5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
[населено място] ,25,04,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на тринадесети април,през две хиляди и шестнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 599 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 145 / 14.01.2016 год. по ч.гр.д.№ 5342 / 2015 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 18 081 от 25.09.2015 год., постановено по гр.д.№ 3480/ 2015 год. на Софийски градски съд, с което и в производство по чл.248 ГПК е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в първоинстанционното производство / прекратено /, за разликата между предходно присъдена сума от 1000 лева / адвокатско възнаграждение / и претендираната в размер на 15 800 лева / пълния размер на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение / . Жалбоподателят оспорва въззивното определение като нищожно, евентуално недопустимо, евентуално – неправилно, предвид обстоятелството, че мотивите на въззивното определение потвърждават отказа по съображения, противоречащи на възприетото от първоинстанционният съд и обусловило частично уважаване на претенцията за разноски, а именно – че липсват доказателства за договорено с конкретния процесуален представител и действително разплатено адвокатско възнаграждение. Твърди се съществено процесуално нарушение ,предвид изобщо необсъденото доказателство за разплащане на възнаграждението – авизо от платежно нареждане по сметка на А. дружество „ С. ,К. и В.„,както и нарушение на съдопроизводственото правило на чл.78 ал.5 вр. с ал.4 ГПК,тъй като и въпреки липсата на възражение на противната страна за прекомерност на договореното възнаграждение, съдът е намалил същото, което му действие не намира опора в закона.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба, вкл. обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване,поради липса на формулирани ясни и точни, конкретни правни въпроси.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване , на основание чл. 274 ал.3 т.2 ГПК,съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Исковото производство е образувано по предявен от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен сключен между страните предварителен договор за наем на офисно помещение. По възражение на ответника, че цената на иска се формира от общата стойност на наемната цена за целия предвиждан 10 годишен срок на договора за наем, възлизаща на 202 479,60 лева , производството пред Софийски районен съд е прекратено и делото изпратено по правилата на родовата подсъдност на Софийски градски съд. Поради недовнасяне на дължима държавна такса, съобразно така определената цена на иска, производството е прекратено, на основание чл.129 ал.3 ГПК. Определението за прекратяване е влязло в сила.
По молба с правно основание чл.248 ГПК първоинстанционният съд,след присъдени на ответника разноски за производството в размер на 1 000 лева – адвокатско възнаграждение,е отказал присъждане на разликата до претендираните 15 800 лева, позовавайки се на обхвата на действително извършените правни действия и общото времетраене на производството – без даване ход на делото в съдебно заседание.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение по съображения, че упълномощеният процесуален представител не представя договор за правна помощ с възложителя – ответното дружество, нито е доказано реалното заплащане на сумата от 15 800 лева.Мотивите на определението не коментират доказателствената стойност на приложен договор за правна помощ,сключен от жалбоподателя с А. дружество „С.,К. и В.„,в който изрично е посочено упълномощаването на дружеството с право да представлява упълномощителя по конкретното гражданско дело, вкл. обстоятелството, че представителството ще се осъществява от адвокати – съдружници в А. дружество, но и от работещи по договор на основание чл. 77 от Закона за адвокатурата, за което клиентът вече е издал пълномощно, както и размер на дължимото за първа инстанция възнаграждение от 15 800 лева. Мотивите на определението не коментират и авизо местен превод от 22.12.2014 год./ дата предхождаща прекратяването на производството /, по нареждане на жалбоподателя и в полза на А. дружество „ С., К. и В. „ .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК,наред с поддържаната нищожност или недопустимост на въззивното определение, по идентични съображения се твърди неправилност на същото, с оглед което са формулирани и въпросите: 1/ Може ли без да има съответно оплакване с частна жалба въззивният съд да приеме,че приет за установен от първата инстанция факт,не се е осъществил,въпреки ограниченията по чл.269 предл. второ ГПК? Следва ли съдът да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните ? – въпросът обосноваван с т.3 на ТР № 1 / 2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС и реш.№ 43 по т.д.№ 213/ 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС / досежно втората му част / ;2/ Правилно ли е приложил процесуалния закон въззивният съд , ако при подадена жалба от едната страна против първоинстанционния акт,в частта му, с която претенцията й е частично отхвърлена до пълния размер, въззивният съд потвърди акта на първа инстанция,като изложи мотиви не за дължимостта на главницата над присъдения от първата инстанция размер, а по основателността на самата претенция ? – въпросът посочен от значение за приложимостта на чл.6 ал.1 и ал.2 вр. с чл. 299 ал.1 вр. с чл. 278 ал.4 и чл. 271 ал.1 изр. второ ГПК и обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, с реш.№ 270 по гр.д.№ 1439 / 1999 год. на ІV г.о. на ВКС ; 3 / Може ли отношенията между доверителя и довереника – адвокат да не са уредени с договор,а в сключения договор да не е уговорен размер на възнаграждението? Достатъчно ли е за нуждите на процеса пълномощното за процесуално представителство,в писмена форма ? – въпросът обосноваван в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – с определение № 2334 по ч.гр.д.№ 3421/ 2014 год. на САС и опр. № 704 по ч.гр.д.№ 4940 / 2015 год. на ІV г.о. на ВКС.
Първи и втори въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като процесуалните норми, чието приложение касаят, са неприложими в производството по присъждане на разноски, доколкото се отнасят до общото исково или частното в рамките на общото исково производство по съществото на правния спор, вкл. допустимостта на същото.Произнасянето по отговорността за разноски,макар да е съпътстващо,съставлява самостоятелно производство, за което е неотносимо препращането на чл.278 ал.4 ГПК към ония правила за обжалване на решенията,които касаят произнасянето по същество.Еквивалентността, въведена от жалбоподателя, не се подкрепя от логиката на производството по възмездяване на разноски,в което се цели възмездяване на действително понесени разноски,а преклузиите са изрично уредени досежно моментите за претендирането и доказването им по делото.От друга страна, втората част на първия и вторият въпроси са формулирани като такива по правилността на въззивното определение , преценима в различна фаза на касационното производство, след допускането му,и на основания,различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК. Поради необоснованост на общия селективен критерий, не подлежи на коментар соченият допълнителен такъв.
Третият от въпросите покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е счел за кумулативно необходимо, за доказване на възникналата между възложителя и конкретния процесуален представител договорна връзка, наред с упълномощаването и наличието на договор за правна помощ, каквото цитираните в обосноваване на допълнителния селективен критерий определения действително не сочат, но съобразно конкретната хипотеза.Същите съставляват казуална, а не задължителна съдебна практика, а в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и за обосноваване допълнителен селективен критерий е необходимо наличието на идентитет в преценимите факти,обуславящи отговор на идентичен правен въпрос и формиращи решаващите мотиви на въззивния и обосноваващите критерия съдебни актове.Такъв идентитет в случая липсва: в опр. № 2334/2014 год. по ч.гр.д.№ 3421/2014 год. съдът е коментирал като налично доказателство, че осъществявалите процесуално представителство адвокати, за които е представено пълномощно, не и договор за правна помощ, са членове на А. дружество, съответно асоцииран към дружеството адвокат, при наличие на договор за правна помощ, сключен с адвокатското дружество .В случая има такъв, но липсват доказателства, че процесуалния представител В. Т. е съдружник или работещ по договор, на основание чл.77 от Закона за адвокатурата, както е и записано в договора за правна помощ. В опр. № 704 по ч.гр.д.№ 4940 / 2015 год. съдът е изложил решаващ извод за неформалния характер на договора за правна помощ, т.е. не за ирелевантност на подобно основание във вътрешните отношения между възложител и клиент, а доказването му , вкл. на договореното адвокатско възнаграждение,с извлечение от сметката на пълномощника.Доказателство за заверяване сметката на пълномощника в настоящият случай,от формална страна и като последица от липса на установеност принадлежността му към допустимия според договора за правна помощ кръг от упълномощени лица, липсва.
С оглед гореизложеното,липсва обосновано основание за допускане на касационното обжалване.
Ответната страна е претендирала разноски за настоящото производство – 903,60 лева заплатено адвокатско възнаграждение,за изготвяне отговор на частната жалба.Същите не подлежат на възмездяване. Производството по присъждане на разноски, респ. по чл.248 ГПК, не е част от исковия процес,а самостоятелно, съпътстващо производство,макар обусловено от правния резултат по исковото.Затова и отговорността за разноски следва да бъде понесена, не в зависимост от уважаването или отхвърлянето на молбата по чл.248 ГПК,а съобразно правния резултат – в случая прекратяване на производството, предвид бездействието на ищеца в отстраняване нередовности на исковата молба.С оглед конкретната хипотеза и съгласно чл.78 ГПК, ищецът и ответна страна в това производство няма право на възмездяване на разноски.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 145 / 14.01.2016 год. по ч.гр.д.№ 5342 / 2015 год. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :