О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
[населено място] ,14.12.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на дванадесети декември ,през две хиляди и шестнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1731 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „О „ С.р.л., „А. Н С П Е„ – и двете търговски дружества със седалище в Република Италия, както и от [фирма] / дружество с предходно наименование [фирма] / против решение № 798 по т.д.№ 5566/2015 год. на Софийски апелативен съд,поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1437 от 06.07.2016 год.,в частта му с която и след отмяна на първоинстанционното решение № 1013 по т.д.№ 386/2012 год. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените против ЗД [фирма] / правоприемник на първоначално конституирания ответник „И. България„ З. / : 1/ иск на „О „ С.р.л., с правно основание чл.271 КТМ, за сумата от 5 367,81 евро – неразплатена част от застрахователно обезщетение,за претърпени от застрахователно събитие,констатирано на 16.02.2010 год.,вреди,която сума съставлява разлика между присъденото от първоинстанционния съд изцяло – 24 361,60 евро и приетото от въззивна инстанция за действително дължимо обезщетение – 18 994 евро; 2/ иск на същото дружество,с правно основание чл.282 ал.5 КТМ, за сумата от 9 099,65 евро – обезщетение за понесени разходи по предотвратяване и ограничаване на щетите от същото застрахователно събитие;3/ иск на „А. Н С Е П Е„, на основание чл.271 КТМ, за сумата от 3 222,79 евро – обезщетение за понесени разходи по предотвратяване и ограничаване щетите от застрахователното събитие.Касаторите оспорват правилността на въззивното определение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила : обосноваване на решаващи изводи въз основа на отделни доказателства по делото, вместо въз основа на доказателствения материал в съвкупност / по отношение исковете квалифицирани по чл.271 КТМ / , доколкото въззивният съд не е съобразил данните за състоянието на товара и опаковката му към момента на натоварването, съдържащи се в представените коносаменти / удостоверително изявление на капитана на кораба ,за приемането на товара „ без забележки” / , както и заключението на съдебно- техническата експертиза, установила че опаковката на товара , оспорени от ответника досежно нейната достатъчност и подходящност, не е причина за претърпените вреди.Касаторите считат,че при решаване на спора по исковете,квалифицирани по чл.282 ал.5 КТМ, съдът не е съобразил условията на конкретната застрахователна полица – чл.16 от приложимите Институтски карго клаузи (А) за застраховане на товари по време на превоз и се е произнесъл в противоречие с посочената разпоредба и с чл.207 ал.4 КЗ / отм./ . Оспорват и обосноваността на извода му за липса на доказателства относно понасянето на претендираните за обезщетяване разходи по предотвратяване и ограничаване на вредите от застрахователното събитие.
Ответната страна – ЗД [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни – „О „ С.р.л. и „А. Н С Е П Е и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
Касационното обжалване на въззивното решение,обаче, е допустимо единствено досежно иска на „О„С.р.л., квалифициран по чл.271 КТМ вр. с чл.79 ЗЗД, с цена 24 361,60 евро – неиздължена част от застрахователно обезщетение, за вреди върху превозван по море товар / от които 16 102,79 евро – за вреди върху товар, разположен в товарните отсеци на м/к „ А. „ ,а 8 258,81 евро – за вреди върху товар, разположен над палубата на м/к „ А. „ – разграничение,проведено единствено с оглед различие в съображенията на ответника, за отказ да изплати застрахователното обезщетение в цялост /. В останалата си част – по иска на „О„ С.р.л. ,с правно основание чл.282 ал.5 КТМ,с цена на иска 9 099,65 евро – обезщетение за извършени разходи по предотвратяване и ограничаване вредите от застрахователното събитие, както и по иска на „А. Н С Е П Е” – с правно основание чл.282 ал.5 КТМ , с цена на иска 3 222,79 евро,въззивното решение, в обжалваната му част, не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280 ал.2 ГПК.
Касационната жалба на [фирма] е недопустима изцяло,тъй като с оглед неразглеждането на исковете на този ищец – предявени в алтернативност с исковете на останалите,за същия не е възникнало потестативно право както на въззивна,така и на касационна жалба.
С оглед ограничението в допустимия предмет на касационно обжалване и за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Ищците „О„ С.р.л. и „А. С Е П Е” се позовават на право да претендират застрахователно обезщетение,на основание сключен от [фирма] , с настоящо наименование [фирма] застрахователен договор, за застраховане на товари по време на превоз – „морска застраховка„ по смисъла на КТМ , сключен със застрахователна полица № 41/2010 год., и сертификат № 001 към същата, към който са приложими Международни клаузи за карго застраховане / Институтски карго клаузи – А/1.1.82 /, както и Общите условия на застрахователя, приложими към застраховка „ Застраховане на товари по време на превоз„.Въпросът относно активната материалноправна легитимация на ищците,като ползващи се от сключената застраховка, обоснована от въззивния съд като застраховка от вида „ застраховка за сметка на когото се касае „ / чл. 263 КТМ/, както и останалите,неприети за основателни възражения срещу исковете,не са предмет на касационното производство, предвид липсата на касационна жалба от ответника и в съответствие с правилото на чл.271 ал.1 пр.второ ГПК.Искът на „О „ С.р.л., за обезщетение на вреди върху превозвания товар е частично отхвърлен, като е прието за основателно и доказано възражението на застрахователя,че частично вредите са претърпени поради неподходящност и негодност на опаковката на товара, съставляващо „изключен риск„ по смисъла на преждепосочените Институтски карго клаузи / конкретно клауза А 1.1.82 /. За да обоснове този си извод въззивният съд,макар коментирайки приетото заключение на съдебно-техническата експертиза / допускането на която с така поставената задача ответникът изрично е оспорвал, предвид липсата на възможност за непосредствени за вещото лице възприятия, относно обстоятелствата по състоянието и конкретно опаковката на товара /,се е позовал на съдържанието на съставения доклад на авариен комисар,непосредствено след констатиране на застрахователното събитие.От съдържанието на същия съдът е счел за доказано обстоятелството, че товарът не е бил с надлежна за условията на превоза опаковка,респ. е налице „изключен риск„,но напълно необосновано съобразявайки го само за част,вместо за целия увреден товар / доколкото е отрекъл доказаната от съдебно-техническата експертиза причинност на вредите с лошото натоварване на кораба да е релевантна, предвид недоговорен от страните по застрахователното правоотношение изключен риск с това съдържание /.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е посочил следните въпроси : Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, съгласно чл.12 ГПК или може напълно да игнорира някои от тях ? Допустимо ли е,при условие че в хода на делото определено обстоятелство / в случая опаковката на процесния товар / се е установявало чрез различни писмени доказателства,представяни от всяка от страните / съдържащи противоречива информация /,както и от заключение на съдебно-техническа експертиза,съдът да посочи в решението си, че за това обстоятелство е представено доказателство само от едната страна / сочещо , че опаковката на товара не е била добра / и само въз основа на това доказателство да обоснове своите изводи / като се има предвид, че писмени доказателства от противната страна и заключението на съдебно-техническата експертиза установяват, че опаковката на товара е била добра и че вредите не са в резултат на лоша опаковка / ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на въззивното с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК,в отговор на правния въпрос: „ Следва ли съдът да обсъди всички доказателства от значение за изхода на спора ? „ – реш.№ 470 по гр.д.№ 1318/2010 год. на ІV г.о., реш.№ 235 по гр.д.№ 513/2010 год. на ІV г.о., реш.№ 217 по гр.д.№ 761/2010 год. на ІV г.о. на ВКС. В изложението касаторът е уточнил,че под несъобразени от въззивния съд доказателства визира представените коносаменти, придружавали товара, съдържащи удостоверително изявление от капитана на кораба, приел товара,за приемането му „без забележки„,както и заключението на съдебно-техническата експертиза, която / единствено въз основа на доказателствения материал по делото/ е обосновала извод за липса на причинност между увреждането и опаковането на товара, установявайки обаче причинност на вредите с лошото му натоварване, също противопоставено, като обуславящо „изключен риск„.
Формулираните въпроси / вторият обременен от фактологията на спора, поради което и с това си съдържание непокриващ изискването за правен въпрос / се свеждат до този за „задължението на въззивния съд да се произнесе по спора, съобразно всички доказателства по делото,без да игнорира представени и събрани такива„.Въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Видно от мотивите на решението, съдът е коментирал заключението на съдебно-техническата експертиза, т.е. произнасянето му не е игнорирало съдържанието на това доказателство. Начинът на възприемането му от решаващият съд е относимо към преценка на правилността на фактическите му констатации,както и на обосноваността на извода му за недоказаност на „ лоша опаковка „ , която не е предмет на настоящата фаза на касационното производство и се извършва на основания, различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК – тези по чл.281 т.3 ГПК.Самият ищец не се е позовавал на доказателствената сила на коносаментите и въвежда доказателственото им значение относно изключването на причинност между опаковката на товара и вредите едва с касационната си жалба.При това,коносаментите – досежно удостовереното приемане на товара „без забележки„ – не съдържат относима към спора констатация на надлежно оправомощено,от закон или договор,за преценка адекватността на опаковката на товара лице, обвързващо с изявлението си, именно предвид компетентността си, страните по спора.Страната не се е позовала на основанието за възприемане на такава доказателствена стойност на изявлението на капитана. Самото тълкуване на касатора на израза „ без забележки – че товарът е приет в добро състояние и без повреди по целостта на опаковката – дори да би се възприело, не съставлява отговор на спорния по делото въпрос : относно надлежността – достатъчност и подходящност – на опаковката, в какъвто смисъл е било и възражението на ответника. Необосноваването на общия селективен критерий изключва необходимостта от разглеждане на допълнителния такъв.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, касационната жалба на [фирма] против решение № 798 по т.д.№ 5566 / 2015 год. на Софийски апелативен съд,поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1437 от 06.07.2016 год., поради непритежавано потестативно право на жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,на основание чл.280 ал.2 ГПК, касационната жалба на „О „ С.р.л. против решение № 798 по т.д.№ 5566 / 2015 год. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1437 от 06.07.2016 год.,в частта му с която, след отмяна на първоинстанционното решение,е отхвърлен иска на дружеството,квалифициран с правно основание чл.282 ал.5 КТМ ,за сумата от 9 099,65 евро – обезщетение за понесени разходи по предотвратяване и ограничаване на щетите от застрахователно събитие,констатирано на 16.02.2010 год., както и касационната жалба на „А. Никотра енд Си Ес Пи Ей„, срещу същото въззивно решение,в частта му с която и след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска на дружеството,квалифициран с правно основание чл.271 КТМ, за сумата от 3 222,79 евро – обезщетение за понесени разходи по предотвратяване и ограничаване щетите от застрахователното събитие.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 798 по т.д.№ 5566/2015 год. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1437 от 06.07.2016 год.,в останалата част от касационната жалба на „Ортоимбаладжи „ С.р.л..
ОСЪЖДА „„О „ С.р.л.. , на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.3 вр. с ал.8 ГПК, да заплати на ЗД [фирма] разноски за настоящата инстанция, в размер на 634 лева.
Определението,в частта в която са оставени без разглеждане касационните жалби на ищците,подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от уведомяването им, пред друг състав на Върховен касационен съд.
В останалата си част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
.
.