с констативния по характер акт за установяване на частно държавно вземане.
Следователно, жалбоподателят не обосновава основание за допускане на касационното обжалване в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 306 / 21.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 269/2018 г. на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите , на основание чл. 78 ал.3 ГПК, да заплати на Община Сливен разноски за настоящото производство, в размер на 13 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: